Десният краен защитник на ЦСКА Бари Котър изрази увереност, че „червените“ разполагат с необходимите качества, за да спечелят шампионската титла. В интервю за „Домът на футбола“ по DIEMA SPORT ирландецът разказа за адаптацията си в отбора, емоциите от победата над Левски и впечатленията си от новия стадион „Българска армия“.
Котър сподели и личната си история - за загубата на баща си като дете, подкрепата на майка си и пътя към професионалния футбол, който го отвежда до „Олд Трафорд“, а впоследствие и до ЦСКА.
Защитникът се върна към детството си в Ирландия и определи майка си като най-важния човек в своето израстване.
„Началото на моя живот беше доста смирено. Израснах в семейство със самотна, трудолюбива майка, която беше моят супергерой. Казвам го, защото загубих баща си през 2005-а година. От нея научих много неща за живота и придобих качества, от които съм горд до ден днешен. Като човек, живял в малък град в Ирландия, съм правил обичайните неща - ходил съм в парка, ритал съм с приятели и сме се забавлявали. Говорили сме неща, които не са за пред камера, но в общи линии съм имал нормално детство.“
Котър обясни, че въпреки ранната загуба на баща си е израснал с благодарност и с примера на майка си за трудолюбие и доброта.
„Когато си толкова малък, все още не разбираш как е устроен светът. Докато растях, съм бил благодарен за всичко, което съм имал, и за това, което съм нямал. Както казах, майка ми за мен е супергерой. Тя ми показа пътя напред към успеха и най-вече от нея разбрах какво е да си добър човек и да си трудолюбив. Освен това в семейство с три деца трябва да си енергичен, за да преминеш през всичко.“
Ирландецът призна, че в определен момент боксът е можел да измести футбола, но майка му го е насочила към първата му страст.
„Първата ми страст в живота беше футболът, но когато започнах да взимам решения сам за себе си, се привързах към бокса. В Ирландия боксовата култура е на почит и се наслаждавах. Майка ми обаче ме насочваше към футбола и както много често се случваше, нейното решение се оказа правилното. Тя искаше да се придържаме към корените си - осиновен съм и съм наполовина от испански произход. Израствайки, гледах много испански футбол и виждах как играе Роналдиньо. Това всъщност ме накара да се влюбя в този спорт.“
Котър си припомни с усмивка медийното внимание около приликата му с Неймар в началото на кариерата му в Лимерик.
„Подстригах се доста по-късо преди години и оттогава не е ставало въпрос за това. Беше лудост, защото почти никога не съм придобивал толкова сериозно медийно внимание. Беше специално, защото по това време играех на същата позиция като него - като крило или нападател. Няма да го забравя, защото се отрази здравословно на целия отбор и на атмосферата в съблекалнята.“
Преминал през клубове в Ирландия и Англия, бранителят подчерта колко трудно е един футболист да си проправи път към най-високото ниво на английския футбол.
„Англия е безпощадна в това отношение. Казват, че страната е домът на футбола, и хиляди искат да играят там заради високото ниво. Някои хора мечтаят дори да отидат в по-ниските дивизии и оттам насетне да опитат да изкачат стълбата нагоре. Пак казвам - там не се прощава на никого и трябва да разполагаш с всички качества. Освен това ти е необходим и късмет. В някои моменти ми е липсвал такъв, но това ти дава уроци, за които съм благодарен.“
За гостуването си с Барнзли на Манчестър Юнайтед през 2024-а година в Купата на лигата Котър разказа с чувство за хумор въпреки тежката загуба с 0:7.
„Да, побиха ме тръпки, най-вече като видях крайния резултат от 0:7. Не беше „Театърът на мечтите“, а „Театърът на кошмарите“. Лудост, която показва още веднъж какво е нивото там. Пресирахме високо, движехме топката добре и в един момент изскача Маркъс Рашфорд, преминава през трима-четирима футболисти самостоятелно и открива резултата с удар в сглобката. Казваш си: „Окей, добре, поздравления“. Няма какво да направиш. Често се шегувахме и си казвахме тогава: „Юнайтед е това, Юнайтед е онова, преминават през труден период“, но виждаш просто разликата в класите. Едно е да наблюдаваш от трибуните, друго е, когато си долу на терена.“
Въпреки поражението защитникът определя възможността да играе на „Олд Трафорд“ срещу футболисти като Каземиро, Бруно Фернандеш, Маркъс Рашфорд и Кристиан Ериксен като ценен опит.
