Нападателят на Черно море Георги Лазаров разказа за трудностите, през които е преминал, за избора да следва футболната си мечта и за радостта от първата си повиквателна за мъжкия национален отбор на България. В интервю за предаването „Домът на футбола“ по DIEMA SPORT 22-годишният футболист сподели своята история, след като получи покана за предстоящите срещи с Исландия и Естония в Лигата на нациите.

Още като бебе Лазаров преболедува тежка шарка, а когато е на две години, става ясно, че е загубил слуха си. Започва да носи слухови апарати, а с подкрепата на семейството си и продължителна работа със специалисти успява да се научи да говори.

Лазаров си спомни за индивидуалните занимания в детството и за желанието си да общува свободно с хората около него.

„Помня даже госпожите, на които нашите плащаха за индивидуални занимания, за да се упражнявам с тях и да се развивам лека-полека. Тези неща ги помня и се радвам, че съм постигнал това. Това са моменти, в които или искаш да го направиш, или не искаш. Аз съм искал да мога да говоря, да мога да разговарям спокойно. Опитвал съм се да го направя и съм го направил донякъде.“, започна той пред DEMA SPORT.

Нападателят разказа и за подигравките в училище заради слуховите апарати, които с времето се превръщат в още едно преодоляно изпитание.

„Със сигурност съм имал моменти, в които ми е било много трудно, но тогава сме били малки. Даже с тези, които са ми се подигравали, сме се виждали след години. Те са осъзнали, че това не е било окей. Но това са моменти, които преодоляваш и те правят по-силен.“

Пред семейството му стои възможността да му бъдат поставени слухови импланти, но според разказа в предаването това би означавало край на мечтата му да стане футболист.

„Още в детската градина ми дадоха топка и започнах да играя. Първо трябваше да го реши моето семейство. Те са си казали, че е по-добре аз да реша, когато порасна. Даже след това не сме го обсъждали, защото е било ясно, че избирам футбола пред това да ми сложат импланти. Така че не е било трудно.“

Макар първоначално да застава на вратата, бързината му насочва треньорите към идеята да го използват в нападение.

„Още преди това имаше няколко момента, в които беше ясно, че искам да съм нападател. Някои треньори видяха моята бързина и решиха, че ще бъде по-добре да играя като нападател.“

След трудностите в школата на Ботев Пловдив Лазаров намира възможност да покаже качествата си в Спартак Пловдив.

„Осъзнавах, че това са моменти, през които трябва да мина, и никога не съм се отказвал. Това са препятствия, които трябва да минеш, за да дойде хубавото. Това е моментът в Спартак, когато показах какво мога, особено в мъжкия отбор. Тогава дойде големият успех.“

Пътят му минава и през Фратрия, преди да стигне до Черно море, а нападателят изрази благодарността си към наставника на „моряците“ Илиан Илиев за получения шанс в елита.

„Винаги съм благодарен на Илиан Илиев, защото това е човекът, който ми даде шанс да се покажа в А група.“

Лазаров обясни, че слуховите апарати не го карат да се пази в единоборствата и често дори забравя за тях по време на мач.

„Не, не се пазя, защото, първо, не са опасни за никого. Направени са от такъв материал, че дори да стане нещо, не могат да се счупят лесно. Никога не съм се пазил, даже забравям по време на мача, че имам апаратче.“

Първата повиквателна за мъжкия национален отбор носи огромна радост както на футболиста, така и на неговото семейство.

„Това е момент, който никога няма да го забравя. Всички сме много щастливи - моето семейство и аз. Много се радваме за това нещо.“

Когато говори за мечтите си, Лазаров поставя здравето на близките си пред всичко останало.

„Моята мечта е близките ми хора да бъдат живи и здрави. Това е най-важното нещо и го пожелавам на всеки. На футболния терен каквото трябва, ще стане.“

Ако можеше да се върне назад и да даде съвет на малкия Георги, нападателят би му напомнил да не се отказва.

„Бих му дал съвет никога да не се отказва, защото успехът идва след трудните моменти.“

Лазаров се надява историята му да послужи за пример на хората, които също се сблъскват с трудности.

„Ще се радвам да бъда този пример. Трябва да знаят, че трудните моменти трябва да ги посрещат с две ръце и да не бягат от тях. Това са даже по-хубавите моменти, защото след това идва успехът.“

Добави ни в предпочитани източници в Google