„Матиас Тисера затова е при нас, аз му давам малко минути за игра, но той е роден голмайстор“, каза треньорът на Лудогорец Георги Дерменджиев след успеха с 1:0 над ЦСКА 1948 в отложен мач от VIII кръг. Тази победа позволи на неговия отбор да дръпне с 9 точки на върха преди снощния мач на ЦСКА с Пирин и да направи крачка към поредна, 13-а титла.
 
Факт е, че в Бистрица Лудогорец тотално доминираше през първото полувреме, но игра бледо през втората част. В 72-ата минута на терена се появи Матиас Тисера и само 10 минути по-късно, типично в своя стил, се превърна в призрак за защитата на съперника и донесе победата на ЦСКА. Това е поредният важен гол за аржентинеца със зеления екип, при положение, че той е трети централен нападател на Лудогорец след Квадво Дуа и Руан Круз. Въпреки всичко обаче 27-годишният футболист е човек, на когото може да се разчита. Само през този сезон той донесе изключително важните голове за елиминирането на Балкани, правейки 3:0, след като първата среща бе завършила 0:2 за косоварите. След това пък донесе и историческия успех над Аякс в Амстердам, но най-важен и ценен от всички беше този в 95-ат минута за 2:1 срещу Спартак Търнава, който качи Лудогорец на първото място в групата преди решителния мач с Нордселанд, спечелен с 1:0 и класирал „орлите“ напред в Лигата на конференциите.
 
През този сезон Тисера играе изключително малко, но показва завидна ефективност. За 642 минути на терена има 7 попадения, което означава, че бележи на всеки 91 минути. Общо откакто е в Лудогорец, аржентинецът има 79 мача, в които е вкарал 25 гола в рамките на 2884 минути. Това означава, че той глобално се разписва на всеки 115 минути с екипа на „орлите“. През миналата кампания Тисера играеше много повече и заради това вкара и по-голям брой голове. В първенството той отбеляза решителни попадения във вратите на Славия, Черно море, Локо Пд и най-вече – във втория мач на „Тича“, когато с глава донесе 12-ата титла на Лудогорец, правейки 1:0. В Европа порази ХИК Хелзинки и Жалгирис, а за Купата на България вкара на ЦСКА 1948 във финала на „Васил Левски“.
 
„Винаги съм готов да помогна на отбора, когато ми се гласува доверие. Малко се ядосвам вътрешно, че не играя толкова, но трябва да съм готов, когато треньорът прецени“, казва самият Тисера. За него казват, че е много скромно момче, работи здраво и заради това съдбата му се отблагодарява./"Мач Телеграф"

подкрепя българския спорт