На 21 юли Лудогорец ще изиграе своя „Мач на сезона“. Той няма да бъде срещу Стяуа, Партизан, Динамо Загреб, Базел или някой друг тим в предверието на Шампионската лига. Мачът на сезона ще е срещу непретенциозния молдовски Милсами, който е на път да сложи сериозен прът в колелата на българския шампион. По принцип определението „Мач на сезона“ за двубой, който ще е едва третия официален за даден отбор, идва малко тежко, но това са фактите и те са неоспорими.
Лудогорец няма друга алтернатива, всичко останало ще влезе в графата на големите провали, която до този момент е почти празна. Всъщност Лудогорец не е изпадал в такава драматична ситуация. Може би изгубената за една седмица титла, след поражението от Левски, се доближава до сегашното положение, но тогава съдбата бе в чужди ръце и крака, а сега разградчани сами държат ключа към успеха. Именно в такива моменти се вижда истинската стойност на даден отбор, защото на върха е лесно, а най-трудно е да се изправиш, след като си получил звучен шамар. Лудогорец получи такъв и със сигурност все още не се е освестил, а времето в момента е враг, защото липсва.
Ако трябва да сме обективни и на книга, и като възможности Лудогорец продължава да бъде фаворит срещу Милсами. Едно е ясно. В Молдова домакините ще продължат да налагат играта, която показаха в Разград с мисъл за защитата, опции на контраатака и изпълнение на статични положения. Друг е въпросът какво ще бъде представянето на българския шампион. Реално погледнато най-големият противник на Лудогорец е самия Лудогорец, а не толкова Мислами.
Какви са причините за снощното поражение?
Отговори и оправдания могат да се търсят, къде обективни, къде не толкова – късата подготовка, късното назначаване на треньор, разпокъсаното включване на различни футболисти в лагерите, сработването на новите, доста контузии, липсата на Марселиньо и още, и още. Причини могат да се търсят и ще се намерят, но срещу отбори от ранга на Милсами оправдания не трябва да има. Просто Лудогорец вдигна летвата в Европа твърде високо и извиненията не важат.
Всъщност Лудогорец направи един рестарт и все още не всички операционни системи работят както трябва. Основният въпрос е дали късното им стартиране няма да се окаже фатално.
Притесненията преди реванша?
Със сигурност на са едно и две – играта на съперника, лошия терен, негативния резултат. Най-голямото обаче е липсата на игрови облик. Да! Точно това направи впечатление в първия официален мач за сезона – разпокъсана игра, нарушени връзки между отделните хора и линии и най-важното – липса на завършващ удар. Голът. Толкова търсен от Лудогорец, но и толкова далечен за отбора. Голът и най-вече неговата липса е основния проблем, а в Молдова ще са нужни най-малко два.
Бруно Рибейро?
Португалецът все още е енигма и генерални изводи за треньорските му качества е трудно да се направят. Първият му официален мач със сигурност няма да остави добри спомени. Когато каруцата се е обърнала пътища много, но е ясно, че португалецът направи грешки, които трябва да коригира. Най-малкото две смени на почивката издават паника, която приятелят на Моуриньо не трябва да показва. Тема на по-задълбочен анализ е кой, къде и защо е трябвало да играе.
Новите футболисти?
Те също са още далеч от това, което се изисква от тях. Лукас Саша игра на непривична позиция и със сигурност не се справи по начин, по който трябваше. Препелица и Чунчуков също не дадоха тласък, от който Лудогорец се нуждаеше. Сисиньо се включи що годе добре, но от него се иска и очаква много повече.
Изводът?
Лудогорец е в поза партер. Дали ще се измъкне от нея зависи само и единствено от Лудогорец и в по-малка степен от Милсами. Евентуално отпадане от Европа на този етап от турнира ще е голям провал, който сериозно може да разклати чарковете на машината, работеща почти перфектно в последните години.
И още нещо – Марселиньо е фундаментален за Лудогорец футболист.
Мачът на сезона идва. Много по-рано от очакваното, но трябва да се изиграе.
