Локо Пд на Бруно Акрапович: Една революция в българския футбол

През изминалия уикенд в българската efbet Лига определено не може да се каже, че липсваха сблъсъци със сериозен заряд. Лудогорец надви и приземи Берое на Димитър Димитров, разкъсвания от несигурност Ботев Пд върна Левски към реалността на „Коматево“, а Локомотив Пловдив удари евробоеца ЦСКА с 2:1 на „Лаута“. Изненади тук наглед няма, не и същински такива. Но кой можеше да предполага до преди 18 месеца, че победа на „смърфовете“ срещу ЦСКА ще е закономерност? Може би само един човек го е, предполагам – Бруно Акрапович.

5 снимки

Суперлативите към тима на босненския специалист няма да са нищо ново, те са навсякъде из медийното пространство през последната година и то с право. Локомотив Пд и Акрапович дават един урок от първа ръка как можеш да постигнеш много в българския (и не само) шампионат, без на практика да имаш някакви изключителни звезди, огромен бюджет и гръмки фенски очаквания.

Две поредни достигания до квалификациите на Лига Европа, два поредни трофея за Купата на България и безброй значими победи срещу грандовете в българския футбол. Не на последно място и двубои срещу отбори като Страсбург и Тотнъм на „Лаута“. Всичко това за отбор, който беше свикнал да заема местата в долната осмица в шампионата и който не е похарчил особено значими суми за нови попълнения.

Заглавието гласи, че този отбор на „смърфовете“ е направил една същинска революция в родния футбол. Терминът „революция“ може би звучи гръмко, помпозно и хиперболизирано. Донякъде съм съгласен. Революции във футбола рядко има в днешно време. Това е спорт с над 140-годишна история и всичко, което виждаме с очите си, вече някога е било изпробвано и наложено. Именно затова обаче имам предвид революция за българските ширини, а не толкова за световните.

източник: Антон Узунов

Акрапович и налагания от него стил на игра всъщност не блести с някаква сложност и далеч не достига висините на естетиката, които някои може би очакват. Няма и нужда. Босненецът залага на три основополагащи принципа, които са жизненоважни и ефикасни за всяко ниво на футбола – преса, компактност и индивидуална класа.

Локомотив Пловдив далеч не е отбор, който блести с някакви специфични механизми на разиграване на топката или за изнасянето й. Отборът даже в никакъв случай не иска да е този, който постоянно трябва да владее коженото кълбо, това създава повече трудности, отколкото помага на момчетата на Акрапович. Пробиването на добре организирани защитни блокове е най-трудното нещо във футбола и граденето на атака след атака не отстъпва като сложност. Наставникът на „смърфовете“ не акцентира върху този елемент и в случая на настоящия му тим и настоящото първенство, в което работи, това е правилната стратегия.

„Черно-белите“ са известни с високата си преса, интензитета и агресията под ръководството на босненеца. Отборът пресира в схема 3-4-1-2, която с оглед на позиционирането на играчите на терена вероятно е и най-добрата схема за преса във футбола. Преса човек с човек, компактност между линиите, печелене на втори топки, бързи разигравания и много удари от всевъзможни позиции – това е рецептата за успех на Акрапович.

Поначало и повечето отбелязани попадения от страна на Локомотив Пд подсказват към основните принципи в играта на отбора – голове от статични положения, разигравания след тъч, топки, спечелени след преса и компактност при борбата за втора топка, както и много изпълнения от трудни позиции на нападателите.

Тази неуморна преса по целия терен е това, което внася такова разнообразие и затруднения за всички съперници по българските терени на „смърфовете“. Подобен стил е ефективен, защото тимовете по нашите ширини почти никога не разполагат с индивидуалната класа, за да изнесат кълбото под подобна интензивна и агресивна преса. Физическата подготовка за Акрапович е религия и от нея могат да се учат много български специалисти. Локомотив Пд е безспорно най-добре подготвения физически отбор в България и германското треньорско образование на неговия треньор вероятно си казва думата.

Локомотив не е най-приятния за наблюдаване тим на света, не е и най-завършения, по никой параметър. Няма и нужда. Акрапович и компания са разбрали веднага, че този стил ще носи големи дивиденти в българската действителност и го прилагат безпогрешно. Методът всъщност далеч не е непознат за никого в световния футбол. Не е непознат реално и за българския. Практическото изпълнение обаче изглежда като тъмна Индия за не малко родни специалисти, които може да вземат пример от техния колега. С малко ресурси може да се постигне никак не малко, но понякога са нужни неочаквани решения и идеи.

подкрепя българския спорт