Сещайки се за ЦСКА, взе да писва сериозно от Раис М`Боли. Алжирският вратар дойде наскоро, но вече всеки анализ след мач на „червените” започва с него. Дебютът му с Литекс – спаси дузпа, спаси ЦСКА от загуба. След това – страхотен на „Инюню” – спасил ЦСКА от по-голяма загуба. Онзи ден с Монтана – ако не бе М`Боли – ЦСКА щеше да го боли. Снощи срещу Порто – пак. Вратарят бе безгрешен! Добре де – други играчи има ли в този отбор?
Иначе ЦСКА пак падна по позната схема, а отзивите, които ние и колегите правим след подобни мачове вече стават напълно безсмислени. Ясно е всеки в червено какво ще каже – от боса до последната резерва. По средата на веригата някъде е и треньора. Гьоре ако продължава в същия дух, ще вземе да остане в историята на ЦСКА като наставникът, раздал най-много честитки на противниците. Във всяко негово изказване, той честити, на български: поздравява, играчите и на двата отбора, после своя ,после противника, после пак двата накуп, толкова много, че имам чувството, че се намирам на някаква деветосептемврийска манифестация от преди 25-30 години. Вървим там с двете знаменца – нашето и това на Съветския съюз и ръкомахаме по посока на велможите, настанили се на балкончето над гроба на Гошо Димитров. И някаква радост сияе и струи отвсякъде.

Така и в ЦСКА. Пак загуба, ама радост, радост – спокойно можеш да се объркаш, какво всъщност ще е случило на терена. Далеч съм от мисълта, точно след мачове като вчерашният срещу Порто да се точат ножовете. Но наистина предпочитам реалистичната оценка. Да, ЦСКА падна след гол може би отбелязан от засада. Но също така, играчи на ЦСКА пропиляха чудесни шансове за гол. Един дори повече от чудесен, и два малко по-малко чудесни. Ами когато сториш това срещу голям отбор като португалският гранд, то няма как да очакваш друго, освен загуба. Когато ЦСКА е побеждавал Ливърпул, Ювентус, Шахтьор или Леверкузен просто е вкарвал положенията си. Сега не успява. Което обаче в никакъв случай не е повод за тупане в гърдите. Че то от подобно кухо тупане, накрая освен синини по гърдите, друго няма да остане.

Факт е – нищо трагично за ЦСКА не се е случило. Ясно бе при жребия за груповата фаза на Лига Европа, че последният европейски мач за този сезон, ще бъде в средата на декември. ЦСКА не успява втора поредна есен да вземе победа на този етап от участието си в евротурнирите. Но разликата от миналата есен е, че в момента ЦСКА трудно побеждава и в първенството. Защото никога не е било, армейците да бъдат във втората половина на таблицата след преполовяването на първия полусезон. Как тогава да свърши сблъсъка им срещу мощният драконов хегемон? Който откакто е почнал в края на лятото не познава друг знак на терена, освен победата в своя полза. ЦСКА не успя да бие Видима-Раковски или да изкара дори равен със Славия – защо трябва да направи същото срещу Порто? Няма как. Единствено остава ядът. Големият яд, че два поредни мача, ЦСКА губи от многомилионни звездни тимове достатъчно елементарно. Най-напред в 90-та минута в Истанбул, вчера след като е пропуснал няколко шанса за гол. Дори Порто след гола си от засада и 40-метровата тупалка ударила гредата над М`Боли нямаше толкова чисто положение, като това, което Мишел Платини бе задължен да вкара. Дори да не е във форма, да е получил ишиас, да са му подути краката и да има цицина на главата. Въпреки всичко тези евентуални причини, той бе длъжен да ковне топката в португалската врата в средата на второто полувреме. Защото при един хикс тогава, гостите просто си стискаха ръката с българите и кой откъдето е…

Но в крайна сметка пак се завъртя старата плоча. А тя вече е изтъркана, вече на места доста грапава и пращи при поредното прослушване. ЦСКА игра добре, мъжки, борбено, далеч по-съсредоточено от изявите си в първенството – но накрая пак загуби. И пак се чуват реплики: „Добре, че поне вратар си намерихме!” Че ставаше страшно…

Хайде в предстоящият домакински мач срещу Рапид Виена, М`Боли да няма ден, да пусне един-два левашки гола, но въпреки това ЦСКА да вземе да бие. Да отвърне с 3-4 попадения. Да сменим малко плочата. Че тази я научихме наизуст.