Съвместна публикация на "Тема Спорт" и Gong.bg

Не знам за вас, но аз разбрах, че ЦСКА вече няма никакъв шанс да отстрани Стяуа секунди преди старта на второто полувреме в София. И за пореден път се убедих колко важни са детайлите. Румънците бяха вече първи на терена на Националния стадион, чакаха се домакините. Играчите на ЦСКА излязоха от тунела в такова бавно и лежерно темпо, сякаш не излизат в последния рунд на решителна битка, а шляпат с джапанки по плажа или из коридорите на МОЛ-а. Лекичко, едва-едва, един си загащва фланелката в гащите, други двама си бърборят, може би нещо от сорта „Абе, скива ли тая русата румънска журналистка” или нещо от сорта, друг отпива от шишето с минерална вода. Но темпото бе това, което ме шашардиса. Влачеха се като протяжна балада от късното творчество на Елвис Пресли. Е, няма как да стане! Виждали ли сте в Англия, в Испания, Германия или навсякъде другаде по света как се излиза на терен в подобен случай? Бързо, рязко, отривисто. Излизаш надъхан, амбициран, натопорчен да разкъсаш противника, да изядеш тревата, да оставиш дъха си на терена. Гледал съм на живо десетки мачове из долните дивизии на Острова и всеки път се умилявам от гледката, която ми предлагат точно в този миг. На излизане от тунела се спринтира, така както Спас Делев не го направи нито веднъж за двата мача срещу Стауа. Онези иначе скромни като възможностти британски рендета компенсират с хъс, който кара адреналина да бумти в най-високите си граници. А в четвъртък вечер? Заради теб, заради това, че ти в този момент, в този ден, в този сезон си един от ЦСКА са дошли над 25 хиляди и нищо не е в състояние да те извади от унеса? Пред всеки един от играчите на ЦСКА се открива идеалната възможност да бъдеш хвален, да бъдеш оценен на още много пари, да направиш трансфер, да изиграеш още много мачове из Европа, да станеш национал на своята страна, да има какво да разказваш на приятели и на деца и нито едно от всичко това да не е в състояние да влее малко живец във вените е нещото, което ме сломява, което ме съсипва.

Това, че ЦСКА изигра слаб мач не е фатално. Трагичното е, ако в ЦСКА си мислят обаче, че са изиграли добър мач. А те май си мислят именно това. Играчите на Милен Радуканов най-напред приложиха някакъв нов подход в началото на мача-реванш. Вместо традиционния домакински натиск, вече имаме нов термин – домакински стрес. Сърчицата са станали като стафиди, душата се е свила колкото една мушмула. Ако който и да е от тези 25 хиляди на трибуни на своето работно място или в училище, в университета направи толкова много грешки, колкото играчите на Радуканов или ще бъде уволнен, или смъмрен и с понижена надница или ще получи двойка. Напротив, въпреки това си грешно представление, футболистите на ЦСКА се самонадъхват, че са играли що-годе прилично, не лошо. И пак по някаква причина не говорят много пред медиите. Защото те били виновни за нещо. Да, виновни са разбира се. Затова, че именно това е най-хваленият тим на ЦСКА в цялата над 60-годишна история за достигнато трето място в класирането и спечелване на Купата на страната.

