Артим Шакири е част от шампионския отбор на ЦСКА, триумфирал с титлата през сезон 2002/2003. След един сезон с екипа на „армейците“ преминава в английския Уест Бромич Албиън, с който печели промоция за Висшата лига. Като футболист е вдигал още шампионската титла на Швеция с Халмщад, титлата и два пъти купата на Северна Македония с Вардар, както и купата на Азербайджан с Карабах. Като национален състезател има 72 мача и 15 гола, като става популярен в цял свят с гола си директно от ъглов удар срещу Дейвид Сиймън в мач срещу Англия. Като старши треньор води на два пъти Шкендия в своята родина, като веднъж съвместява с позицията на спортен директор, като е начело още на отборите на Кукеси (Албания), Пембрук (Малта), Фламуртари (Косово) и Шафхаузен (Швейцария). В първата част от специално интервю за Gong.bg Шакири се върна към спомените си от престоя в ЦСКА и сподели с кого от тима поддържа връзка и до ден днешен.

-Г-н Шакири, благодаря Ви за отделеното време, много се радвам да се чуем. Как сте?

-И аз се радвам да се чуем, за да се върнем малко към старите спомени и малко история. Много добре съм, в момента си почивам от футбола и работата, но вече търся нещо ново и нов отбор като треньор.

-Ще се върнем като начало, както Вие казахте, към Вашите спомени, свързани с ЦСКА. Споменах вече, че Вие бяхте част от шампионския отбор преди вече повече от 20 години, който записа дълга серия без загуба, като имахте едва две поражения в рамките на целия сезон. Какво си спомняте Вие от престоя си в ЦСКА, който за хубаво или лошо продължи само една година.

-Хубавото бе, че ние спечелихме шампионската титла. Ние имахме много силен и добър отбор начело със старши треньор Стойчо Младенов и неговите помощници. Там се работеше максимално професионално. Искахме дубъл, но не успяхме. Все пак шампионската титла си заслужава повече от всичко друго.

-Кой е мачът, който вие никога няма да забравите като футболист на ЦСКА? Аз например си спомням един мач срещу Левски, който спечелихте с 3:0 и буквално размазахте съперника. Имахте и легендарни двубои срещу Блекбърн, но кой е мачът, който е останал най-много във Вашите спомени?

-Знаете, всички мачове са спомени, защото всеки мач носи три точки, които са ценни за титлата. В серията от мачове без загуба всеки мач носи ценни спомени. Нормално е да помня и дербито с Левски, което е по-голямо дерби в България и най-доброто в България. Сещам се за мача с Литекс, като бихме в София. Както и да го погледнеш, ние бихме директните конкуренти и си бягахме напред към титлата. Като играхме с Блекбърн, за жалост не успяхме да ги преодолеем в Купата на УЕФА в онази година. Имахме шанс, но все пак знаете какъв е английският футбол – изкуство! А ние се събрахме на едно място... За жалост не успяхме, иначе можеше далече да отидем.

-Между другото, ако тези мачове се играеха по настоящите правила, когато голът на чужд терен не важи, има и пет смени. Един Бог знае какво щеше да се случи, ако бяхте влезли в продължение.

-Нормално, щеше да е съвсем друго. Но футболът днес е доста различен и всяка година се променя нещо ново. По онова време голът като гост беше много важен, а головете в София много лошо ни повлияха, иначе всичко щеше да е наред. Ако бяхме играли продължения с новите правила, да играем по-дълго, а и с пет смени, щяхме да бием! Това си има голямо значение.

-Със сигурност това е така. Близо двадесет години по-късно Вие поддържате ли все още връзка с някого от тогавашния отбор?

-Да. От колегите, с които играхме заедно, много често се чувам с Тошко Янчев. С Тошко имахме и един общ приятел вратар, с който е играл в Турция. С него имаме много добри приятелски отношения, не само колегиални. другари, Нормално, чувам се и със старши треньора Стойчо Младенов, имам контакти с него. Хубаво е да се чуваш от време на време и да се връщаме към тези спомени от 2002/2003 г., когато бяхме шампиони.

-Към настоящия момент и вече приключил с футбола като състезател съжалявате ли, че не останахте малко повече в онзи отбор на ЦСКА, за да може после да играете и в квалификациите за Шампионската лига?

-Нормално е да е така. Аз исках да остана в ЦСКА, тъжно ми е, че не останах, но като има такава оферта от английската Премиер лига или Чемпиъншип… Малко ще ти е трудно тежко да кажеш „не“ на тази оферта. Англичаните искаха още от януари месец да ме вземат при тях, но не се постигна договорка между клубовете, а и ЦСКА искаше тази година да стане шампион. Разбрахме се да остана до края на първенството в България и в ЦСКА, за да спечелим титлата и след това да видим накъде.

-Към настоящия момент следите ли какво се случва в българското първенство? Имате ли някакви впечатления?

-Следя българското първенство, не мога да кажа, че и не следя ЦСКА. Искам да ти кажа, че първенството е интересно. Лудогорец в последните 10 години е много силен. Откакто ЦСКА се върна, не е това, което се очаква, но знаеш как е - като има конкуренция, е добре за лигата и за всички отбори. Черно море също е там и е интересно. Има и други неща, ама не искам да наблягам много, защото аз съм бивш футболист на ЦСКА, бивш спортист, сега съм треньор. Не е моя работа да смесвам други неща, свързани с политиката, освен работа с отбора и с играчите.

-Вие споменахте, че поддържате контакт със Стойчо Младенов, макар той да Ви беше треньор само за един сезон. Според Вас как той Ви повлия на треньорските разбирания за футбола?

-За мен Стойчо е много добър треньор и той има заслуга за тази титла, защото той направи този отбор, той си взе футболистите, които му трябваха за титла. Тук няма дилема по въпроса, че той е много добър треньор. С него по-дълго време сме си в контакт, не само сега, но и докато беше в Арабия и Казахстан. После се върна в ЦСКА два пъти, мисля. 2009 беше единият път, другият 2014 г., аз тогава бях треньор в Албания и се срещнахме в Турция на лагер. Така че се чуваме. Преди две години с Методи Деянов се чухме, той беше помощник на Стойчо Младенов от 2002/2003 г. Имам контакти с бивши съотборници, хубаво е да се върнем назад към стари спомени и историята.

Очаквайте утре втората част от разговора с Артим Шакири!

подкрепя българския спорт