Представянето на националния отбор на България под ръководството на Младен Кръстаич е меко казано плачевно. Литва ни спука от бой и вместо селекционерът да подаде оставка, ни обясни как ще изчезнем от футболната карта. Да, прав е, ще изчезнем, ако залагаме на хора като него. 

Защото, каквото можа Кръстаич, обърка. Изборът на титулярен състав - пълна катастрофа. Със странните си методи, виждания и изисквания, хвърли в смут футболистите. Напълно ги обърка. Даден играч играе на един пост в клубния си отбор, но големият специалист веднага вижда потенциала на играча на друг пост. Без тренировки и време да свикне, го хвърля в дълбокото и в пълна безизходица. При това положение какво очаква? 

За подбора на играчи, тактиката и смените няма смисъл да навлизаме в подробности. Пълна неразбория. Набързо един пример, тъй като е много ярък. Когато Ивайло Чочев беше в страхотна форма и вкарваше гол след гол, Кръстаич не го викаше, тъй като бил много бавен. И, изведнъж Чочев стана много бърз и вече е титуляр в националния отбор. Вижте как само усети общественото недоволство и се извъртя.

Всички видяхме при заминаването на България за Албания колко му пука за българския футбол. Националният отбор агонизира под негово ръководство, а той не спря да се смее и забавлява на летището. Поне за пред камерите да се беше направил на загрижен.  Чудно какво толкова радостно имаше? За него не знаем, но ние не сме щастливи, когато България губи.

Кръстаич оправи националния отбор и сега наред е клубния футбол. Да, определено имаме проблеми, които трябва да решаваме, ама е малко неуместно човек, който напълно се провали, да дава акъл. 

Ако го прави искрено, дори и да бърка, ОК. Ама той го прави, за да се оправдава. Да се спаси. Хванал се е като удавник за сламка и няма пускане. Бил българин. След подобен срам, всеки треньор би подал оставка. Но вместо да го направи, той се огледа в клубния ни футбол. 

Ние пък го питаме следното: България по-слаби ли футболисти има от Литва, та ни бият като тъпан. Не, напротив. Оказа се, че има по-слаб треньор, които по някакъв начин е заблудил ръководните фактори да го назначат.   

И смята ли Кръстаич, че с подобни приказки може да вдъхне увереност и самочувствие на футболистите?

И още нещо. Нали нямаме добри български играчи и сме пред закриване. При това положение как младежите на България се надиграваха с Германия преди няколко дни и вкарахме два чудни гола?  

Примерът, който Кръстаич даде с първенство, което не е по-силно от българското, е показателен. Щом клубният футбол в Сърбия и Хърватия е на толкова високо ниво и там всичко е уредено, какво прави Кръстаич в България? Явно само той им вижда модерните стадиони и бази. Кръстаич ни закри, но въпреки това ние ще му припомним колко пъти през последните години Лудогорец "разплака" сръбските грандове. 

подкрепя българския спорт