Вчера на стадион „Георги Аспарухов“ бе минорно настроението около 22:30 часа, след като Левски не успя да заличи пасива от два гола разлика срещу Локомотив Пловдив и „черно-белите“ за втора поредна година ще имат възможността да защитят трофея за Купата на България. Но не това натъжаваше толкова много всички, които обичат синия тим, а човекът, който в близост до Сектор А бе облян от сълзи след последния съдийски сигнал.

64 снимки

Капитанът на Левски Живко Миланов даде път на емоциите и се разплака. Тези сълзи накараха безпристрастните да споделят болката на футболиста, а мнозина настръхнаха от това. Всички вкупом отидоха да отдадат своето признание за борбения защитник, а феновете не спираха да скандират - „Живко Миланов! Живко Миланов!“. Дори радостните футболисти и треньорът на победителите – Бруно Акрапович отидоха да поздравят капитана на „сините“ преди да празнуват със своите привърженици.

Сякаш и времето бе в минорно настроение и над „Герена“ през всичките 90 минути не спря да вали, за да покаже, че това е тъжен ден за Левски.

След двубоя Живко Миланов направи признание, което смрази всички - „Преди 3-4 месец бях диагностициран със заболяване, което засяга белият ми дроб. Трябваше да прекратя кариерата си. Не искам да казвам какво е, но изчакахме толкова време, защото трябваше да се потвърди диагнозата. Докторите ме уверяват, че съм се отървал с най-лекото, но затова избрах този мач днес да е последният и да не играя приятелски, колкото да се каже, че приключвам. Исках да си свърша кариерата, когато искам аз, а не нещо да ме откаже, така че това беше. Оттук нататък и аз ставам фен и ще гледам отстрани“, каза Миланов.

Дано всичко е наред с борбеният защитник и единственото, което може да му пожелаем е здраве, защото всичко друго си го е изградил с много труд. Преди и по време на самия двубой никой не разбра, че има нещо по-различно около него, защото Живко изигра двубоя сякаш бе 20 години и тепърва трябваше да се доказва. Винаги, когато играе той се раздава до край. Няма как да е друго, свикнал е, израснал е като победител на „Герена“. Влизаше в единоборствата със себеотрицание и винаги готов за битка. Разликите от предишните двубои на Левски може лесно да се открият – защитата на „сините“ се държа стабилна, дори и да не бе атакувана много от играчите на Локомотив, но отбраната имаше своя лидер.

Сълзите на Живко са от яд, защото не можа да завърши славната си кариера с трофей и за последния мач на мястото, където е израснал. Но не трябва да съжалява за това, защото е спечелил много с Левски и е записал името си със златни букви в историята на клуба. В последните години той беше от малцината, които можеха след всеки мач да излизат с високо вдигната глава от терена. Болеше го за тежкото положение в клуба, но нито един път не се оплака, а държеше отбора обединен, защото знае какво означава Левски.

Живко Миланов е шампион и никога не се уплаши пред предизвикателствата. В кариерата си се изправи срещу големи футболисти като Роналдиньо, Ето»о, Иниеста, Шави, Меси, Лампард, Дрогба, Шевченко и други и се докосна до върховете на футбола. Той изживя велики моменти със синята фланелка, но и трудности, които не го пречупиха. Той има три престоя на „Герена“ и във всеки един от тях помогна на тима.

Надеждата остава, защото по-младите футболисти на „сините“ се докоснаха и тренираха до него. Дано са видели какво означава професионализъм и раздаване за тази специална фланелка. Да, в момента не се вижда футболист от тази порода на „Герена“, но надеждата във феновете остава за следващите поколения.

През новото хилядолетие Левски имаше големи капитани като Елин Топузаков, Даниел Боримиров и Христо Йовов, а Живко Миланов е редом до тях.

35-годишният капитан завърши кариерата си с 11 сезона за Левски - 231 мача и 12 гола с екипа на "сините". Той е трикратен шампион и носител на Купата на България. Бранителят игра в груповата фаза на Шампионската лига и четвъртфинал за Купата на УЕФА. Но това са сухите цифри около една славна кариера. Левскар не ставаш, левскар се раждаш!

подкрепя българския спорт