Бившият национален вратар Здравко Здравков даде специално интервю за Гол линия, в което говори за своя живот след футбола, за участието си в „Сървайвър” и за семейството си. Той не пропусна и да даде своята оценка за настоящето състояние на българския футбол.

В момента съм далече от спорта, старая се да се забавлявам и „Сървайвър” бе част от тези забавления. Забавлявах се напълно, за съжаление напуснах разболявайки се, но сега всичко е наред.

Имаше какво да се усети на острова, но реших, че е един вид забавление, знаех, че мога да напусна или да остана до края, но реших да извлека максимума от участието си. Изобщо не се чувствам като постигнал кой знае какво постигнал не се смятам за звезда, бях себе си и имах доста положителни отзиви за участието ми, за което се радвам. Главното което ме интересуваше беше моето представяне там.

Всеки човек има различна мотивация, на мен футболът много ми е дал, но смятам, че сега търся различни моменти, тръпки, преживявания и затова се поотделих от футбола. Старая се да се срещам с по-различни хора и да си говоря на различни теми. Смятам, че не за всеки бих останал разбран, но търся различното и действам по сърце.

Поотшумяват спомените след Сървайвър, не искам да живея в миналото, а в настоящето. Прибрах се и вече си поех ангажиментите със семейството, забравил съм болестта, друго е, когато си усетил нещата на място. Най-важното е, че съм излекуван напълно.

Забавлявам се, не е кой знае каква гордост, но моя мечта е да свиря на китара и наблягам на това, ходя на чужди езици, осъществявам пътувания, които са свързани с моето духовно израстване. Аз си запазвам този мой личен живот за себе си.

Отделих се от футбола, не че не ми е тръпка, но на този етап българският футбол и атмосферата в него е доста странна и необичайна, затова предпочитам да страня от играта.

Ходя много често на Славия, защото двама от синовете ми играят там и ходя да ги подкрепям само като зрител, като обикновен баща. Избягвам да коментирам, желая децата ми да си извървят своя път.

Единият Павел избра да играе като вратар, разпитва ме и се опитва много често да взима мнения от мен. По-големият Иван играе в дублиращия отбор на Славия.

За вратарството имам страхотен опит и дори го тренирам в големия ни двор, той има страхотно желание, което много ми харесва. Постоянно иска да тренираме, но е все още твърде малък, за да тренира толкова.

В живота уча и тримата да са честни и почтени и трудолюбиви. Аз не съм бил голям талант, но заради труда ми успях да стигна една високо ниво като футболист.

Правя разлика между българския футбол и футболът в чужбина и знам как се мисли. В България футболистите живуркат покрай футбола, и аз бях част от това живуркане, в чужбина се научих, че футболът е начин на живот и мнението за футболистите в чужбина е различно.

Не следя националния отбор изкъсо, гледах мача с Грузия, пропуснах този със Сърбия.

Мъчно ми е, част от сърцето ми е останало там, но съм убеден, че колкото и да ги критикувате те искат да побеждават, но просто това ни е нивото. От години тъпчем на едно място, цялата държава е много зле, но каквато държавата такъв и футбола.

Аз по принцип съм за български треньор, но тъпчем и защо ли пък да не пробваме с чужденец треньор. Много страни го направиха и не малко успяха.