Кристина Димитрова е част от ПФК „Черно море“ от 2016 г. насам като психолог. При „моряците“ приоритет в работата й е стиковането на отделните футболисти като колектив, както и интегрирането на възпитаниците на ДЮШ в мъжкия футбол. Тя е част и от административния отдел на „Тича“, където съвместява позицията на спортен психолог с тази на TMS мениджър. Специално за Gong.bg тя сподели практически съвети от гледна точка на психологията, които биха могли да бъдат полезни на всички спортисти в трудните дни без активен спорт.

- Поддържаш ли активна комуникация с футболистите на Черно море и в тази по-особена ситуация? Какви съвети им даваш?

- Да, разбира се! При наличието на една непозната за всички ни ситуация мерките, които всеки от нас трябва да предприеме, също са в разрез с обичайното ни ежедневие. От интензивен тренировъчен начин на живот трябва да се адаптираме към по-спокоен ритъм. От психологична гледна точка изолацията, в която сме, е отличен тест за нашата психика. От нас зависи дали ще се поддадем на страха и негативните новини, които неспирно ни заливат, или ще се самосъхраним и открием нови и непознати до този момент страни от живота, които биха ни били полезни след края на кризата. 

- Предполагам, че със състезателите от чужбина предизвикателството е по-голямо, тъй като те са далеч от своите семейства?

- Състезателите ни от чужбина са умни момчета, които знаят, че прибирането в родината им на този етап би било прекалено рисковано, както за тях самите, така и за семействата им. Естествено, че при липса на най-близките предизвикателството е в пъти по-голямо, но имаме късмет, че живеем във време, в което технологиите  са силно развити и сме само на едно кликване от тези, които обичаме, без да се налага да рискуваме здравето си. 

- Рискова група от психологическа гледна точка като че ли са и младите футболисти. Какъв трябва да бъде подходът към тях?

- Моите наблюдения сочат, че точно тази група са млади, отговорни хора, които са наясно със ситуацията и спазвайки карантината, полагат усилия за физическата си подготовка самостоятелно. Сега е моментът да се научат на търпение, да отделят повече време за дейности, които са им интересни и да продължат да живеят по обичайния си начин, доколкото обстановката го позволява и спазвайки указанията на здравните експерти.

- Безспорно доказана е корелацията между физическа активност и психическо здраве. При тези обстоятелства хора, които си вадят хляба със спорт, сигурно са склонни към по-особена психическа лабилност?  

- Физическата активност и психичното здраве вървят ръка за ръка. Хубавото в ситуацията обаче е, че спортистите притежават едно особено важно качество и това е самодисциплината. При такъв вид епидемия съществуват няколко основни типа реакции. Едната е подценяване на ситуацията, втората надценяване, третата фатализъм. Дисциплинираният човек обаче има трезвата преценка, че и това ще мине. В кризисни ситуации хората трябва да бъдат единни, да се подкрепят и да действат смело. Ако се паникьосаме, губим трезвата си представа да отреагираме адекватно. А когато всичко това премине, ще се завърнем по терените по-мотивирани от всякога, тъй като всички в момента оценяваме дарът, наречен футбол! 

- Как може да бъде преодолян страхът от неизвестността, който е обхванал не само футболната общественост, но и света? 

- Коронавирусът е невидимият враг на новото време. Поставен пред такъв опонент, човек губи чувството си за контрол, съответно в него се поражда страх от неизвестното. Но какво всъщност е под наш контрол? Не е ли това илюзия на човешкия мозък, която създава една изкуствена сигурност? Сега е моментът да се “ваксинираме” с подходящите психологични съвети, за да посрещнем и да се справим разумно с проблема. Безпокойството и страхът от неизвестното са една “инфекция”, която е не по-малко опасна от самия вирус!

- Казват, че всяка криза носи нови възможности. Какви ще бъдат те според теб от гледна точка на психологията? 

- Тук е моментът да погледнем отвън навътре, да се обградим с ценните и важни хора за нас, да преосмислим живота и поставим нови цели пред себе си. Ще мине карантината, ще мине извънредното положение, ще се върнем по терените и трибуните. Въпросът е какво ще ни остане, какво сме научили след всичко това и най-важното – направило ли ни е малко по-добри хора?

подкрепя българския спорт