Разликата между Порто и ЦСКА ли? Минимум 48 пъти! В толкова португалците са „по-„ от своя противник. На каква база е пресметнато ли? Ето на каква: след края на мача, в миксзоната, първи от българските футболисти излиза Сашко Тонев. Неговото интервю пред акредитираните, командировани и дошли специално от България чак в Португалия журналисти продължава само 15 секунди. Крилото на ЦСКА употребява в него 9 думи. Вината е взаимна – нито Тонев може повече да даде от себе си, нито пък и самите колеги имат какво повече да го питат. Малко след намиращият се по-близо до книгата за рекордите на Гинес, отколкото до големият футбол, излиза един от по-обикновените играчи на Порто. Аржентинецът Фернандо Белуши. Започва неговото изказване пред местни медии. В същото време продължиха да излизат и други играчи на ЦСКА. Белуши, на два метра от нас продължава да говори с португалците. Излезе и наставникът на „армейците” Милен Радуканов. Каквото имаше – питахме го и хайде. След него – още един-двама, капитанът Тошко Янчев. И толкоз – останалите вече бяха в рейса. Погледнах – Белуши продължава да говори! Стига бе – грубо изчислих над десет минути. Аржентинецът поговори още минутка-два, благодари на репортерите и той към клубния автобус отпраши. 12 минути чинно и търпеливо, но с продължителен и явно интересен изказ, че да има за какво да го питат! 12-те минути на играча на Порто са точно 48 пъти повече от 15-те секунди на Сашко Тонев! Ето такава е разликата – каквато е в миксзоната, такава е и на терена. Защото всички тези неща са навързани, само понякога родните футболисти не искат и не искат да проумеят този факт.А представям си, когато излязат Хълк, Елтон, Маикон, Валтер...Те като заприказват, сигурно „червените” вече ще са се чекирали на летището за обратният си полет. Не можах да остана да се уверя лично, тъй като се налагаше да се омитаме от стадиона.

И за да разваля вероятно кефа на тези, които си мислят, че това е критика единствено отправена към ЦСКА, не, по-този начин срещу подобен противник, всеки български тим, евроучастник ще изглежда така. Разликата дори е в полза на ЦСКА – „червените” със сигурност са от тези, които изглеждат най-малко зле от зле изглеждащите. Те водят класирането – заедно с тях или под тяхното ниво са останалите. Гарантирано няма наш тим, който може да се противопостави с каквито и да е футболни аргументи, на тим от сорта на Порто. Напъването може единствено да доведе до някаква сензация, веднъж на две десетилетия. И толкоз – нищо повече. Убийствено е, унизително е, мъчително е. Но и поучително. Въпреки, че не точно тимове от класата на „драконите” са примера и идеала, който трябва да се гони. Отбори като Рапид Виена или Гент са перфектните цели. Да, по веднъж успяваш да ги биеш, но спираш дотук. ТЕ работят правилно, работят планирано с петилетки напред, провеждат тренировъчни занимания както трябва да се провеждат, изобщо изглеждат като желязната машина, наречена „средностатистически европейски ФК”. НИЕ само пунтираме. Пунтираме или маркираме самият футбол. Маркираме или отбиваме номера и на терена, и в ръководството на клубовете, и в ръководството на футболният ни съюз, и в цялостната футболна политика в България. Накрая – отбиваме номер, пунтираме и когато трябва да се дават интервюта. Защото сме стигнали до етап, когато нито играча има какво повече да ни каже, нито пък ние има какво да го питаме. А най-тъжното е, че на никого не му пука, какво ще каже, защото няма кой да чуе или прочете...