Ако не говорехме за футбол, а играехме евротурнирите на белот, щяхме да сме капо. Или хайде, понеже с капо не се излиза, щяхме да сме записали няколко бройки в играта. От елиминирането на Атлантас от Берое в първия предварителен кръг. И от няколко безполезни хикса за цвят.

Ако бяхме метеоролози, щяхме да съобщим за температури далеч под нулата. Нищо, че навън дърво и камък се пука, но не от студ, а от жега. Всъщност - да, говорим за футбол, макар за България той все повече да се превръща в някаква разновидност. Запътили сме се масово към аматьоризма, щом вече сравненията са с Гибралтар, Сан Марино и Андора.

Забележете тенденцията: до неотдавна елитната ни дивизия беше от 16 отбора. После 14, 12, 10, догодина вероятно 8...Ще ги въртим в кръговете до припадък – да играят по 4 пъти помежду си, може после по шест, световъртеж някакъв. Докато не съберем всичките ни отбори в единна В група. Единна аматьорска дивизия.

Разглеждам статистиката, ровя и в спомените си, но чак такава сеч на българските отбори в Европа не е била. Един отбор – аут в първи предварителен кръг, още три аут във втори предварителен. Тези колоси от страни като Латвия, Молдова, Беларус вече са непреодолими.

Сега мнозина се присмиват на Лудогорец. Злорадстват! Лудогорец беше отличник в Европа предните години, но паралелно разви негативни процеси на родната сцена, с които заслужено настрои всички срещу себе си.

Но сега злорадстването е от типа „присмял се хърбел на щърбел“. Кой отбор сега е добре, че не се сещам???Кой повече, кой по-малко, но всички са в кюпа. Включително националният. Всички са капо, всички са под нулата. Разликата е в детайлите.

Отговорните фактори в БФС обаче тихичко си кютат, ни лук яли, ни лук мирисали. Някъде по острови и морета. Провалът не е техен, той е на клубовете. Те ли да играят вместо тях, те ли да им правят селекцията и да им назначават треньори? Тихо, че слънцето напича. Онези, дето са под нулата – да се оправят. Какво, като са български.

Всичко ни е сбъркано, от – до. Дискусия по проблема? Айде, няма нужда.

Така, че: Чао, Европа! Ще ни липсваш отрано, но ние няма да ти липсваме.