Костадин Стоянов е един от добрите универсални защитници в новата история на ЦСКА. Дошлият от Сливен през 2009 в пакет с други двама класни играчи - Коста Янев и Иван Стоянов, от града на 100-те войводи, говори пред „Мач Телеграф“ за ситуацията в българския футбол, в частност за любимия му ЦСКА. Той си припомни за яростните сблъсъци с емблематичния нападател на Левски Гара Дембеле.

„Спрях с футола на 31 г. Първоначално заради травма не играх половин година, след като опитах да се възстановя с медикаментозно лечение, но се наложи после да правя и операция. Възстановяването беше доста продължително и това се отрази. В ЦСКА имах много успехи, бях на върха, но след тази травма трябваше да търся развитие другаде, появи се възможността за Ботев Пловдив. Бях привлечен по настояване на треньора Николай Костов, но го смениха и тогава дойде нов, а същевременно спортният директор, даже не си спомням кой беше тогава, ми каза, че няма да се разчита на мен. Нямаше какво да правя и си тръгнах. Бях на 31 години тогава. След тази раздяла сметнах, че репутацията ми е една идея по-негативна от времето, през което бях в ЦСКА. Аз тогава не оставах длъжен на никого, знаете, защитавах се, когато ме нападаха.

Общо взето в България, който говори много много, не бере плодове след това. Иначе определено имаше какво да дам още на футбола, но знаех, че няма да се върна на нивото, на което бях, а аз винаги съм искал да съм на върха във футбола. Да, след като спрях, ми беше трудно. Животът те връхлита. Докато бях футболист, бях разпознаваем. Това винаги ми е носило дивидент навсякъде. Просто прецених, че искам да спра тогава и да посрещна, живота след футбола на 31 години, а не на 38, както повечето футболисти. Вече 7-8 години, откакто спрях, съм в друга сфера. Имам си професия, кариера извън футбола и така. В земеделието съм. Там се развивам и съм доволен“, започна Стоянов.

Той се върна и назад във времето към любимия си мач - победата срещу Левски с 3:1 на „Герена през февруари 2011 г.

„Този мач няма да го забравя никога. Спомням си всичко, сякаш беше вчера. Беше пъви кръг, аз лично не знам това дерби да се е играло на старта на шампионата. Всички ни отписваха преди срещата, истината е, че тогава Левски беше много силен отбор. Ние излязохме с много експериментална четворка в защита – аз и Апостол Попов в центъра, Бандаловски и Румен Трифонов като бекове. Физически бяхме много добре подготвени и направо ги смачкахме. На почивката пък полицията изгони нашите фенове и това ни амбицира още повече. Но това не ни попречи след мача да се радваме пред празния Сектор „Г“. Пазя добри спомени и от персоналния двубой с Гара Дембеле. Всички знаят впечатляващата му физика, но ние бяхме добре подготвени. Успях в много ситуации и да го надхитря. Да скоча една идея по-рано или да тръгна по-бързо към топката. В първото си дерби с Левски пък вкарах гол“, спомни си Стоянов.

Бившият защитни, който вече е на 39 години, обясни и защо рядко гледа футболни мачове дори по телевизията.

„Дълги години не гледах български футбол, откъснах се. Тук-там някой финал или европейски мач и това е. Имаше едно пренасищане и затова подходих по този начин. Преди година започнах отново бегло да гледам. Има още футболисти от моето време в елита, има и много млади, които са загадка за мен. Сега от този сезон и още по-задълбочено гледам родния футбол заради моя „брат“ Иван Стоянов, който се справя отлично като треньор на ЦСКА 1948. А колкото до този ЦСКА, в който аз бях, там наистина ми е енигма. Изглежда, че се развиват, строят стадион, модерна база, за мен това е ключът за успех във футбола. По мое време тези неща много липсваха, тренирахме на различни места“, заяви Стоянов.