Признавам си, че през това лято се нагледах на аматьорски футбол. Нещо, което в дългата ми журналистическа кариера не ми се беше налагало, по разбираеми причини. Но покрай ресорния ми Локо Сф, а и покрай ЦСКА, за няколко месеца добих доста впечатления за футбола, игран на любителски начала. И те са доста приятни.

Аматьорският футбол си е приятно забавление – без нервите и напрежението на професионалния. С много голове, с много пропуски и с неизбежните грешки. Едно непринудено забавление.

В тези редове ще поговорим специално за Локо Сф и най-ниското ниво на родния футбол. Първото, което се набива на очи е, че Локомотив Сф е нещо като Барселона, умножена по три, като разлика в класата срещу своите актуални съперници.

14:1 на старта в СРГ-север срещу Надежда Доброславци. Преди това в контролите – 7 победи в 7 мача и 35-4 голова разлика в тях. Ясно е, в тази група Локомотив няма да има проблем. Вероятно после на очаквания бараж срещу Царско село ще бъде по-равностойно, както и в евентуалните плейофи с останалите областни първенци, които ще спорят общо за две квоти за В група. Но дотогава Локото вероятно ще твори още рекордно големи резултати.

Нормално. В „Надежда“ се опитват да тренират професионално, макар и като аматьорски отбор от четвъртото ниво. В останалите отбори не е така. Събират се по-рядко за тренировки, или направо за мач. Има момчета с доста килограми, има на доста годинки, някои вратари са над 50-те. Но има ентусиазъм, има желание и най-вече – има спортсменска игра. В нито един мач на Локо Сф досега нямаше груби прояви, нищо общо с нагласата „като ви заритат по села и паланки...“. Нищо такова – има спортсменство и уважение към институцията Локомотив Сф.

А сега по-конкретно за Локото в този му вид.

За опитните футболисти няма какво да говорим. Костадин Велков идва от А група и изпъква. Караджинов, Савич, Юли Петков, незасимо от понатрупаните годинки, показват какво е школуваният играч.

Но има и няколко по-млади или по-неизвестни момчета, които се нравят на терена с играта си и могат да растат нагоре.

Ето ги:

Росен Йорданов – Не е играл никога организиран футбол, ритал е преди само в отборчето от село Негован. Където пипне топката, стреля, без да му мисли много. И вкарва доста. Това е разликата с школувания в България футболист. Получава топката, няма комплекса да пробва и отдалеч, дори да не се получи шутът му. Професионалистите не го правят. А и притежава техника, подава хубаво. Грацилен футболист, слаб и висок. По нещо далечно напомня на Бербатов. Сега самородният 25-годишен офанзивен халф от Негован води след себе си на мач по петнайсетина души от своето село, начело с родата.

Калоян Бонев – За себе си съм го кръстил локомотивския Роби Кийн. Не много висок за централен нападател, но твърде напорист, като ирландеца. А и прилича физически на Кийн. От него блика страхотна енергия. Притежава доста добра скорост. Неговата слабост са пропуските от чисти позиции. На Доброславци вкара шест гола, а пропусна сигурно повече чисти положения. Но ако не пропускаше, със сигурност нямаше да бъде в четвърта дивизия на България, а някъде другаде.

Сибил Карагьозов – Много бързо класическо дясно крило. Нисичък и слаб, на фона на защитниците в четвърта дивизия той е направо свръхзвуков. Добре центрира или подава, опитва се и сам да завършва атаките.

Радостин Нгуен – 19-годишният външен халф с българо-виетнамско потекло е висок и същевременно доста техничен с топка в крака. Също има бъдеще.

Такова се очертава и пред юношеския вратар Драгомир Петков, едва 17-годишен, а и пред други от младите момчета в Локо Сф. Дано продължат със същия хъс и да разберат, че в четвърта дивизия имат редкия шанс да бъдат титуляри в Локо Сф и да се развиват. Но и да знаят, че им трябва много работа, докато пробият в големия футбол.