Един вратар направи страхотно впечатление с дебюта си в efbet Лига. Неговото име е Жауме Валенс и пази вратата на Берое. Той беше безгрешен в Битката за Тракия с Ботев Пловдив, като особено силно впечатление направи тройното му спасяване за няколко секунди, което помогна на старозагорци да вземат точка на "Колежа". Валенс се представи отлично и в гостуването на Лудогорец в Разград, въпреки че отборът му загуби с 1:2.

Кой обаче е Жауме Валенс? Роден е преди 29 години (скоро ще навърши 30) на приказните острови Палма де Майорка. Кариерата му обаче не е цветя и рози, а ето, че сега в крайна сметка се озова в Берое, като ще помага за отбора на Хосу Урибе в тежката битка за оставане в Първа лига.

"Започнах в младежката академия на Атлетико Балеарес, след което преминах през различни клубове в Палма де Майорка, Иначе през последната си година като юноша отидох в най-силния отбор - Майорка", разказва Валенс. "Честно казано, не знам защо станах вратар. Едната причина, е, че харесвах номер 1 и това беше номерът на вратаря. Другата теория, която ми каза дядо ми, е, че не съм се страхувал да се хвърлям, че съм бил смел", припомня си той с усмивка пред изданието Golsmedia.

На въпрос дали вратарите са с по-странен характер, Жауме Валенс споделя: "Не знам дали тази специална личност е нещо, което развиваме, когато стъпваме между гредите. Може да е вродена - нещо, с което се раждаш, но определено вратарската позиция е специална. Всяка наша грешка може да струва точки на отбора. Поради всичко това вратарят трябва да има характера, за да се справи с тази отговорност. Всичко това те оформя като вратар".

След периода в Майорка, Валенс играе в различни клубове - Баракалдо, Лорка, Хумия, преди през 2018 г. да хване окото на Атлетико Мадрид. Той обаче не стига до първия тим, а само до резервния тим на "дюшекчиите" - Атлетико Мадриленьо. "Опитвам се да не се привързвам твърде много към рутини или суеверия, но спазвам някои насоки във всеки мач. Опитвам се да докосна напречната греда и по време на загрявката винаги правя поредица от подобни неща – всичко това, за да поддържам увереността си", разкрива стражът на Берое.

Кариерата му продължава в най-различни и доста слаби отбори - Овиедо Ветуста, Ла Нусия и Алкояно, където играе до лятото на 2025 г. Оттогава до януари, когато го привлича Берое, е свободен агент. Но в Стара Загора решават да му подадат ръка, имайки предвид контузиите на другите двама вратари - Артур Мота и Валентино Кинтеро. 

"Ние сме на много различна позиция от останалите футболисти. Тренираме отделно, имаме собствен треньор, имаме различна роля и когато сме обвинени за грешка, сме сами. Самотата е там и трябва да се научиш да живееш с нея и дори да се чувстваш комфортно с нея", разказва още Валенс.

Вратарят на Берое споделя и страстта си към музиката и как използва свободното си време, за да практикува с различни инструменти.

„Наистина харесвам музиката като цяло. Свиря на китара, малко по-малко на пиано и на барабани", казва той и прави паралел между барабаниста и вратаря. „Барабанистът никога няма да се открои, освен ако няма соло, но ако загуби ритъма, всичко се обърква. Това е добро отражение на това какъв е вратарят - всяка грешка може да ти струва скъпо“, посочи вратарят.

Няма спор, че поне за момента изглежда така, че Берое намери страхотен вратар в лицето на Жауме Валенс. Неговото приключение в България тепърва започва, но поне началото е много обещаващо и той бе избран за Играч на мача в Битката за Тракия, където опази мрежата си суха./"Мач Телеграф"