ЦСКА започна сезона с познато лице на вратата – Густаво Бусато, макар и тогава треньорът Душан Керкез да разполагаше с млад страж в лицето на Фьодор Лапоухов, на когото уж се предрича голямо бъдеще. В интерес на истината 34-годишният бразилец беше най-постоянният играч на ЦСКА и в няколко мача намесите му донесоха точки. Например в последния му – срещу Славия, когато „белите“, особено през първото полувреме, надиграха тотално своя съперник. Керкез обаче, чудейки се вече как да излезе отборът му от кризата (б.а. - нещо, което в крайна сметка не успя да стори), от немай къде смени своя страж. И срещу Септември София, при единствената победа, на вратата вече беше Фьодор Лапоухов. Още двама треньори се извъртяха след загубата от Арда в Стара Загора – временният Валентин Илиев и вече постоянният Христо Янев, като и двамата предпочетоха Лапоухов пред Бусато.

Да, беларусинът не направи някаква грешка, но и не стори нужното, за да помогне на отбора си. В интерес на истината 22-годишният страж няма ключово спасяване с екипа на ЦСКА. Той не дава никаква добавена стойност, а си върви в един коловоз и не се развива изобщо след трансфера си от Динамо Минск. Този сезон Лапоухов има 4 мача на вратата на „червените“, в които е направил 6 спасявания – т.е. по 1,5 средно на мач. Повечето от тях са резонни и би ги направил всеки един вратар и от школата. Беларусинът не знае какво е суха мрежа, като допуска по един гол на мач – 3:1 над Септември Сф, 0:1 от Арда, 1:1 с Ботев Вр и 1:1 с Локо Сф.

Но ако сметнем, че през тази кампания всички футболисти на ЦСКА са обзети от обща апатия, то тогава какво да кажем за представянето на Лапоухов през миналия сезон. Тогава той дойде с огромни очаквания от Динамо Минск, като дори се твърди, че ЦСКА е надцакал руския гранд Спартак Москва за подписа му. Записа 11 срещи за „червените“ през пролетта, в които допусна 5 гола и направи 26 спасявания – средно по 2,4 на мач. В онзи момент треньор на вратарите беше Тодор Кючуков. Твърди се, че именно асистентът на Томаш е настоял за неговото привличане. Бил много добър с крака, бил „вратар на бъдещето“, „сега не спасявал много, но след това щял и този аспект да подобри“. Е, не го подобрява, вече колко време...

До преди няколко месеца в цяла Европа се ширеше мнението, че е по-важно някой вратар да е добър с крака, а може и да не е блестящ в други аспекти. През лятото обаче това бе разбито на пух и прах от може би най-успешният мениджър в историята на футбола – Пеп Гуардиола. Той се отказа от дългогодишния си страж Едерсон, който е грандиозен в играта с крака, и го замени с Джанлуиджи Донарума. А безспорният номер 1 на вратата в света през 2025 г. бе прокуден от ПСЖ, защото не е достатъчно добър в играта с крака.