Федерико Варела бе привлечен в ЦСКА тази зима от турския Денизлиспор. Аржентинецът се наложи в състава на "червените" едва след идването на Любослав Пенев за треньор и показа доста сериозен потенциал във финалната част на шампионата. В интервю за „Код Спорт“ Варела, който е определян като бижуто в халфовата линия на ЦСКА,  говори за амбициите и мечтите си, за досегашния си път във футбола и защо София винаги ще е част от сърцето му. 
 
- Федерико, тръгнахте си за Аржентина с трофей. Какво разказахте на вашите близки за купата на България, която спечелихте срещу Арда?
 
- Много съм щастлив, че започнах в края на февруари и вече имам купа с ЦСКА. Всичко беше много хубаво. Семейството ми дойде да ме види, радваше се. Сега имам бебе и ще има какво да му разказвам, като порасне. Много съм доволен, че спечелих трофей и се надявам да дойдат още много след това.
 
- Имате ли други трофеи в кариерата си?
 
- Да, с втория отбор на Порто спечелих два трофея. Единият беше в първенството, а вторият в международен турнир.
 
- Разкажете ни как мина мачът с Арда през вашите очи. Получихте контузия през първото полувреме.
 
- Мачът се развиваше много добре за мен. Създадох положения, имах също и ситуации да отбележа гол. Тогава в един момент започнах да водя топката, аз обичам да дриблирам, но усетих някакво дръпване. Тогава говорих с треньора г-н Пенев и му казах какво съм почувствал. Попита ме дали мога да издържа до почивката, казах, че мога, а вече в съблекалнята на полувремето решихме да бъда сменен, за да не се усложни контузията.
 
-  Когато дойдохте в България през зимата, не играехте често. Как станахте титуляр?
 
- Когато дойдох през зимата, беше трудно да се адаптирам. Отборът вече е обигран, треньорът разполага с играчи, на които вярва. Но аз знаех, че няма да е лесно и трябваше да покажа какво мога, да разкрия играта си и колко струвам. Малко след това се стигна до треньорската смяна, стилът на игра при новия треньор беше подходящ за мен и можах да покажа себе си.
 
- Кой е най-силният ви мач за ЦСКА?
 
- Това е дербито срещу Левски, в което показах моята игра и всичко се промени за мен. Направих асистенцията за първия гол, имах и други добри изяви. Треньорът видя качествата ми и започна да вярва в мен. А когато един футболист се чувства удобно, когато получава редовно игрови минути, тогава може да даде най-доброто от себе си.
 
- Бяхте избран и за най-добър футболист на кръга. Харесва ли ви да трупате награди?
 
- Да, хубаво е когато си избиран за Играч на кръга. Това е признание за труда, който си положил. През новия сезон се надявам многократно да получи подобни награди.
 
- Аржентина е известна със своите горещи фенове. А какво мислите за феновете на ЦСКА, които заради пандемията рядко можеха да са на стадиона, но на финала направиха шоу?
 
- Впечатляващи са феновете на ЦСКА. Бяха ми говорили за тях, бях гледал видеа още преди да дойда тук, но исках да го изпитам лично. Заради COVID-19, можах да ги видя на живо едва в последните мачове. Не беше пуснат пълният капацитет на стадиона, броят на зрителите беше ограничен. Но въпреки това се чуваха много силно и наистина е невероятно как се преживява футболът тук в България.
 
- Познават ли ви вече на улицата?
 
- След последните мачове, в които играх, вече ме разпознават. Поискаха да си направят снимки с мен, разписвах автографи.
 
-  Кой е най-близкият ви приятел в ЦСКА?
 
- Имам много приятели в отбора, защото сме много сплотен колектив. Но най-вече с Кайседо, с Тиаго, с когото си говорим на португалски. С тях се разбирам най-добре, но иначе сме чудесен колектив, повтарям това.
 
- С какво ви е най-трудно да свикнете в България?
 
- В това отношение нямам проблеми. Стоя си вкъщи. Тук е моята приятелка, вече имаме и син. Аз съм спокойно момче по принцип. Концентрирам съм в това да играя футбол, да преследвам целите си и да си почивам.
 
