Техническият директор на БФС - Георги Иванов, даде интервю за Gong.bg, в което разкри доста любопитни неща от кухнята на българския футбол. 

Гонзо сподели, че съотношението между българи и чужденци в мачовете от efbet Лига се запазва, тъй като и за вбъдеще ще могат да играят само по петима чужденци извън Европейския съюз. 

Иванов разкри още, че БФС работи за развитието на българските таланти чрез стимулиране на клубовете, а не чрез рестрикции. За целта вече се разработват и различни програми.

Той обясни, че националният отбор ще домакинства в Разград, тъй това е единственият стадион, който отговаря на всички изисквания на УЕФА. 

- Г-н Иванов, в последните дни се разрази сериозна полемика по отношение на решението за отпадане на ограниченията за чужденците. Какво всъщност се случи?

- Първо държа да отбележа, че ограниченията за чужденците не са отпаднали изцяло, както някои хора услужливо се опитаха да обяснят. Още в началото на февруари в БФС бе входирано предложение от Професионалната футболна лига за корекция на настоящата наредба, касаеща тъй наречените играчи, които не отговарят на изискването за тренираност – а в повечето случаи те са от чужбина.

Към предложението бяха приложени и мнения на доста професионални клубове, според които подобно облекчение би било в полза не само на тях самите, но и на качеството на първенството и на националните отбори.

При разглеждането на въпроса бяха използвани добрите практики от чужди държави, в това число големи сили като Германия, Португалия и Хърватия, но и други сходни до нас страни като Унгария, Латвия, Исландия, Кипър. Най-важното – беше използвана политиката на УЕФА, за която при картотеките в евротурнирите националността няма никакво значение.

- В крайна сметка колко чужденци извън Европейския съюз могат да играят за отбор от efbet Лига?

- Точно пет, както беше и до момента. Пак се връщам към прочита на Евангелието – за някои хора най-важното е да атакуват всяко решение на БФС, независимо дали е в полза на клубовете или не. Никой никога не е поставял въпроса за промяна в тази точка от Наредбата за първенствата и турнирите, напротив. Единствената промяна касае онези 20 играчи, които не отговарят на изискване за тренираност. Ако досега даден клуб можеше да регистрира 15 души от Румъния и 5 от Южна Африка, то в момента факторът „националност“ в тези 20 отпада. С други думи – отборът „Х“ може да картотекира 20 перуанци, но само 5 от тях ще могат да играят в даден мач. Тази част от наредбата не е коригирана.

- Бихте ли обяснили къде е предимството за клубовете?

- От една страна става дума за правила, които са приложени и от УЕФА, и от някои от най-успешните първенства. Така или иначе сами знаете, че много от южноамериканците пристигат с португалски или италиански паспорти, други – с второ гражданство от Франция например. А с отпадането на фактора „националност“ няма да има нужда от подобни практики.

Финансовата изгода за клубовете присъства и в предложението на ПФЛ – играчите с европейски паспорт са в пъти по-скъпи от останалите, а доста от професионалните ни клубове имат развити скаутски системи и откриват южноамерикански и африкански таланти, които впоследствие не могат да използват. Сега даваме шанс на клубовете да привличат млади и перспективни играчи от отбори извън ЕС, които да им струват по-малко, но които да предоставят възможност за по-голям дивидент. 

- Съгласен ли сте, че това решение ще ограничи възможностите за българските таланти?

- Категорично не! Подчертавам дебело – съотношението между българи и чужденци се запазва! Или, между европейци и неевропейци. Защото ние, като държава-член на ЕС, не можем да ограничаваме правото на труд на хора от евросъюза. Но вече сме въвели допълнителни бонуси за използването на български играчи. Тепърва разискваме подобни правила за Трета лига, а в процес на разработка е и адаптираната унгарска система за продуктивност. Тоест, Българският футболен съюз работи за развитието на българските таланти чрез стимулиране на клубове, а не чрез рестрикции.

- Какви други промени готвите за развитието на детско-юношеския футбол, тъй като това е болна тема за мнозина?

- Основната ни задача е да вземаме всички решения на демократичен принцип, след допитване до самите клубове. Лично аз вече неколкократно се срещнах с представители на футбола ни от всички различни нива и сфери. Конкретно за детско-юношеския футбол сме организирали дискусии с представители на водещите ни школи, от които очакваме обратна връзка за евентуални промени в принципите на компенсация, за самия дизайн на първенствата, за всички подобрения, които те като хора, произвеждащи таланти, биха предложили.

Ние, разбира се, ще се съобразим с тях, тъй като ролята на БФС е на регулатор, а не на производител на футболисти. По същия начин, по който инвестираме в инфраструктура, но не е в нашите правомощия да строим стадиони.

- Споменахте стадионите – истина ли е, че мъжкият национален отбор ще домакинства в Разград? И, ако да, защо?

- Сериозно обмисляме тази възможност. По темата се спекулира много, а фактите са съвсем прости. България няма достатъчно качествени стадиони, които да отговарят на изискваното от УЕФА ниво – такъв е стадионът в Разград, а за „Васил Левски“ са правени редица компромиси, само и само националният отбор да домакинства на него. 

Тези компромиси обаче няма как да продължават вечно, тъй като УЕФА има много висок стандарт, а ние сме длъжни да отговорим на него. И на мен са ми задавали въпроса защо България не играе в Пловдив. Това няма как да стане, поне не и в настоящия момент, тъй като няма достатъчно добро съоръжение. Условията за всички – за играчи, за технически лица, за зрителите, са най-важният фактор за провеждането на даден мач, а такива у нас се намират единствено в Разград. 

- Не е ли парадоксално националният отбор да не играе на националния стадион?

- А парадокс ли е националната федерация да плаща огромен наем на националния стадион, за да може националният отбор да играе там? В цялата система действително има много сбъркани неща, но в миналото сме играли и на „Герена“, и на „Армията“, и в Бургас, по-отдавна – и във Варна, в Пловдив. Всички знаете, че Испания и Италия например нямат национален стадион, дори Англия понякога се мести от „Уембли“, за да може възможно най-много хора да се радват на националния отбор.

Националният отбор е радост, а да го гледаш е привилегия – нещо което тук май позабравихме в последните години. В момента, в който България има достатъчно качествени стадиони, отборът ни ще играе навсякъде, за да няма привилигеровани, а всички да му се радват.

подкрепя българския спорт