Изпълнителният директор на Локомотив Пловдив - Павел Колев, беше гост в предаването "Домът на футбола", където засега и периода си в Левски. Той заяви, че причините да си тръгне от клуба са много. 

"Аз подадох заявление за напускане в началото на януари, трябваше да изчакам до юли и пак си тръгнах без заместник – причините са много. Всички знаят какво се случи на клуба и през какво премина. Мисля, че тези година и няколко месеца, през които работех, не че преди това е било много лесно. Те много хора си мислят, че с богат собственик нещата са лесни. Пак имахме много проблеми, примерно пребиха един мой колега на паркинга на „Георги Аспарухов“ и до момента никой не го е коментирал, иначе се замеряме с декларации. В един момент даже останах сам, нямах нито Управителен, нито Надзорен съвет", заяви Колев. 

"Аз го броя този период за десет години. В един момент усетих, че ако искам да се съхраня като човек е по-добре да отстъпя на някой, който е зареден с повече енергия. Какви ли не неща съм слушал, истината е, че тогава оцелявахме на косъм. Беше тежко. Една от причините да си тръгна е, че позицията изпълнителен директор не е това, за което си говорихме в началото. Понеже имахме разминавания по този въпрос, не е имало драма, просто трябваше да си тръгна. Едни мислят, че съм некадърник, други, че съм лъжец. Тези които работят с мен знаят какъв съм. Не съжалявам, даже помислих, че това може да помогне на клуба, имаше разделения при феновете. Има доста нечистоплътни неща там зад кулисите. Не съм съжалявал, аз вече започнах работа в УЕФА и трябваше да си тръгна. Щеше да се получи конфликт на интереси. Имах и ангажимент по една програма на УЕФА за стратегическо развитие на конкретни ситуации. Трябваше ми повече време и трудно се съчетава с ежедневна работа, особено в клуб като Левски. Нещата се случиха сравнително нормално", продължи той. 

„Следя отстрани, информирам се основно от медиите, не искам да се ангажирам с коментар. Все пак съм работил там. По-добре е хората, които знаят нещата отвътре и ръководство, Не е моя работа да коментирам Левски. За мен не е болна тема в никакъв случай, мисля, че е  болна тема за милиони хора – привърженици на Левски. Направихме една кампания за абонаментни карти и най-вече членски карти през 2020-а година в разгара на ковид пандемията и направихме за няколко месеца 20 хиляди членове на Левски, това при положение, че имаше ограничения. Даже едно турне отпадна, вечерта преди да тръгнем със Сираков напът. Този резултат поне според мен показва, че левскарите са активни, когато знаеш как да стигнеш до тях. Целта беше не толкова Левски да събере средства, колкото свои привърженици, с които да комуникира по различни канали. Това е едно богатство, може да се стигне много далеч. Това мисля, че не беше продължено след мен. Това е бъдещето, клубовете с голяма фенска маса трябва да знаят техните фенове къде са, кои са, в кой квартал работят и т.н., за да могат да направят профил и да стигат до тях с правилната информация. Едно е да комуникираш с 65 фен на Левски, който помни Гунди, а друго е с малко дете, което знае Левски от плейстейшъна. Такова нещо не е правено в България, над 20 хиляди членски карти. Това е минало вече, остава за поколенията да го анализират", завърши Колев.