-  Какво ви харесва най-много в България?
 
- Харесват ми хората, градът също е красив. Не ми беше трудно да се приспособя към живота в България, защото тук е Европа. Моето семейство живее в Испания. Разбира се, всяка страна има своите особености, но тук е Европа, така че нямах проблеми да се адаптирам.
-  Одобрявате ли българската кухня и кое най-много от нея?
 
- Не съм ял много български гозби. Единственото, което съм опитвал, е храната на нашите готвачи на базата на ЦСКА. Не съм опитвал нещо типично българско тук.
 
-  Научихте ли малко български?
 
- Знам някои думи като добър ден, как си, добре дошъл, много добре.
 
- Имате ли проблеми с езика?
 
- Нямам проблеми, защото в отбора много от играчите говорят испански или португалски. Старши треньорът също говори испански, помощникът му също. Хората тук говорят предимно английски, който е универсалният език. Засега не съм имал проблеми в общуването.
 
-  Колко време планирате да останете още в ЦСКА?
 
- Надявам се дълго време. Сезонът, който приключи, беше за адаптация. Този, който идва, се надявам да бъде много успешен. Ще видим, ще видим, година за година ще преценявам.
 
-  Какви са целите ви за новия сезон?
 
- С отбора искам да спечелим всички възможни трофеи. В личен план също искам да се представя много силно.
 
- ЦСКА не е ставал шампион от 2008 година и феновете най-много искат това. Ще се преборите ли с Лудогорец?
 
- Трябва на практика да се стремим да спечелим всички срещи. Миналия сезон показахме, че можем да победим Лудогорец в две срещи. Мисля, че бяха заслужени победи. Играхме добър футбол и показахме, че можем да се борим за титлата. Сега не бива да си позволяваме да губим точки в мачове, които изглеждат на пръв поглед по-леки. Имам предвид срещу съперници от средата на таблицата и от долната половина, срещу които понякога имаме проблеми. Може би в тези мачове се поотпускаме леко, но не можем да си позволим такова поведение. Сега знаем, че играем добре и побеждаваме силните отбори, но трябва да взимаме своето и срещу по-слабите тимове.
 
- ЦСКА имаше мач в Разград, в който можеше да стане първи. Защо не се получи?
 
- Да, това беше важен мач, в който можехме да съкратим дистанцията. Не помня дали можехме да ги изпреварим в класирането или щяхме да сме на точка зад тях, но при всички положения щяхме да упражним натиск върху тях. В този мач не започнахме добре и улеснихме много съперника. Но такива неща се случват. Сега имаме друг треньор. Той е на висота и обедини много отбора. Дава ни много голяма увереност и ще се борим за всичко.
 
-  В какво трябва най-вече да се подобри отбора през новия сезон?
 
- В увереността. Ние сме добър отбор, както в защита, така и в средата на терена и в атака с Кайседо. Но трябва да завършваме нашите атаки и да се възползваме от шансовете ни.
 
-  Сега идва новият турнир за Купата на конференциите. Миналия сезон ЦСКА игра до Нова година в Лига Европа, срещна големи отбори като Рома и Базел. Каква е целта ви сега?
 
- Миналата година направихме много добри мачове в Европа, а сега идва новият турнир Лига на конференциите и за всеки един футболист ще бъде удоволствие да играе в подобни срещи.
 
-  ЦСКА е трамплин за много футболисти към големи европейски отбори. Вярвате ли, че това ще се случи и с вас?
 
- Да, разбира се. Това е моята идея, идвайки тук. Да успея да се докажа, да разкрия възможностите си. Мисля, че сега, когато предстои цял сезон, ще успея да постигна това. Надявам се хората да са доволни от играта ми, а така ще се появят и други възможности пред мен.
 
-  Разкажете как започнахте с футбола.
 
- Като малък започнах в Аржентина. Минах и през Ривър Плейт сред подрастващите. Когато бях на осем години, баща ми получи предложение за работа в Испания. Заминахме там семейството и започнах да играя футбол в Испания. Минах през Португалия, Швейцария, Турция и ето ме сега в България.
 
-  Винаги ли сте играл като халф?
 
- Да, винаги съм играл като халф - като “десетка”, като “осмица”.
 
