Войн Войнов е юноша на Левски и една от големите му легенди. Когато играеше през 70-те години на миналия век, Войнов беше бързо, технично и неудържимо дясно крило. Със „сините” вдигна три шампионски титли и три Купи на страната, изигра и паметни мачове в Европа, сред които тези с Аякс и Барселона. С националния тим също радваше хората. Участва и в трите мача на нашите на световното първенство в Германия през 1974-та, като изработи с брилянтно центриране от любимия си десен фланг гола на Христо Бонев при 1:1 с Уругвай. В интервю за Nostrabet, Войн Войнов говори за жестоката криза в Левски и за мъките на държавния тим, и изразява мнение каква линия на поведение трябва да следва новият шеф на футбола ни.

Г-н Войнов, родният Ви Левски боледува сериозно. Има ли лекарство за „болките”?

Има само едно, елементарно е, но струва скъпо, и още не е закупено. Когато го закупим, клубът ще се изправи на крака, защото Левски си е Левски. Това, което в момента отборът и тези, които работят в клуба правят, е равносилно на геройство. Явно намеквате за генерален спонсор.

Но в условията на пандемията фалират бизнеси, а фирми свиват бюджетите си. Това няма ли да блокира сделката за собствеността на Левски?

И това го има. Може би ще е много трудно, но трябва да се случи. Сега оцеляваме благодарение на хората, които милеят за клуба, и на енергични хора като Тити Папазов. Доколкото зная, сме били пред подписване на няколко договора за сериозно спонсорство, но пандемията е спряла сделките.

Ако приемем, че Левски го има вече близо година, заради публиката, колко още може да го издържа тя?

Най-много още половин година, до лятото. Дотогава трябва да имаме генерален спонсор или примерно няколко фирми да са обезпечили солидно клуба. Нека не се заблуждаваме. Трябва ни генерален спонсор, защото ние не сме Реал Мадрид или Барселона. Там си имат президенти, които само контролират финансирането, което идва от абонаментни карти, ТВ права, приходи от Шампионската лига, приходи от спонсори, на мощни спонсори, световни марки, продажба на клубни артикули, трансфери и т.н.

Казвате, че „сините” са герои в момента, но как приемате загубите им, включително и на „Герена”?

Тежи ми. Не съм свикнал, който ни хване, да ни бие на нашия терен. Казвам го, защото аз съм играл 10 години за Левски и през този период нямахме загуба в елита у дома. Имахме само три-четири равенства, след които публиката бе готова да ни разкъса или разстреля. Единствената ни загуба на „Герена” беше в турнира за Купата на европейските шампиони от Реал Мадрид с Ули Щилике и Висенте Дел Боске в състава, с 0:1. Но и тя бе приета като трагедия от привържениците ни. Срам ни беше да излезем от съблекалните.

Това ли е най-жестоката криза в историята на Левски?

Със сигурност. Вече 11 месеца страдат всички, които обичат Левски. Само си спомнете, Януари го започнахме с много пари, а след това отидохме на другата крайност. Да не си на мястото на ръководителите, играчите и служителите в клуба. Както и на привържениците ни, които не бяха свикнали техните любимци да губят.

В това състояние Левски може ли да влезе в топ 6, където приходите от телевизионни права са повече, а клубът има крещяща нужда от пари?

Аз съм оптимист и смятам, че ще влезем в шестицата. С изключение на Лудогорец и ЦСКА София, може би само Локомотив и Берое са малко над нас. По качествени играчи и отборен потенциал, не виждам други отбори да ни превъзхождат. Във финансово отношение – също. Твърдя го, защото бях в Локомотив Пловдив преди три години, знам какви заплати се дават там и какви в Левски. Зная също как плащат в другите отбори. Така че място за песимизъм няма. Зорът е Левски да изкара този месец, а напролет съм убеден, че ще бъдем един различен отбор.

Кой е най-големият коз на Левски в момента?

Публиката. Защото тя ще прости всякакви резултати и винаги ще подкрепя отбора, независимо дали печели или губи, което по мое време беше абсурдно.

Чужденец ли бе по-правилният вариант за нов наставник на Левски?

Каквото и да кажа сега, вече е късно. Нека да пожелаем успех на Славиша Стоянович и да го подкрепяме. Той остави добри впечатления с работата си в първия си период при нас. Иначе, с оглед на ситуацията, отборът можеше да бъде поверен на български специалист. Защото сега го няма напрежението, не се гонят на всяка цена титла или купа. И в подобна обстановка, български треньор щеше да развие в една спокойна атмосфера своите идеи и виждания. Докато чужденецът винаги идва да печели на всяка цена, а и ръководството ще иска същото от него. Никой няма да го чака, ако няма резултати.

Със свито сърце ли очаквате дербито с ЦСКА-София на 18 декември?

Да, не го крия. Всеки знае, че е имало моменти, когато по-слабият от Левски или ЦСКА, или отборът в по-неизгодна ситуация, е печелил Вечното дерби. Или казано по друг начин, соченият за фаворит отбор се е провалял. Ние веднъж така загубихме една титла. Но сега, като виждам какво се случва в Левски и ЦСКА София, няма как да не съм притеснен. Все пак обаче това е футбол, нека изчакаме.

Г-н Войнов, националният отбор не само стигна дъното, но продължава да копае надолу. Какво трябва да се направи, за да свърши този срам?

Трябва треньорът, който го ръководи, да спре да се оплаква, че няма качество и че има ограничен избор. Да работи с това, с което разполага и да опита да надгражда. Ако е необходимо, да се сформира технически щаб, който да наблюдава всички български качествени играчи в нашето първенство и в чужбина, да анализира всеки един от тях и да се направи правилен подбор.

Има ли български треньори, които да свършат тази работа? 

Има, разбира се, но няма да споменавам имена от колегиална гледна точка. Новият селекционер и помощниците му първо да извикат в съблекалнята тези футболисти, които според тях дават гаранции за едно по-добро бъдеще. Да си поговорят като мъже, като професионалисти, и с колективни усилия да тръгнат нагоре.

Конгресът на БФС бе отложен, но все някога ще се състои. Бербатов ли е човекът, който ще оправи родния футбол?

Аз не смятам, че той ще се кандидатира като първи човек на футбола. Защото това е сериозно предизвикателство и отговорен пост, а Бербатов има страхотен авторитет и не може с лека ръка да го залага на карта. Да работи в екип с някой, да, но не като президент.

А каква линия на поведение трябва да следва новият президент на БФС?

Просто да продължи политиката на Боби Михайлов. Той е направил най-много за българския футбол, имаше и най-много международни контакти. Ако питате мен, бих искал Боби отново да поеме нашия футбол, но понеже няма да се случи, нека този, който го наследи, да прави същото, което правеше Боби. Футболен човек ли трябва да бъде или да има качества на мениджър и управник? – Задължително футболен човек, и то с богата футболна визитка. Футболът не е икономика или политика, и когато нашият президент излезе извън България, трябва да е разпознаваем от европейския и световен футболен елит.