Бразилецът Джонатан Перейра прави много силен сезон с Берое и логично интересът към него не закъсня. Вчера стана ясно, че отбори от Полша и Кипър вече са се свързали с мениджъра му за евентуален трансфер през лятото. Договорът на 26-годишния защитник със старозагорския тим изтича след три месеца и той може да преговаря с други клубове. В интервю за Gong.bg Джони, както го наричат всички у нас, говори за засиления интерес към него, за футбола и живота в България и за голямата си мечта.
Кариерата на Джонатан започва в местния Гояш, който сега е в първа дивизия, но когато той е играл, отборът е бил във второто ниво на бразилския футбол. После се мести в Европа - първо в Украйна, а след това идва в Ботев Пд, където изкара 3 г. От миналото лято е част от Берое и бързо се превърна в основен играч на отбора.
„Още през зимата имаше добри оферти за мен от Казахстан. Предпочетох обаче да остана в Стара Загора и не съжалявам, въпреки че доста хора напуснаха. Направих го по три причини. Първата е семейството, което е по-важно от кариерата ми. Имам жена и дете на 2,5 г., за които щеше е голям стрес да се местят в друга държава, след като знам колко трудно свикнаха в България. Втората причина е Берое, защото съм наясно колко голям клуб е и каква история има. И на трето, но не последно място – Петър Хубчев. Гледал съм записи в интернет от мачовете на България в САЩ през 1994 г. Останах силно впечатлен от играта му в защита. Освен това говорих с футболисти, които са тренирали под негово ръководство и бях наясно какъв стил обича да налага. Моята игра се припокрива с неговите виждания за футбола и затова бях сигурен, че ще си паснем. Както и стана“, не крие Перейра.
От началото на пролетния полусезон бразилецът е използван като ляв защитник, въпреки че силата му е отдясно. Това обаче не му пречи да е сред лидерите на Берое, отбеляза и 2 гола – срещу Царско село и Ботев Пловдив.
„Не ме притеснява, че играя отляво, а и не ми е за първи път. Имам достатъчно опит, в Ботев изиграх над 70 мача на различни позиции – десен бек, централен защитник, ляв бранител, опорен халф. Мога да играя на всеки пост, с изключение на вратар и нападател. За мен е най-важно да играя, няма значение къде ще ме постави треньорът. Затова и може би често ми казват, че съм жокер. За головете, които вкарах тази пролет, нямам обяснение, защото това не е силната ми страна.
За седем години професионален футбол имам едва 5 гола, от които два са за Берое и то в последните 2 месеца. Радвам се, но за мен най-важното е да се справям със задачите си в защита. И Хубчев често ми го повтаря, защото вижда, че постоянно се включвам в атаките на отбора.
Когато бях в Пловдив, феновете ме наричаха Машината – заради безкрайната ми енергия. Това е хубава оценка за мен. Средно на мач навъртам по 10-11 км, а имам сили и за още. Искам да не спирам да бягам до последния съдийски сигнал“, казва с усмивка Джонатан.
Бразилецът е работил у нас с доста треньори - Николай Киров, Желко Петрович, Ферарио Спасов, Азрудин Валентич, Петър Колев и сега Петър Хубчев.
„Харесва ми работата на Валентич, въпреки че той не пожела да остана в Ботев. Извика ме след последния мач миналия сезон и каза, че има други варианти за защитата - Филипов и по-млади нови играчи. Но това не може да промени мнението ми за него. Допада ми и стилът на Хубчев, както казах по-рано“, откровен е Джонатан.
източник: Антон Узунов
Бранителят прекарва всяка свободна минута със семейството си – съпругата Паблине и сина Жонас.
„Жена ми забременя тук в България, но роди в Бразилия. Притесняваше се, че не знае езика и затова предпочете да се върне. Синът ни е на 2,5 години – много обича футбола, топката е любимата му играчка. Много искам да стане футболист, но не и жена ми, която не не харесва стреса, несигурността и пътуванията в спорта.
Вече имам много приятели във футбола. Близък съм с Тошко Неделев, който е голям не само кяато футболист. Както и с Работов и Аргилашки от Ботев. Поддържам връзка и с някои бразилци тук. С Диого Виана играхме заедно в Ботев, но сега е в Унгария и се чуваме само по телефона. Вратарят на ЦСКА Бусато ми е приятел, Диего Фераресо от Ботев Враца също. В Берое няма бразилци, но се разбирам отлично с Алиун Фал. Може би защото говори португалски, въпреки че е от Сенегал“, обяснава Джони.
Перейра признава, че още с идването си в България е започнал да учи български език. Според него това е един от начините да покажеш уважение към страната, в която играеш.
„На шестия месец вече се опитвах да говоря, а разбирах всичко. За мен това е важно, иска ми се всички чужденци да го правят. Труден език е българският и затова продължавам да полагам усилия. Искам по този начин да покажа уважението, което изпитвам към България и към футбола в страната. За мен е важно още, че така мога да комуникирам с феновете“, обяснява той.
Джонатан разкрива и голямата си мечта в България.
„Много искам да спечеля трофей в България. С Ботев играх финал за Купата, но за съжаление го загубихме. С Берое пък отпаднахме от Славия тази година, въпреки че имах големи надежди за нещо повече. Това е още една причина да искам да остана в Стара Загора. Харесва ми отбора, града, феновете. Лудогорец има много силни футболисти и е най-добрият отбор в България. Затова е трудно за останалите отбори да спечелят шампионата. Но в турнира за Купата на страната е по-лесно, защото има по-малко мачове. Харесва ми да играя тук, искам да остана и ако не подпиша нов договор, сигурно ще се върна в Бразилия. Там е цялата ми фамилия, към която съм много привързан и ми липсва“, завърши Перейра.
Коментирай