Във футболния свят прожекторите почти винаги са насочени към състезателите, треньорите и клубните ръководители, но зад всеки изигран двубой и всяка тренировка стои трудът на хора, чиито усилия често остават скрити за широката публика. Един от тези незаменими дейци е дългогодишният домакин на Септември Георги Александров, познат на футболната общественост просто като Джони. В специален материал за предаването Домът на футбола по DIEMA SPORT той повдигна завесата около своето ежедневие, натоварения график и безрезервната отдаденост на професията.

Корените на популярния му прякор датират отпреди десетилетия, още от периода му в столичния Локомотив София. „Преди години още бях в Локото. На един мач в Перник, с Миньор май че сме играли, да. И беше, Бог да го прости, Джони Велинов на мача. Случайно там на мача. И оттам, защото не видяха, че сме заедно и те помислиха, че съм му син или... И оттам дойде Джони, Джони, Джони. Малък Джони, Голям Джони. И оттам всичките Бат Джони и вече до днес, ден днешен – Джони“, разказа Александров, допълвайки с усмивка, че дотолкова е свикнал с прякора си, че почти не реагира, когато някой го повика с рожденото му име.

Пътят му в професията започва преди четвърт век. След 11 години вярна служба в Локомотив София, белязани и от спечелването на Купата на България през 1995 година, финансовите сътресения в тима налагат промяна и през 2015 година той поема грижата за екипировката в Септември. За него задълженията на домакина изискват пълно себераздаване: „Няма как, честно да ти кажа. Аз за най-малкото побеснявам... Честно казано, побеснявам. Да, за фланелка, като е скъсана или нещо да се скъса. Не си ли обичаш работата, по-добре да не я почвай, казвам ти го честно“.

Работният му ден често започва рано сутрин в 7:00 часа и завършва в късните часове на нощта, особено когато отборът провежда двуразови занимания или предстои официална среща. „Сутрин ставаш 7:00, 7:30, за да отидеш и да подготвиш нещата за тренировката. Сутринта почваш – потниците, топките, конусите да изкараш навън за треньорите. Вече тука футболистите идват при мен да си взимат екипировката“, обяснява Джони. При мачове той пристига поне три часа предварително, за да подреди перфектно съблекалнята, а на ден изминава между 15 000 и над 20 000 крачки. Макар че има физическо затруднение с ръката, домакинът никога не е допускал това да му попречи и се справя абсолютно сам с тежките сакове и топки. По думите му редица футболни фигури, включително Красимир Балъков, неведнъж са изразявали възхищение от неговата прецизност и работоспособност.

Освен грижата за тима, Александров има и богата лична колекция от футболни екипи, събирана през годините, в която нито един състезател не му е отказал фланелка. Сред най-ценните му реликви е тази на Стилиян Петров от периода му в Астън Вила, закупена по време на благотворителен турнир.

Историята на Георги Александров показва, че истинската опора на един футболен клуб често се крие в хора като него – скромни, работливи и всеотдайни. Както самият той обобщава, без страст и чисто сърце подобен труд губи своя смисъл: „Да, с желание и страст. Трябва да си обичаш работата. Трябва да си я обичаш. Не я ли обичаш, всичко е на вятъра“.

Добави ни в предпочитани източници в Google