Голямата звезда на ЦСКА Али Соу, който е и любимец на феновете, даде ексклузивно интервю за Код Спорт. Гамбиецът признава, че е щастлив на "Армията", не съжалява за проваления трансфер в Дижон, не се притеснява от изпуснатите дузпи, обожава България, обича Висшата лига и палачинки с шоколад.
 
- Здравейте, Али! Доволен ли сте какво се случи с вас и ЦСКА през 2020 година?
- Наистина съм много доволен. Всичко с мен беше прекрасно. Чувствам се като у дома си в ЦСКА. Доволен съм, че останах в София. Тук е чудесно. За мен годината беше добра. Напоследък имахме и много силни резултати. Това ме прави още по-щастлив.
 
- Най-важните моменти за ЦСКА през годината бяха мачовете в Лига Европа. Всеобщото мнение е, че отборът игра много добре. Кой според вас беше най-силният мач - срещу Базел или срещу Рома в София?
- Мачът срещу Базел беше пълен с емоции. Включително и тези след неговия край. Затова бих го определил като най-добрия ни двубой в Лига Европа. Толкова много емоции и толкова много опит събрахме в една вечер. В този момент влязохме в групите на турнира и бяхме на седмото небе.
 
- Как празнувахте в Швейцария?
- Не знам дали мога да намеря правилните думи. Купонът беше наистина впечатляващ. Абсолютно удоволствие беше да гледам физиономиите на моите колеги. Всички бяха толкова усмихнати и доволни от живота. Една незабравима вечер на истинското щастие.
 
- Лига Европа започна за ЦСКА с вашия победен гол срещу малтийския Сайрънс, след като Ахмед Ахмедов изравни за 1:1. И завърши с двата ви гола срещу Рома. Кое от попаденията ви в турнира най-много цените?
- Може би ще ви изненадам, но най-важният ми гол беше този в последната минута срещу Сайрънс. Благодарение на това попадение изживяхме всичко след това в Лига Европа. Голът ни даде мотивация да продължим. Класирахме се за следващия квалификационен кръг, излизайки от една наистина трудна ситуация.
 
- Какво е усещането да играете срещу Крис Смолинг? И да вкарате два гола. Знаете ли, че неговият първи мач в евротурнирите беше именно срещу ЦСКА на този стадион с екипа на Фулъм през 2009 година?
- О, това е информация, с която вие ме изненадахте сега. Уникален опит е да играя срещу футболист от калибъра на Смолинг. Даде ми криле и желание да го преодолея. Да съм футболист на ЦСКА, да играя срещу Смолинг и Рома - ето това е нещо, за което се живее. Гордея се. Но всъщност не само. И най-вече защото ние не играхме просто срещу Рома. Ние победихме Рома. И няма как човек, който обича ЦСКА, да не е доволен от това.
 
- Имаше ли шанс отборът да се класира на едно от първите две места в групата и да продължите напред?
- Мисля, че имахме този шанс. И вярвахме, че можем да го направим. Дори и като втори в класирането. Вижте какво се получи като подреждане в карето. Сигурно много хора си казват: "А, ЦСКА можеше да спечели още точки." И вероятно имат право, но футболът наистина е непредвидима игра. Можехме да постигнем повече, но трябва да сме доволни и с това, което направихме.
 
- ЦСКА игра с трима различни треньори в Лига Европа - Стамен Белчев, Даниел Моралес и Бруно Акрапович. При кого се чувствахте най-добре?
- Твърдя убедено, че всеки от тримата повиши нивото на ЦСКА. Всеки по различен начин. Хората са доволни, когато има добри резултати. Победата над Рома даде самочувствие на всички, които са свързани с ЦСКА. Това е изключително важен мач за цялото семейство, което се олицетворява с ЦСКА. Логично е да се каже  - сегашният треньор свърши страхотна работа с отбора. Така е, но не само той го направи. Всички треньори, които сме имали през годината, са дали своя принос за победата над Рома. Затова тази победа е и за всички тях.
 
- Какво промени Акрапович в ЦСКА?
 
- Много неща, но на първо място схемата. Убеди ни в неговия начин на игра. За щастие в ЦСКА има достатъчно футболисти, които могат да участват в тази схема. Затова резултатите на отбора показват, че сме на правилен път. Мисля, че ЦСКА се развива изключително позитивно.
 