- Роден сте в Буенос Айрес. Бихте ли сравнили аржентинската столица със София? И от кой отбор сте - от Ривър или Бока?
 
- В Буенос Айрес не съм живял много, защото, както ви казах, заминахме, когато бях на осем години. Но градът е впечатляващ, огромен град, а Аржентина е голяма страна. Животът там е различен, въпреки че много-много не си спомням, наистина. Но и София ми харесва много, също така е столица. Имаме условията да се възползваме от удобствата на града и всеки един от нас да се концентрира в задълженията си. И да - от малък съм от Ривър и до края на живота си ще бъда от Ривър.
 
-  Защо след като отидохте в Испания, заиграхте в отбора на Селта? Голяма ли беше разликата, защото Селта е все пак реномиран испански отбор?
 
- Преминах на практика през всички детско-юношески формации на Селта. Помня, че Луис Енрике беше треньор на първия отбор и често ме викаше да тренирам с него. Беше наистина един добър период за мен да се възползвам от това да бъда в един толкова добър отбор като Селта.
 
-  Селта е първият ви професионален отбор. Играхте ли за него? Знаете ли, че вашият треньор Любо Пенев завърши испанската си кариера там и е много уважаван?
 
- Да, когато Любо дойде в ЦСКА, много хора ми казаха, че това е добре за нас, защото говори испански език. Той е много качествен треньор. После ми казаха, че той почти винаги е играл в Испания - в Атлетико (Мадрид), Селта, Сантяго де Компостела, Валенсия. Истината е, че е направил много добра кариера в Испания. Това е предимство за мен.
- Как стигнахте до швейцарския Нион?
 
- Приключи периодът ми в Селта и се откри възможност да отида в Швейцария. Имах известни проблеми в Селта и останах в Швейцария една година. Но беше хубав опит за мен, смених обстановката, не съжалявам.
 
- Следващата ви стъпка е европейският гранд Порто. Кога ви харесаха?
 
- Бях там в продължение на три-четири години, много хубави години за мен. Порто наистина е много голям клуб. Понеже говоря испански, за мен не беше трудна адаптацията там. Дойдох, за да играя в първия отбор, тогава Лопетеги беше треньор. Когато бях в Испания като юноша, винаги ме е е следил. И когато се появи възможността да дойда в Порто, се свързах с него, но точно когато дойдох в Португалия, той си тръгна...
 
- Имаше ли шанс да заиграете в първия отбор?
 
- Да, защото това е все пак първа дивизия на Португалия. Имах някои шансове да заиграя в първия отбор, но трябваше някой да заложи на мен и съм сигурен, че ако това беше станало, щях да покажа добро ниво там.
 
- Какъв опит натрупахте в Португалия за четири години? Играл сте под наем в други тимове…Защо се върнахте в Испания с екипа на Леганес?
 
- Оставаха ми две години договор с Порто, когато се върнах от Портимоненсе. Пратиха ме в отбор от втора испанска дивизия, където се представих много добре и подписах с първодивизионния Леганес. Испанското първенство е едно от най-силните в света. Когато получих тази възможност, изобщо не се колебах.
 
- Бил сте и на Канарските острови с екипа на Лас Палмас. Кой е най-големият футболист, срещу когото се изправихте в испанската ви кариера?
 
- В Порто съм бил заедно с мнозина известни. Касияс, разбира се, Кинтеро. В Порто имаше много добри футболисти. В Леганес също има много добри футболисти, макар и да не са световни звезди.
 
-  От Испания и Португалия – в Турция. Как стигнахте до Денизлиспор?
 
- Леганес изпадна в Сегунда и не исках да играя във втора дивизия. Знаех, че турското първенство е силно и проектът на Денизлиспор беше да се борят за всичко и така да напредна. В Турция храната и хората са много добри, но с клуба нещата не вървяха и благодарение на това, аз съм тук в ЦСКА.
 
- Колко различно беше за вас в Турция?
 
- Там наистина е различно, но хората по света имат неправилно виждане за Турция. Хората са много добри, готови да ти помогнат, храната е фантастична. Много ми хареса периодът в Турция.
 
- Как дойде офертата от ЦСКА?
 
