Живот, напомнящ страстта на тангото - Густаво Араголаса се ражда през 1970-а година в сърцето на Патагония, Аржентина и прави първите си стъпки във футбола на вратарския пост.
Специалистът, който е начело на Берое от около два месеца бе герой в минифилм на предаването „Домът на футбола“ по DIEMA SPORT. А историята на Араголаса не е минифилм...низ от падения, върхове, любопитни истории, истории от затвора, интересни запознанства и пътувания до всяка точка на земното кълбо.
„В Чили бях част от Евертън Дел Видя Дел Мар. После се завърнах в Аржентина, после година и половина в САЩ. След това отидох в Испания, докато не получих контузия в коляното“, започва разказа си Араголаса, който прекратява футболната си кариера на 35 години.
„В Маями имах много познати, бях живял нам, затова отидох. Нямах виза за Маями. Така започнаха трудностите. Отидох без виза, което сега оценявам като опасно. Имах братовчед във Вашингтон, той организира всичко. С двама мексиканци се крихме, дебнехме смяната в 5:00 часа. Тогава бях много уплашен, но сега се радвам, че мога да разкажа историята. За да сбъднеш мечтите си, не трябва да се страхуваш от нищо“.
За запознанството с бившия собственик на Каляри - Масимо Челино: „Когато бях на 7, баща ми почина. Трябваше да се справям сам. Масимо ми помогна много, един от най-важните хора в моя живот. Четири години, след като влязох нелегално, ме задържаха, защото видяха, че нямам документи. Два месеца в затвора се усетиха като две години при другите мигранти. Затворът и болестта са най-лошите неща за човек. В затвора плаках много, не знаех какво ще е бъдещето ми. Днес мога да се наслаждавам на това, че съм първият аржентински треньор в България. В затвора първи започнах да организирам турнири. Турнирът на затворниците. Когато ме депортираха в Аржентина, бях загубил всичко. Две или три седмици по-късно ми се обди Джанфранко Матьоли – един от хората, които дълги години работеха с Челино. Така започна моя етап в Каляри. От 2010-а до 2015-а. Тогава Джанлука Феста, който ми е като брат, ме взе за помощник-треньор. В дебюта ми като помощник победихме с 3:1 Фиорентина на Монтела и Салах. Плаках много. Преди пет години бях в затвора, а след това ми се случи този успех. Аз съм фен на Фиорентина заради Батистута. Съдбата ми даде шанс за Серия А – едно от най-добрите първенства в света. Футболът е нещо повече – всичко се решава от 11 срещу 11, които гонят една кръгла топка“.
ЗА звездата на Интер и италиански национал Николо Барела: „Барела порастна с мен. Работихме заедно 4-5 години. Много доблестно момче. След един мач той прекоси целия терен, за да ми даде фланелката си. Радвам се, че е на такова ниво и играе в Шампионска лига“.
За книгата „От другата страна на морето“: Заглавието е със специално значение, прекосих океана. Опознах нови хора, загубих приятели...Знам, че винаги ще съм чужденец в държавата, в която работя. Днес съм щастлив в България, адаптирам се".
„Беше страхотно. На 18 декември летях за Буенос Айрес. Видях празненствата, те разсеяха всички проблеми. Благодарен съм на Меси и Скалони – те ни помогнаха да изживеем специален момент“, каза Араголаса за титлата на Аржентина от Мондиал 2022.
„Благодарен съм на Берое и президента. Опитваме да смесим аржентинския и италианския стил. Най-важно е хората да гледат на мен като на добър наставник и извън терена“.
Коментирай