- Вие коя схема предпочитате - 4-4-2 или 3-5-2?
- Обичам да играя с партньор до мен. Съвсем различна история е, ако съм сам в атаката. По принцип винаги искам не само да вкарвам голове, но с всички средства да помагам на отбора ми да печели. Сега бележа по-често попадения. И това безспорно е благодарение на обстоятелството, че до мен в нападение има човек. Много съм щастлив.
 
- В началото на сезона ЦСКА печелеше мачовете трудно и в последните минути. А в някои от сблъсъците дори не победи.
- Ще се върна и на това време. Тогава играех съвсем сам в атаката. Бих определил това като причината да не вкарваме много голове. Освен това имахме и някакъв психологически проблем. Страдахме пред гола. Но от друга страна успявахме да вкарваме в последната минута. Но страдахме. Това е истината. Не беше добре, но се случваше във всеки от първите мачове за сезона.
 
- И вие не вкарвахте толкова много. Защо изпаднахте в такава криза и как излязохте от нея?
- Винаги съм казвал, че футболът е пълен с изненади. И ще ви повторя, че винаги се старая във всеки мач да вкарвам голове. Това искат и феновете от мен. Моите съотборници също очакват да завърша успешно атаките. На първо място аз искам да вкарам. Но не винаги се получава. Продължавам да се старая. В този момент се стараех да променя някои неща в играта ми, за да се върнат головете.
 
- Изпуснахте няколко дузпи. Как ви се отрази?
- Лично на мен не ми се отрази, но разочаровах някои фенове. Възможности за гол винаги идват. Моята работа е да съм на точното място. Някой път успяваш, друг път - не. Твърдя, че съм вкарал повече положения, отколкото съм пропуснал от дузпи. За мен няма нерешаващо изпълнение. Винаги съм доволен, когато ми се даде шанс да стрелям. И все още съм щастлив, че мога да бия дузпи.
 
- Често ли се сещате за пропусната дузпа срещу Локомотив Пловдив във финала за купата на България? Това можеше да е първият ви трофей в ЦСКА.
- Това беше една от най-важните дузпи в моята кариера. Повечето от решителните съм ги вкарвал. Но на всеки футболист може да се случи да пропусне. Случвало се е дори и с най-големите в света. Това е футболът. Затова казвам, че нашата игра е пълна с изненади.
 
- Какво ви казаха съотборниците след мача?
- Ние сме един отбор. И всички са били винаги до мен. И аз съм бил един от тях. Не е имало нищо персонално. Ние се окуражаваме, подкрепяме се винаги. И точно тогава моите приятели от отбора много ми помогнаха.
 
- ЦСКА не е сред отборите, които често получават дузпи. Готов ли сте пак да биете?
- Винаги съм готов да бия дузпи. Ако ни дадат, аз съм на линия.
 
- В атаката на ЦСКА в момента има сериозна конкуренция. Кой е най-добрият ви партньор?
- Доволен съм, че имаме много офанзивни футболисти. Някои могат да играят на моята позиция, други могат да са ми партньори. В ЦСКА има много различни по стил нападатели. Това е много важно за отбор с амбиции. Знам, че с мен или без мен ЦСКА ще прави много в офанзивен план. Това е заложено в гените на отбора. Но в момента се чувствам най-щастлив, когато имам партньор в атаката.
 
- Имате много награди в България - за играч на месеца и за номер 1 на кръга. Кои най-много цените?
- Емоциите са за цял живот и никой не може да ми ги отнеме. Най-важното е лично аз да съм доволен от това, което съм направил. След това идва признанието на хората, които гласуват. Радвам се, че събрах доста награди в българския футбол. Това определено е признание, което ценя много.
 
- Има въпрос, който не можем да подминем. Мислите ли, че ще играете в ЦСКА и през 2021 година?
- С удоволствие бих продължил да бъда  играч на ЦСКА. Имам договор до лятото на 2022 година. И каквото и да се говори и пише, моята глава, моето тяло в момента са на сто процента в ЦСКА. И така ще е, докато съм обвързан и ме искат в ЦСКА. Разбира се, трансферният пазар има своите закони. И не всичко зависи само от мен. И аз, и клубът, трябва да вземем решения. Но точно в момента съм много щастлив в ЦСКА. Доволен съм, че съм в този отбор. На този етап планирам, че ще съм футболист на тима и през 2021 година. Повярвайте - главата ми е в ЦСКА.
 