- Бях финализирал контракта си с Денизлиспор. Беше в края на януари. Благодарение на Данаил дойде възможността да дойда тук. Казаха, че са ме следили и когато бях в Порто, искали са да ме вземат тук, но тогава не бях получил никаква информация в тази връзка от тях. Но когато ми предложиха да дойда тук, не се колебах, защото това е исторически клуб. Феновете са великолепни и аз исках да попадна в отбор, в който мога да разкрия качествата си. ЦСКА е идеалният отбор за тази цел.
 
- Какво знаехте за България, преди да чуете за нея?
 
- Знаех името на ЦСКА, защото е играл в евротурнирите. За страната не знаех много, известно ми бе, че София е нейна столица.
 
- Знаете ли, че в ЦСКА са играли най-известните в Европа български футболисти?
 
- Стоичков, който е клубна легенда, бил е в Барселона. Харесва ми да следя  световноизвестни футболисти. Любо Пенев е бил голям голмайстор.
 
- Преди да станете аржентински професионален футболист, сте бил фен. Кой според вас е най-големият – Диего Марадона или Лионел Меси?
 
- Марадона е печелил световната титла, но и Меси е невероятен. Много ми е трудно да избера един от двамата. Различни са, но и двамата са аржентински легенди.
 
- Вие лично как приехте смъртта на Диего?
 
- Тежко, защото всички познавахме Марадона винаги усмихнат и весел. Никога не съм мислел, че ще дойде такъв момент, никой не го очакваше.
 
- В едно интервю през 2014 година Марадона каза, че всички българи са негови приятели, защото съдията Богдан Дочев не видя неговата “Божия ръка”. Говорят ли в Аржентина за този български съдия, който вече е покойник?
 
- Да, в онзи момент всичко беше прекрасно за нас с този гол. Не знаех, че страничният съдия на онзи мач е бил българин, но вече ще го зная.
 
- Цяла Аржентина чака в момента Меси да спечели първата си голяма купа с националния отбор на Копа Америка. Ще стане ли?
 
- Надявам се. Имаме много силен национален отбор. Съставът е много добър. Дано тази година Меси да спечели тази голяма титла.
 
- Мечтаете ли един ден да станете национал на Аржентина?
 
- Един мой бивш треньор ми каза, като дойдох в ЦСКА, че ме следят и да се опитам да се възползвам от предоставилите се пред мен възможности. За мен това е чест.
 
- Вашият съотборник Жорди Кайседо играе с националния отбор на Еквадор на Копа Америка в момента. Гледате ли мачовете му?
 
- Говоря често с него. Знам, че е влязъл в 69-ата минута, но не го видях в игра, защото тук беше много късно, някъде около 3 часа сутринта. Желая му целия късмет на Земята. Ние често си говорим, защото роден език ни е испанският. Знам колко много е работил, за да стигне дотук. Заслужава го!
 
- Доста чужденци станаха национали на България, особено бразилци. Бихте ли приели да станете първия аржентинец, играл за нашата страна?
 
- Никога не се знае какво може да се случи. Моята мечта е да играя за Аржентина и все още съм млад. Трябва да работя, за да стигна дотам. Мисля, че тук в ЦСКА е много добро място за мен и се открива добра възможност да стигна до националния отбор.
 
- Когато един ден си тръгнете от ЦСКА, в кое първенство най-много бихте искали да играете?
 
- Херасва ми италианското, испанското първенство. Идентифицирам се с тях и бих искал да играя там.

- А кой е любимият ви отбор?

- Един футболист никога не бива да казва такива неща, защото не се знае какво ще се случи после, така че ще го запазя за себе си.
 
- В България, още когато дойдохте, ви се случи нещо много хубаво. Бихте ли разказали за вашето семейство?
 
- Тръгнах от Турция по най-бързия начин. Тогава моята приятелка беше бременна в осми месец, почти девети. Така че моят син се роди тук, в София, затова имам много добро чувство към града.
 
- Заради раждането на вашето дете тук, София ще остане ли винаги част от сърцето ви?
 
- Да, тук се роди моят син и играя в най-добрия български отбор!
 
 
 
 
 

подкрепя българския спорт