Централният защитник на Левски Келиан Ван дер Каап даде интервю за в родината си за сайта rtvnoord.nl. В него 25-годишния футболист направи ретроспекция на кариерата си. Нидерландецът дойде на "Герена" в началото на годината от датския Виборг, а преди това е бил част и от Макаби Нетаня в Израел. Юноша е на Грьонинген.
ЗА ПРЕСТОЯ В ИЗРАЕЛ И ДАНИЯ
В Камбуур бяха доволни от мен и искаха да ми удължат договора. Аз обаче държах да играя повече, защото получавах твърде малко време и се чувствах като голямо куче в твърде тясна клетка. Макаби Нетаня ми гарантира титулярно място и реших да рискувам. В Израел за първи път живеех сам. От тренировка се прибирах вкъщи, спях и пак ходех на тренировка. Това ми беше режимът и се чувствах тъжен. Повечето хора там са много темпераментни, възпитанието им е много по-различно от нашето. Имат къс фитил и веднага палят. Ако нещо не им харесва веднага ти го казват. Например, имал съм случаи на срещи с директора в кабинета му, който в един момент просто започна да ме псува.
В Макаби играех редовно. След сезона изкарах ваканцията в Нидерландия. Тъкмо си бях стегнал багажа да се връщам обратно, когато треньорът бе уволнен и трябваше да си търся нов отбор. Не исках да се прибирам у дома, камо ли да се занимавам с други „побеснели директори“ в Израел и дойде предложение от Дания. Виборг е приятен град, но почти не играх там.
ЗА ЛЕВСКИ И БЪЛГАРИЯ
Треньорът Станимир Стоилов ме искаше. А ако веднъж сте посмели да изберете Израел, защо да не отидете и в България? Чувах истории за неизплатени заплати в тази страна, а и в Левски, но това не ме интересуваше. Парите не са мотивация за мен. Исках просто да играя и да се развивам в нормална страна. Нещата се получиха отлично. Левски не беше печелил трофей дълги години, а още в първия ми полусезон взехме купата.
България? Хората все още живеят малко като в 90-те години на миналия век, когато българският футбол беше много добър. Подобно е и отношението към живота. Тогава е имало расизъм по стадионите и все още го има. Свикнали са с маймунските звуци по трибуните, но никой нищо не прави. Има и феновете с татуирани свастики. Те са малцинство, но ги има. Трябва да го знаете предварително, иначе не бива да ходите в България. Спирам до тук с лошото. Иначе като вървя по улиците получавам само любов от феновете, това е важното.
Не познавах лично вратаря на Лудогорец Серджио Падт (б.р. – те са сънародници) преди да дойда тук. Сега винаги си говорим преди да се изправим един срещу друг. В двубоя за Суперкупата му вкарах и се стигна до дузпи. За жалост той спаси решаващата и те взеха отличието.
В Левски играя на ниво и започнах да правя добра визитка. Завръщане в Грьонинген? Това винаги ми е било в главата. Но със сегашния си клуб имам шанс да участвам в евротурнирите и съм щастлив от този факт.
ЗА ПРИЛИКАТА С ВЪРДЖИЛ ВАН ДАЙК
Знам, че и той като мен по-късно се е развил и чак тогава кариерата му е набрала скорост. Приликата с него, когато имах същата прическа? Често чувах такива сравнения. Веднъж присъствах на живо на мач на Ливърпул и когато на полувремето трябваше да отида до тоалетната, половината трибуна ме зяпаше, някои тръгнаха след мен (смее се). Но аз искам да бъда просто Келиан ван дер Каап. В крайна сметка точно затова махнах и опашката си.
1Коментар