Когато Левски има нов централен нападател, това винаги е новина, която предизвиква фенския интерес. Като се има предвид, че постът на върха на атаката е направо с легендарен статут за "сините" фенове, изглежда напълно нормално всички да следят със затаен дъх какво ще направи новата звезда на тази позиция на "Герена" - Дени Алар. 

Безспорно бившият австрийски национал идва със солидна визитка. Няма много играчи, да не кажем, че се броят на пръстите на едната ръка на непохватен сапьор, които идват в България в златна футболна възраст, а в същото време са нанизали 100 гола в голям западноевропейски шампионат, какъвто е австрийският.

При това предимно за отбори като Рапид Виена и Щурм Грац, а не някакви слабаци като Адмира Вакер, Рийд и Пашинг, да речем. Но точно затова винаги има едно "червейче", което винаги човърка феновете - "Какво не му е наред на този играч, за да дойде в България". 

Още преди осъществяването на трансфера беше ясно - той е в тежък конфликт с наставника Дитмар Кюбауер и категорично не попадна в плановете му за новия сезон. Така че предпочете да играе някъде, вместо да изкара една година във фитнеса, тренирайки за здраве. 

Това издава темпераментна личност, но за човек, роден в бивша Югославия, това е нещо нормално. И едва ли би било толкова странно на Балканския полуостров. Но има и тънкост при него - чупливостта. При първия си престой в Рапид той прави три много силни сезона, но после получава първата си тежка травма - къса ахилес. 

Това го вади за почти година от терените, а след завръщането си е доста предпазлив в единоборствата. И тъкмо започва да придобива увереност, получава втора тежка травма - фрактура на метатарсалната костица на стъпалото. Отново е аут за дълго и когато се завръща на терена е бледа сянка на себе си. Затова Рапид го продава на Щурм Грац. 

Но там Дени Алар изживява истински ренесанс. Само за две години той вкарва толкова голове, колкото за пет в Рапид преди това. Къде е ключът в тази форма? Причината е, че наставникът Франко Фода играе в схема 4-4-2, а до нападателя винаги има партньор в предни позиции. 

Това му помага не само да вкарва попадения, но и с вродения си усет, създава доста добри положения за човека до себе си на върха на атаката. Това отприщва головата мощ на Щурм, а в две поредни години Алар завършва на втора позиция в класацията на голмайсторите в австрийската Бундеслига. 

Тази негова комбинативност е добра новина за наставника на Левски Петър Хубчев, който няма да бъде измъчван от главоболия дали да разчита само на Алар, или само на топреализатора си от миналия сезон Станислав Костов. Съвсем спокойно той би могъл да ги ползва едновременно на върха на атаката, стига да прецени, че има нужда от повече голова мощ. 

А че Дени Алар е висока класа, изглежда все по-неоспорим факт и заради това, че докато е бил в Щурм преди 12 месеца за подписа му са се борили португалските грандове Спортинг Лисабон и Спортинг Брага, белгийският колос Брюж, както и двата германски клуба Нюрнберг и Кьолн. 

Нападателят обаче избира Рапид, защото мисли, че има да се доказва с екипа на гранда от родината си, разочарован от края на предишния му престой там. Оказва се обаче една от големите грешки в кариерата му и сега остават надеждите, че с Левски взаимно ще си помогнат за завръщане на върха.