_small.png)
Тази вечер Ботев Пловдив гостува в София на ЦСКА в изключително важен за евроамбициите на клуба мач. „Канарчетата“ се нуждаят само от една точка на „Българска армия“, за да си гарантират участие в баража за Лигата на конференциите. Сред ключовите футболисти на „жълто-черните“ през тази кампания безспорно е Дилан Мертенс, който е взел участие в 27 от 29 мача за тима през сезона до момента. Специално за Gong.bg нидерландският атакуващ полузащитник сподели за това как се чувства в Ботев, какви са впечатленията му от феновете и какви са неговите амбиции с пловдивския клуб.
- Дилан, нека започнем от последния мач на Ботев, когато загубихте от Лудогорец с 1:2. Какво не ви достигна в тази среща, за да спечелите или постигнете поне равенство?
- Това, което мисля за този мач, е, че определено не заслужавахме да го загубим. Прекалено късно в мача започнахме да им оказваме натиск и да се борим повече за гола. В крайна сметка изиграхме добър мач, играхме добър футбол и имахме своите шансове. Разбира се, имаше и някои спорни решения на съдията. Но знаете, че срещу някои клубове като Лудогорец или като Левски, когато играхме с тях навън – тогава съдиите почти винаги отсъждат повече в тяхна полза, отколкото за Ботев. Беше малко разочароващо, но смятам, че все пак изиграхме добър мач. Бяхме много тъжни след това, защото този двубой беше добра възможност и при победа в него, щяхме да останем на третото място. В края на краищата имахме своите добри моменти, но резултатът не беше добър. Определено не ни беше приятно след мача.
- Изгубихте третото място след двете поредни загуби от Левски и Лудогорец. Какво е настроението в отбора след тези мачове и вярвате ли, че ще успеете да се класирате в Лигата на конференциите?
- Аз мисля, че настроението, разбира се, е малко понижено, защото загубихме два поредни мача и отстъпихме третото място на Левски. Настроението е понижено и това кара много играчи да се замислят. В крайна сметка аз мисля, че ние продължаваме да работим здраво, тренираме добре и анализираме всичко. Все още вярваме, че ще се класираме за Европа. Нормално е да си тъжен след мачове като тези, защото ако не си тъжен, то значи ти не си професионален футболист. След мача с Лудогорец имахме ползотворни разговори вътре в отбора и с нашия треньор и мисля, че сме в добро настроение, за да завършим добре.
- Феновете липсваха срещу Лудогорец и това със сигурност е повлияло на развитието на мача. Какво мислиш за привържениците на Ботев, които безспорно са сред най-страстните и емоционални в България?
- Разбира се, че феновете ни липсват, когато играем у дома. Това беше важен мач, а в подобни срещи ти имаш нужда от феновете си. Когато играем вкъщи, феновете винаги ни оказват добра подкрепа, вдигат много шум и ни дават повече енергия да спечелим мачовете си. В този двубой, разбира се, това ни липсваше. Ние обикновено имаме добра подкрепа. Когато играем на свой терен, ние го усещаме и неслучайно имаме много спечелени победи и точки, когато играем вкъщи. Винаги се чувстваме добре, когато играем у дома и това е основно заради феновете, защото те ни дават повече сила и мощ на игрището. Това няма как да не ти липсва.
- Как се чувстваш в клуба, успя ли бързо да се адаптираш?
- Мисля, че се адаптирах бързо въпреки новата ми позиция. Обикновено аз играя като номер 8 или номер 10 като атакуващ полузащитник. Когато пристигнах в Ботев, заиграх като номер 6. Това беше нещо ново и различно за мен. Но в крайна сметка аз играя във всеки един мач и смятам, че това помага да се адаптираш по-бързо, когато изиграеш повече мачове. Мисля, че когато си футболист, е нормално понякога да имаш своите пикове и спадове. Все пак считам, че се адаптирах бързо на тази позиция.
- Лесно ли се работи с Азрудин Валентич? Какво можеш да кажеш за него?
- Аз мисля, че той е добър човек и винаги иска най-доброто за теб. Той иска да извлече най-доброто от теб като потенциал. Това е нещото, с което го асоциирам, защото той винаги иска най-доброто за теб. Той иска да демонстрираш своите качества и ти помага за това. Смятам, че е много добър треньор, с когото е добре да се работи.
- С кого от отбора се разбираш най-добре на терена и с кого извън него?
- На терена мисля, че това е Реда, Реда Рабей. Имам много добра връзка с него, също така ние играем един до друг като позиции. Но смятам, че има и други такива играчи като Току, Неделев и другите в линията на полузащитата. Има някаква връзка между всеки от нас и се разбираме все по-добре с всеки изминал мач. Мисля, че имам най-добра връзка с хората от полузащитата, но това е нормално.
- Какъв е твоят футболен път в Нидерландия? В кои отбори си играл?
