Капитанът на Етър Христо Иванов е сред най-опитните футболисти в тима. Той дойде в отбора през 2017 г. и за тези 4 години се утвърди като един от най-успешните вратари в историята на клуба. Има над 250 мача в „А” група и още 200 във втория ешалон, с екипа на Етър стигна и до националния отбор. Той даде интервю за клубния сайт, споделяйки очакванията си за бъдещото представяне на „болярите”.


Христо, каква пролет очаква Етър?

– Със сигурност очакваме пролетта да е по-добра от изминалата есен. Позитивно настроени сме и гледаме с нетърпение към пролетния полусезон. Всички силно се надяваме да бъде по-успешен.

Представянето през последния месец, като че ли засили оптимизма?

– Да, това дойде от резултатите и защото видяхме, че можем да се борим и противопоставяме. Сега с привличането на тези класни попълнения трябва да вдигнем нивото.

Направихте рекорд от 477 минути без допуснат гол…

– Аз дори не знаех за него, прочетох след последния мач. Радващо е, но по-важното е, че успяхме да стабилизираме нещата в защита, защото това е ключът към успеха. Ако имаш, както казват испанците, „врата на нула”, вкараш ли гол – печелиш трите точки, не вкараш ли – едната. За нас всяка точка сега е от фундаментално значение. Тази промяна бе неочаквана за мнозина, но това доказва, че ние наистина можем. Просто бяхме в някаква дупка и е радващо, че излязохме от нея.

Каква е заслугата на новия треньор Александър Томаш?

– Той успя да ни накара да вярваме в себе си, че можем да играем футбол. Че това, което се случва, не може да продължава вечно и че всичко е вътре в нас. Разбира се, промени и някои неща спортно-технически.

В днешния футбол с голямо текучество има ли ядро в Етър?

– Мисля, че има. Напуснаха добри футболисти, но като цяло ядрото се запази. А и се завръща Дани Младенов, който беше част от това ядро доскоро. Ние, опитните, трябва да помагаме на младите и новите момчета по-бързо да влязат в час, за да се адаптират по-бързо и да помагат на отбора.

Вече четвърта година си в Етър, добре ли се чувстваш?

– Чудесно. Аз обичам да играя дълго в един отбор и в един град, никога не съм си сменял клубовете на 6 месеца. Тук се чувствам добре, семейството ми също, гледам да си върша работата и щом ме искат, това е отлично. Големият ми син вече изцяло е свързан с Велико Търново, като дойдохме, той беше в първи клас. Играе вече в школата на Етър. Тук ми се роди и второто дете.

Виктор на какъв пост играе?

– Централен нападател в набор 2010 година, при треньора Цветан Райков.

Ти ли го насочи към футбола?

– Той винаги е заспивал и се е събуждал с футбол покрай мен, но докато аз тренирах, майка му го научи да рита топката. Сам си реши да става централен нападател, аз бях само против да става вратар. Един стига вкъщи да ходи намусен, че са му вкарали гол. Нека за баланс да има един и който вкарва голове.

Христо Иванов и семейството му

източник: Официален сайт на Етър - etarvt.bg

Семейството ли е твоята крепост?

– Абсолютно. Откакто съм се запознал с жена си, кариерата ми върви нагоре. Винаги е до мен. Разбира се, имало е моменти и надолу, но никога не ме е предавала, напротив – защитава ме дори и в социалните мрежи.

Април месец е специален за вас…

– Да, аз и двамата ни сина сме родени тогава. Но аз и Самуил сме овни, Виктор е телец, а Владимира е лъв. Страшно семейство сме…

Колко години още се виждаш във футбола?

– Докато се чувствам жив и здрав и чувствам, че мога да помагам. В момента, в който спра да вярвам в дадена цел или усетя, че започвам да се излагам, а не да помагам, аз сам ще спра с футбола. Няма да чакам никой да ми го каже. Все още дори на тренировките идвам с желание и интерес.

Би ли станал треньор?

– Далечните планове не се реални, миналата година също ни даде този урок. Да, минават ми някои мисли, но засега съм съсредоточен върху моментното си представяне. С няколко мои колеги учим педагогика във ВТУ. Да, искам да остана във футбола, но не на всяка цена, нито пък съм решавал дали ще бъда треньор, ръководител, мениджър… Бъдещето ще покаже.

Какво си пожелаваш за 2021 година?

– Първо, всички хора да са здрави и да изчезне тази пандемия. На семейството и родителите ни – да са живи и здрави и все така да ме подкрепят, а на феновете на Етър – да изпитат по-хубави моменти от миналата година и да са все така винаги до отбора и да го подкрепят. Те наистина са нашият 12-и играч и когато са на трибуните, е доста по-лесно за нас!


Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Gong.bg. Можете да го изтеглите от Google Play, App Store и AppGallery.