Място не можах да си намеря, след като за пореден път след мача чух, колко по-опитен отбор били румънците, седем пъти /вече осем/ поред били играели в групите, ама направо толкова по-опитни от нас били, колкото дърта Мадам в бардака на сеанс с млад девственик. То бива, бива опит, че направо те смазва в гърдите. И шефове, и играчи и най-вече Радуканов не спряха на спекулират с това. Хванах се и на компютъра до 2-3 през нощта се ровичках да видя, колко ще да е повече този румънски опит спрямо бледия в това отношение ЦСКА? И какво се оказа, хайде малко да поговорим с факти: като се тегли чертата излиза, че тези играчи на Стяуа сумарно имат по-малко двубои в евротурнирите от тези на ЦСКА! Шокиращо, нали? Махаме двамата най-опитни – Банел Никулица и Тошко Янчев. От останалите в ЦСКА например Костадин Стоянов, Спас Делев и Павката Виданов имат от двете последни години не по-малко мачове от своите съперници. С една мъничка идея по-постоянен е бил вратаря Татарушану, може заради което вече е и капитан на отбора. Нито един от останалите 9 титуляри не може да се похвали с повече от 20 мача на кръст за евротурнирите. Факт! А ЦСКА от лятото на 2009 година досега имаше по десет мача на сезон, с изключение на този, който ще приключи с незавидните два. Но все пак общия брой е колкото този на Стяуа. А по-голямата част от тима на Рони Леви е събрана в последните 12 месеца. Толкоз за опитите да се придаде по-голям опит на противника! Невъзможно било да се пребори тим с много по-голям бюджет? И що да не е невъзможно? Нали ЦСКА би Динамо Москва? Нали Легия отстрани Спартак Москва? А АЕК Кипър отстрани Розенборг! Шамроук /на нивото на Дери, ТНС и Клифтънвил/ елиминира Партизан! Марибор пък Глазгоу! Сион пък отряза главата на Селтик! Е как да не може? А знаете ли колко е бюджета на БАТЕ Борисов? Милион и 300 хиляди евро! Далеч по-малък от този на ЦСКА. Значи и в тази насока може, нали? Стига обаче да го искаш, за можене – могат.

Но не и в четвъртък. До среднощния час,този до който сравнявах опита в евротурнирите на двата съперника да бяха ритали ЦСКА нямаше как да вкарат на Стяуа. Добре, че трябваше румънците да отпушат мача и да го доиграят вяло и отпуснато, че да вкарат и червените. Спас Делев, който и до днес продължава да бъде най-добрия играч в „А” група не го доказа в двата мача срещу Стяуа. Това не беше истинския Спас, този май вече си мисли за друг клуб и именно това е най-наложителната задача.пред шефовете на клуба. Да бъде продаден – другото ще означава една взаимна агония. Платини отново навлиза в онази форма от миналата есан, когато докарваше сърцебиене по трибуните. Този гол не бива да отклонява от слабите му изяви. Янис Зику в Клуж и в София просто може да те накара да зацивриш от мъка. Грегъри Нелсън? Вече втора година сме в очакване да направи някой значим, голям мач. Ще чакаме, какво друго ни остава. Защитата – пълна дантела, лесна, разгадаема за противника. Цяло лято Радуканов бе спокоен, вярваше, че има титулярна двойка бетон. Единият от нея обаче се контузи лошо. Наставникът дълго не искаше да се подсигури с резервен вариант. Твърдеше, че ще пълни дупки – с Виданов, с Бандата, Румен нещо ако трябва, дори Тошко по-назад и готово. Не става така, видя се. Вземи си от началото на подготовката още един централен бранител, обиграй го и готово. Бе изгонен готов играч като Акуаро. После дойде един парагваец на лагера. Три мача грешка не направи, но по съвсем други причини не бе одобрен. Не по игрови. На пожар бяха взети Халилович и Крачунов. Първият игра в реванша, ама бил болнав три дни. Ами защо тогава е на терена изобщо? Раис М`Боли също бе взет с мъка. Първоначално отхвърлен, после взет пак в последния миг. Без участие в подготовката. Ами няка как да е същия този М`Боли от миналата година? Този в момента логично е далеч по-слаб. Ето това са част от нещата, които провалиха ЦСКА срещу Стяуа. Не опитът, не бюджета. И ако те имат по-голям опит или бюджет – добре, ЦСКА пък има по-голяма публика. Но какво от това. Дори и след 12 месеца тя може да няма възможност да дойде на подобен мач. Ситуацията с Европа вече е екстремно комплицирана и за ЦСКА и за останалите ни тимове.

Този ЦСКА изпусна да стане голям! След месеци той може и да е шампион, но дори тогава няма да събере подобна публика, това е гарантирано. След година вече ще има и много нови играчи. Този ЦСКА слезе от голямата сцена точно по начина, по който реши да стъпи на нея. Бавно, с лека крачка, шляп-шляп, с дъвка в устата и леко почесване тук-там. Като престарели охлюви. Липсваха само грамадните слушалки на главите. Всъщност те вече няма и да им трябват за известно време напред. Защото по трибуните ще бъде далеч по-спокойно, по-тихо, по-мъртво. Тръпката изчезна. Мачът с Левски? Ще мине и отмине за няколко дни. Ще остане сивият цвят. Някой го наричат кочина, други посредственост, трети безразличие. Изберете си каквото ви допада.