Българският треньор Тодор Христов, който от десет години живее и работи в Исландия, разказа пред „Домът на футбола“ по DIEMA SPORT за организацията на футбола в страната и подхода към развитието на младите играчи. След петте гола на исландците срещу България в Пловдив бившият футболист на Левски и Берое открои равнопоставеността на децата и общата посока на работа в клубовете като важни елементи от местния модел.

Той коментира още интригата в българското първенство, шампионската титла на Левски и ролята на треньора Хулио Веласкес за успехите на „сините“. Христов разкри също, че след Нова година му предстои ново предизвикателство в треньорската професия.

„В момента съм си в Исландия, вкъщи, и се подготвям за ново предизвикателство, което ми предстои след Нова година. Имам договор с нов клуб и изцяло фокусът ми е върху новото предизвикателство“.

Бившият футболист подчерта, че подготовката му в България е дала добра основа за активната му кариера в Исландия.

„Нищо лично към нито една от двете футболни държави, но като футболист не мога да кажа, че научих нещо изключително ново или невероятно в Исландия, защото имах късмета в България да работя с много добри специалисти още от юношеските ми години. Така че чисто футболно по-скоро използвах по много добър начин в Исландия това, което бях научил в България.“

Като треньор Христов е осъзнал още по-силно значението на връзката с ръководството и на последователната работа от школата до мъжкия отбор.

„Едно нещо, което бих си пожелал да бях научил по-рано, е важността на връзката с ръководството, на това да се работи в една и съща посока от юношеските гарнитури до мъжете. Важността на целия този кръг, ако мога така да го нарека, е абсолютен ключ към успеха. Може би като футболист няма как да го научиш. Знаеш го, чуваш много неща, запознаваш се с много неща около футбола, но няма как да го изпиташ по начина, по който го изпитваш, когато вече си треньор.“

Според него една от особеностите на исландския модел е възможността децата да практикуват повече от един спорт.

„Повечето деца тренират и се занимават с повече от един спорт, което е малко специфично. В същото време има и клубове, които не предлагат, да речем, хандбал, баскетбол и така нататък. Тези деца се занимават само с футбол.“

Най-силно впечатление на Христов правят еднаквото отношение към всяко дете и броят на треньорите, които работят с подрастващите.

„Още веднъж - нищо лично към школите в България. Аз съм имал късмета да премина през много добри школи, с много добри треньори. Вниманието, което съм получавал, винаги е било страхотно. Но това, което ме впечатлява тук, е равнопоставеността на абсолютно всяко едно дете. Има групи със 150–200 деца и на всяко едно се гледа по абсолютно еднакъв начин. Имаме доста треньори във всяка една група. Ако имаш група от 30 деца, обикновено се опитваме да бъдем поне трима-четирима треньори - по един треньор на група от около десет деца. Мисля, че има и някакво основно правило за това от Исландския футболен съюз. Ако заведем българско дете на тренировка в Исландия, а аз съм имал такива случаи, мисля, че чувството за самото дете би било доста добро.“

Българският специалист приветства засилената конкуренция в родното първенство след дългогодишната доминация на Лудогорец.

„Нямам никакви очаквания. Просто ме радва фактът, че най-накрая има някаква интрига, има тръпка в първенството, защото знаем за доминацията на Лудогорец в изключително много поредни години. Впечатлява ме това, че други отбори се намесиха в борбата. За мен това означава повече честни мачове, повече интрига, повече мачове, които имат абсолютно значение за развитието на първенството. Това е много позитивен факт за българсконо първенство.“

Христов смята, че дълбочината на състава и правилното управление на отбора през целия сезон ще бъдат решаващи в битката за титлата.

„Кой ще го спечели, не знам. Може би отборът, който издържи на тежката програма. Ще има междинни кръгове, купи и така нататък. Предполагам, че отборът с най-широк състав и най-правилно ръководен сезон като цяло ще спечели първенството. Обикновено при толкова изравнени точки това има най-голямо значение - да успееш да ръководиш отбора по правилния начин в дълъг период.“

Бившият играч на Левски сподели, че е приел с радост шампионската титла на „сините“, а успехът е станал повод за разговори с приятели от престоя му в клуба.

„Не мога да изпадна в специфични футболни детайли, които са ми направили впечатление в някой мач, просто защото нямам времето да гледам техни мачове. Получих много интересни обаждания и съобщения от приятели, от хора, с които сме били по това време в Левски. Интересно е да се преживее, но аз лично го преживях много нормално. Мисля, че не съм прекарал чак толкова дълги години в Левски, за да имам парти вкъщи, когато спечелят титлата. Но се зарадвах, защото приятелствата остават завинаги. Имахме забавни моменти покрай титлата на Левски.“

Христов отдаде основната заслуга за промяната в Левски на треньора на отбора.

„Аз лично бих отдал заслугата на треньора на Левски. Левски не е за първи път с добър състав, не е за първи път с добри ръководители, не е за първи път с много потенциал като клуб, не само като състав. Затова мисля, че голямата промяна идва от треньора.“

Google Добави ни в предпочитани източници в Google

подкрепя българския спорт