- Съжалявате ли, че се провали трансферът ви в Дижон?
- Случи се. Окей. Това можеше да е стъпка напред за мен. Но днес е друг ден за мен и аз му се наслаждавам, без да се обръщам назад. Ако беше станал този трансфер, нямаше например да съм играл в мача срещу Рома, нямаше да съм вкарал два гола и да ликувам с победата. Затова няма място за никакви съжаление. Напротив - щастлив съм, че съдбата реши именно така да се развият нещата. Няма значение на каква цена се случи.
 
- Защо все пак не отидохте в Дижон? Снимахте се с фланелка на отбора.
- Това е въпрос, който трябва да зададете на двата клуба. След като всичко свърши, говорих с президента на ЦСКА. Каза ми, че трябва да остана. А за мен това не беше драма, а удоволствие.
 
- Във Франция ли ви се играе? Или в друга държава?
- Никога не знаеш какво ще се случи утре. Всеки иска да има по-добро бъдеще. Франция има силно първенство. С удоволствие бих играл там. Нямам проблеми с конкуренцията там.
 
- А кое първенство най-много обичате да гледате по телевизията?
- Висшата лига. Тя е моето забавление през уикенда. Гледам абсолютно всички мачове, които предават.
 
- Вече сте доста време в нашата страна. Харесва ли ви България?
- Обожавам България. Това е като родна страна за мен. А и хората тук правят всичко възможно да се чувствам така.
 
- Има ли нещо, което не ви харесва в София?
 
- Труден и интересен въпрос. Заради вас се опитвам сега да измисля нещо, но … не мога. Може би понякога става твърде студено и трябва добре да се обличам. Но за друго негативно нещо не мога да се сетя. София е красива. Хората са прекрасни. В България всичко ми е интересно. Обичам ви!
 
 - Какво ви впечатли в България?
- Бях веднъж на почивка в Свети Влас и много ми хареса.
 
- Коя ви е любимата храна от българската кухня?
- Мисля, че се казва … палачинка.
 
- С шоколад или със сладко?
- Повече с шоколад.
 
- Можете ли вече да говорите български?
- Мога да кажа някои неща. В началото говорих само на английски и се радвам, че българите ми отговаряха. Когато дойдох, бях съвсем сам. Не съм имал никого. Когато подписах договора, започнах да се старая да уча думи. Сега мога малко да говоря.
 
- Имате ли български приятели?
- Да, много и все приятни хора. Мога да кажа, че те са ми истински приятели.
 
- Откакто дойдохте в ЦСКА, имате и мачове в националния отбор на Гамбия.
- Не знам точно колко са. Два или три.
 
- Мечтаете ли да играете в Купата на африканските нации?
- Цялата държава мечтае за това. Ще ни бъде за първи път. Това ще е уникално не само за мен.
 
- Как футболът се промени в годината на пандемията?
 
- Много. Понякога беше направо невероятно какво се случва. Не знаеш дали имаш право да тренираш или не. Хората около мен се разболяваха. Трябваше да си седим по домовете. Това беше много отегчително. Като отбор много страдахме от ситуацията. На моменти се налагаше някои принудително да ги няма, но беше добре, че има кой да ги замести. Лично аз мразя много този коронавирус. Мразя пандемията. Тя ни накара да спрем да упражняваме професията си. Ние сме футболисти, а ни вързаха краката. Спряхме да правим това, което обичаме.
 
- Какво е да се играе без публика?
- Емоциите са различни. А футбол без емоции не съществува. Феновете са тези, които правят настроението по стадионите. Без запалянковци не можеш да чувстваш пълно удоволствие от играта.
 
- Ако напуснете ЦСКА, бихте ли се върнали като гост в България?
- Обичам България и със сигурност бих се върнал. Ще се радвам.
 
- Бихте ли ни казали нещо на български за финал?
- Чакайте да се сетя. Не ме бяхте подготвили за това. Но все пак ще се опитам: "Благодаря много за тази награда!" Благодаря ви за интервюто.

подкрепя българския спорт