Съвместна публикация на в-к „7 дни спорт” и Gong.bg

Преди няколко години популярната българска журналистка Елена Йончева направи филм за ромите в град Лом. Там сред пъстрата палитра реални житейски персонажи се появи и едно футболистче. „Големо талантче, како” – така най-образно казано бе представен малкия Мариянчо на тогавашната премиерска половинка. Според митологията, присъща за всеки един спортен талант, кака Елена казала две добри думи на когото трябва и така Марианчо тръгнал по белия свят да става професионален футболист. Да прославя махалата. Дотук нищо лошо. Напротив – пореден журналистически нюх на жената, завирала буквално главата си в далеч по-горещи точки по света, от родния ломски квартал на Мариян. Вероятно става въпрос за някои от кварталите „Стадиона” или „Младеново” – няма значение, но от там води вероятно началото си единственият играч, вкарвал гол с български тим в Шампионска лига. След като това стана факт, той кани кака Елена на някаква сватба, на кръщене и т.н. Нещо повече – малко след попадението във вратата на Челси, предизвикало бурен възторг и довело до лавина от медийни публикации за нашия герой, Канал 1 дори излъчи набързо скроен римейк на Йончевата лента. Заглавието бе „Заедно – пет години по-късно”. Изобщо – голяма работа, истинска сензация. Може би единствено заради крехката си възраст Мариян Огнянов се размина със званието „Мъж на годината”, а защо изобщо в края на същата 2006-а връчиха на Максим и Албена статуетката за Спортист на годината, така и до днес не ми стана ясно?

В днешно време, три години по-късно родните ни грандове ЦСКА и Левски се изнизват по терлици от груповата фаза на Лига Европа. Участието им е трагикомично. На дъното от целия списък 48 отбори. Но нали не забравяте, че има още един турнир, чиято групова фаза също така приключи. Там бяха други 32 отбора, като логиката сочи, те да са принципно с една идея като ниво над тези от Лига Европа. Така общата цифра набъбва на 80 тима. Така, че нашите сини и червени /най-вече/ симпатяги са на дъното на всичко това. Тук вече усещам надигащия се гняв, следствие на победния завършек на Левски. Не, че не бива да бъде признат, но освен за собствен кеф, той не носи никаква друга тежест. И за самия Левски е по-добре да не го приема като изключително постижение, а по-скоро като израз на воля и стремеж за победа, въпреки случилото се до момента през сезона. Тимът на Гонзо надигна глава, просто защото това е Левски. И никога няма да си остави каруцата в калта. Добре, ако така звучи по-добре – ЦСКА е на дъното, а Левски в средата. ЦСКА са евроидиоти, Левски – евробойци. Мир да е само. Всъщност какво по-различно се е случило от последните няколко години, когато сините реално имат по-голяма успеваемост в европейските клубни турнири. Сега едните са на 75-о място, другите на 80-о. Страхотна разлика, изключително значима. И не си мислете, че ако се бе случило обратното, щеше да има разлика. Не, пак същото жалко мерене. Само дето сякаш си мерим на-кого е по-малко къс, а не толкова на кого е по-дълъг?

Миналата седмица отново бе белязана от символа на вкорененото шопско съзнание, чийто смисъл проповядва и зачита повече неуспеха на съседа, отколкото собствените постижения. В сряда феновете на Левски трепериха със свити сърчица, да не би случайно Рома на Раниери да отпусне колана и да излезе с разпасани гащи на ст. „В.Левски” срещу ЦСКА. Часове преди мача, препечатана от италианска агенция новина, че Рома не желае чак толкова първото място в групата, за да избегне евентуална среща с Ливърпул следващия етап, накара сърчицата да запулсират с 200 удара в минута. Като тези на заек при неочакваната му среща с вълк в гората. Алесио Черчи обаче влезе в ролята на „бета блокер” и успокои ситуацията. Сините фенове спаха спокойни.

На другия ден те продължиха да бъдат спокойни. За разлика от техните колеги – феновете на ЦСКА. Сега пък бе ред на червеното сърце да тупти и бумти. „Бре, ако Левски вземе, че измъкне някой хикс на „Олимпико”, какво ще става? Мале, мале...” Сакън, както се казва. Пък и тия несретници от Лацио, точно сега ли решиха да отпаднат от играта, да пускат юноши, да правят експерименти, а публиката им да бойкотира мачовете, протестирайки срещу ръководството. Това се питаха червените привърженици и ето как най-големите им кошмари се превърнаха в реалност. Победата на Левски се прие много по-болезнено, от загубите от Миньор и Литекс за първенството, както и хиксовете там срещу Локо Сф и Черно море. Което продължава да ми бъде непонятно. Сега по логиката от преди три години, двата гола на ЦСКА в групата, би трябвало да се превърнат в ексклузивно събитие и най-висш ранг. Трябва да бъде направен документален филм за Мишел Платини, разпорил мрежата на Фулъм. Да се проследи рода му, от къде се пръква, ловил ли е риба като малък на някой приток на Амазонка и как е спукал от ритане първата си евтина топка. Така де – не е честно. За едни може, а за други – не.

Оказва се, че в постоянния си стремеж към ритуално самоубийство, двата ни гранда са на път да останат да бъдат интересни единствено на самите себе си. И на все по-оредяващата шепа привърженици, чието вълнение е насочено към провалите на врага. А тази есен червените и сините играчи се скъсаха да им дават повод за подобни вълнения. Да, едните повече от другите, но какво значение има в крайна сметка? Факт е, че дори Елена Йончева вече не я вълнува нищо, свързано с родния футбол. Запали се за малко покрай Мариянчо, а сега съвсем отсвири и Мишел, а и последния екшън герой – Ицо Йовов. Бива ли така? Толкова и е акъла, да си ходи там при нейните муджахидини. Ние си чакаме контролите в зимната подготовка. Току виж едните паднат от Ягодина, а другите от Океан Находка. Голям бъзик ще падне тогава, нали? И всички ще спят спокойно.