- Започнах като малък, бях на 5 години в Амстердам, където живеех с моето семейство. Моят първи професионален клуб беше Утрехт. Там играх в юношеските тимове общо 3 години. Имах няколко контузии на коляното и се върнах впоследствие в един аматьорски клуб, използвайки възможността да се възстановя. След това заиграх за Ден Бош, това е клуб от Втора дивизия, там също играх при юношите. След това направих трансфер във Волендам, те са добър клуб от Втора дивизия. По това време бях на 18-19 години и подписах първия си професионален договор именно там. Чувството беше много хубаво, това беше добър момент за мен. За 4 години изиграх много мачове за тях. Знаете, че когато си млад и играеш добре, няма как да не се появи интерес от елитната дивизия в Холандия. Точно тогава обаче получих най-лошата си контузия в коляното, заради която не играх футбол 1 година. Беше много неприятно чувство, но трябваше да го преодолея. Имах трудни дни, но смятам, че се върнах по-силен. След това заиграх в друг клуб от холандската Втора дивизия – Телстар. Играх там един сезон и с мен се свърза Бисер Механджийски. Той ми писа и ме попита дали бих искал да играя за Царско село в България. Аз прецених, че това е добър момент за мен да изляза извън Холандия. След цялата ситуация с моите лоши контузии реших, че това е добра възможност. Така дойдох в София и тренирах една седмица с Царско село. След това реших да приема предизвикателството и да видя какво ще стане. Мисля, че направих добър сезон там. Играхме добър футбол и успях да покажа себе си в България. След това направих трансфера в Ботев.
- Бързо ли се адаптира у нас?
- В началото усетих голяма разлика между начина на игра в Холандия и този, който се играе в България. Освен това в Царско село ситуацията не беше оптимална откъм тренировъчни условия и професионализъм. Но аз знаех защо съм дошъл и че определено не е за това. Разбира се, когато си в нова държава, ти започваш от нулата. За мен това беше нормално и аз се фокусирах върху футбола. Сега в Ботев ситуацията е далеч по-различна. Тук всичко е на професионално ниво и аз съм щастлив, че направих тази крачка да дойда тук.
- Какво най много ти харесва тук и какво не?
- Какво ми харесва… За мен Пловдив е далеч по-добро място за живот, защото аз имам семейство. В София има много повече и големи улици с много хора. За мен Пловдив е добро място да живееш със своето семейство, защото е по-спокойно. Тук в града има много хубави неща, които можеш да видиш. Усещането тук е добро. Като цяло се адаптирах бързо в страната и се чувствам като у дома си. Нямам никакви проблеми с живота тук. А относно това, което не ми харесва – големите улици, по които шофирате с автомобилите си. Голяма лудница е и това не ми харесва тук. Но цялостно България е хубава страна и ми харесва.
- Можеш да играеш на много позиции - атакуващ халф, нападател, дефанзивен халф. Коя е твоята любима, предпочитана позиция, където се чувстваш най-добре?
- Смятам, че моята основна позиция е като номер 10 или номер 8 като атакуващ полузащитник. Мисля, че имам качествата да играя с топката, да асистирам за гол или да създавам възможности за отбора, демонстрирайки моите способности в атакуващ план. Затова съм убеден, че това е моята позиция (смее се). Но както вече ти казах, когато дойдох тук, започнах да играя като номер 6, която е по-дефанзивна позиция. Бързо се адаптирах, разбира се, но има голяма разлика спрямо това, което трябва да играеш като номер 8 или 10. Това също така зависи и от схемата, с която играем, където номер 6 е пред защитната линия. Затова има наистина голяма разлика спрямо това да играеш като 8 или 10. Но в края на краищата считам, че се адаптирах бързо и играя добре на тази позиция, макар основната ми да е като 8 или 10.
- Кой е твоят футболен идол като дете?
- Мисля, че гледах много от Кристиано Роналдо. Не само заради начина, по който играе футбол, но и, разбира се, заради това как той живее за спорта. Той прави всичко на максимум и бях впечатлен да видя как той живее за футбола, как се храни, тренира и всичко останало. Към момента той все още играе и аз продължавам да го гледам и до ден днешен. В наши дни наблюдавам и други добри играчи като Мбапе. Но на моята позиция харесвам най-много Тиаго от Ливърпул и начина, по който той играе като номер 6. Изумително е, когато го гледаш, изглежда толкова лесно, когато той играе с топката. Това също е играч, който харесвам.
- А кой е любимият ти клуб в Нидерландия? Ти си от Амстердам, би било логично да е Аякс?
- Да, разбира се, че е Аякс. Когато бях малък, аз израснах с тях. Моят баща също е от Аякс, както и цялото ми семейство. Аз съм живял целия си живот в Амстердам. Когато си млад, ти все едно се храниш с Аякс (смее се). Затова със сигурност това е моят любим клуб в Холандия.
- За финал - какво искаш да постигнеш във футбола, какви са твоите цели?
- Какво бих искал да постигна… Разбира се, искам да играя на възможно най-високо ниво и за силни клубове, затова работя. Аз играя футбол и тренирам всеки ден, за да постигна възможно най-доброто и да играя за по-добри отбори на по-добро ниво. Моята цел към момента е да спечелим мястото си в Европа, защото мисля, че това е голяма възможност за всички в Ботев. Това е и добра възможност да демонстрирам качествата си на европейска сцена и да заиграя за по-добър клуб. Това е целта ми към момента.
подкрепя българския спорт
2Коментара