„Огромно удоволствие е да споделяш един терен с тях, въпреки че загубихме злощастно. Това е опит, който взимам със себе си, защото не са много тези, които са имали възможността да играят на „Олд Трафорд“. Говорим за клуб с вековна история и за футболисти, стигнали до върха на футболната пирамида. Един Каземиро например - колко Шампионски лиги е спечелил! Отива в Юнайтед в края на своята кариерата, вече няма същите физически качества, но виждаш колко усъвършенстван е технически.“
Котър разкри, че срещите му с ЦСКА като съперник в квалификациите на Лига Европа и Лигата на конференциите са оставили положителни впечатления и са повлияли на отношението му към последвалия интерес от клуба.
„Наистина играх срещу ЦСКА в два различни периода, но и в двата случая видях клуб, който постоянно израства и се развива в правилната посока. Затова, когато разбрах, че проявяват интерес към мен, се почувствах поласкан. Виждате новия стадион, футболистите в отбора са брилянтни и за мен е огромно удоволствие да бъда тук.“
Най-силният му спомен от подкрепата на „червените“ привърженици като противников футболист е от гостуването със Сейнт Патрикс.
„Първия път, честно казано. Смятам, че тогава отборът имаше затруднения - не толкова в първенството, но генерално клубът не успяваше да постига целите си и да стане шампион. В първия мач в България задържахме резултата 0:0 почти до 90-ата минута. Можете да си представите каква беше енергията на феновете - наелектризираща и смразяваща. И да победиш с 1:0 просто беше представляваше черешката на тортата.“
Бранителят обясни, че постоянните изяви с Дери Сити и участието в европейските турнири са му отворили пътя към трансфера в ЦСКА.
„Случи се не толкова отдавна. В Дери имах възможността да играя постоянно, но целта ми беше и да се развия до такава степен, че да направя следващата крачка в кариерата ми. Благодарение на евроучастието ни успях да породя интерес към себе си и впоследствие от ръководството на ЦСКА се свързаха с мен. В този момент осъзнах, че пред мен просто няма друг избор, знаейки какви футболисти има отборът. Усещах, че ще успея да се впиша. Адаптирах се бързо и смятам, че се намирам на страхотно място.“
Първият мач на новия стадион „Българска армия“ е дал възможност на Котър да се докосне по-близо до историята и легендите на клуба.
„Бях на пейката за този мач и на практика бях един от тези, които имаха възможност да прекарат малко повече време извън съблекалнята. Докато седях на скамейката, попих от преживяването преди двубоя. Видях как всички легенди излязоха на терена, а по този начин научаваш повече за историята на клуба. Разочароващото е, че не спечелихме трите точки, за да зарадваме феновете, но съм благодарен, че видях нещо подобно. Паралелно със стадиона усещаме, че добри моменти се задават на хоризонта за отбора през годината.“
Ирландецът вече усети значението на съперничеството с Левски и приема победата с 3:0 в дербито като доказателство за качествата на състава.
„Когато отидеш в нов клуб, се опитваш да разбереш колкото се може повече неща за него. Мога да кажа, че в тази част на България не харесват Левски толкова много. Но извън кръга на шегата, дербито е нещо уникално и футболът е точно за това. Да получиш медал и да вдигнеш трофея е чувство, което те кара да мислиш за следващия път, в който ще се изправиш срещу същия съперник. Тези мачове носят повече адреналин и мотивация. Победата с 3:0 просто показва с каква група разполагаме. Да оставиш отпечатък в отбора е сантиментално и се надявам да остана тук.“
Котър заяви, че вярва както в собственото си бъдеще в отбора, така и във възможността ЦСКА да завърши сезона на първо място.
„Виждайки колектива, с който разполагаме, въпреки че не съм играл толкова, колкото ми се е искало, но най-напред трябва да се запозная с цялостната система в отбора, да създам необходимите взаимоотношения. Знам, че моето време ще дойде. Поглеждайки по-генерално, не виждам как този тим може да загуби футболен мач. Качеството е невероятно и съм уверен в първото място. Да, Левски има мач в запас, но дори и да го спечелят, смятам, че ще бъдем способни да наваксаме изоставането на по-късен етап в кампанията. Времето ще покаже.“
В забавната част на интервюто защитникът трябваше да разпознава съотборниците си по техни стари снимки, а за финал собствената му снимка от младите години върна разговора към трудностите по пътя и удовлетворението, че не се е отказал от футбола.
„Това е Неймар? О, да, това е Неймар. Не, не е - аз съм на снимката (смее се). На по-младата си версия бих казал: „Поздравления за това, че си продължил по своя път“. В този момент получавах може би 50 паунда седмично, и то за общо 40 седмици. Когато нямахме първенство, не съм имал възможност да си почина по какъвто и да е начин. Това съм аз, играейки за местния си отбор от неделната лига, защото обичам футбола. Мога да кажа на това момче: „Поздравления! Справил си се добре“.
