Вече окончателно стана ясно, че Тодор Неделев няма никакво намерение да нарушава комфорта си. Дори и при положение че му се отваря възможност за професионално развитие. Футболистът като че ли изпада в ужас, когато се заговори за негов трансфер. Поне така излиза от действията му. Всеки път едно и също. Напише ли някоя медия, че Ботев Пд може да го продаде, футболистът светкавично реагира.

Очевидно вече усеща намерението на ръководството и бърза да изрази категоричната си позиция, за да може въобще да не си помислят да го трансферират. Въпросът е каква е причината Неделев да се е вкопчил в Ботев като удавник за сламка. Ясно е, че от една страна е любовта и привързаността към популярния пловдивски клуб. Но дали е само това? Страх ли го е да предприеме нова крачка в професионалното си развитие? Няма никакъв смисъл да коментираме способностите му на терена, тъй като класата му е безспорна. 

Не може обаче да кажем, че Неделев притежава твърд характер и достатъчно воля. Очевидно той предпочита сигурността пред риска и предизвикателството. Една от причините за неуспеха му в Германия е мекушавия му характер и липсата на достатъчно амбиция за развитие. 

През годините Неделев изцяло е разчитал на таланта си и със сигурност не си е давал много зор. 

Въпросът е достатъчни ли са изискванията към него в Ботев? Каквото и да направи в Пловдив, го носят на ръце. Все ще е повече от останалите. Просто, защото е надарен. Не е ясно дали футболистът разбира, че отдавна е достигнал тавана си на развитие в Ботев. 

Може и да е наясно, но в Пловдив се чувства комфортно. Заобиколен е с приятели, феновете го боготворят и изискванията го удовлетворяват. Не играе под напрежение, тъй като няма натиск да е шампион или задължително да участва в Лига Европа. Ако вземе някоя Купа, добре дошло. Ако пък не успее - животът продължава.

Не може да съдим Неделев за избора, който прави. Защото всеки има право да взима решенията за бъдещето си.

Може да кажем обаче, че Неделев е ужасно талантлив, но нерешителен и без големи амбиции.

Само по този начин може да си обясним отказа му да играе в ЦСКА, Левски или Лудогорец.

Разбира се, без да подценяваме Ботев. Просто там е стигнал тавана на своето развитие.

подкрепя българския спорт