Стилиян Петров говори за трудните си моменти и битката за живот. Той разказа и за голямата си любов, както и за предстоящия "Мач на надеждата" в участието си в предаването "На Кафе" по NOVA.

Бившият футболист си припомни и бенефисния мач със Селтик, който се състоя преа 2013-а година.

“Имаше 62 хиляди на стадиона. Това беше един много емоционален момент за мен, моята битка продължи около три години, лечението отне толкова. След интензивния цикъл това бе първия път, в който се показах пред хората. Както виждаш аз съм доста напълнял и от химиотерапията. През тази една година със съпругата ми живяхме в една стая в болницата. Бяхме от болницата в хотела. Трудно се виждахме с хората, не ми позволяваха, защото нямах имунна система. Няколко седмици обсъждахме този момент. Съпругата ми настояваше, тя знаеше колко важна е подкрепата и колко важен е футболът за мен. Тя знаеше какво означава футболът за мен. Излъчването беше съвсем различно“, разказа той.

„Беше много по-силно и вдъхновяващо, защото тези моменти са много важни в една битка – тази надежда, която ми се даде на мен и моето семейство. Нашата цел и насока беше да оживея. Когато преминавахме през всички тези трудни моменти, тогава обмисляш какво означава животът, кои са важните хора, малките неща. Бабите и дядовците се грижеха за децата. Жена ми се хранеше с всичко, което и аз в болницата, правеше всичко за мен. Тя е много добре запозната, интересува се много от храните, алтернативните лечения, всичко което може да помогне. Двамата седяхме на леглото, всеки път, когато ми даваха химиотерапия аз трябваше да се подписвам и двамата се споглеждахме и не знаехме дали е правилното лекарство, дали е правилната химиотерапия“, допълни бившият футболист.

Той разказа и за подкрепата, която е получил, дори от непознати към момента хора.

„Подкрепа ми оказа Джеф Томас, бивш футболист, който имаше друга левкимия и сега набира средства. Той дойде директно в болницата и разговаряхме четири часа, какво да очаквам, какви са страничните ефекти. Ние не се познавахме. Добротата и честността на един човек може да се види веднага. Много приятели дойдоха в болницата, много не дойдоха, много не знаеха как да реагират също в тези моменти. От България дойдоха много бивши футболисти. Спомням си Димитър Бербатов дойде. Докторът, който ми поставяше инжекция, фен на Манчестър Юнайтед, а до него стои Бербатов. Той искаше да види всичко. Това са моменти, в които оценяваш приятелството и подкрепата. Когато излизах по улиците хората ме прегръщаха идваха и ми пожелаваха късмет. Аз и моето семейство имахме възможността да водим тази битка с подкрепата на милиони, но много я водят сами“

„Той беше малък и той с усмивка тръгваше към болницата, бабите и дядовците ги качваха на влака. За него беше приключение, 14 месеца бяхме от хотела в болницата и обратното. Аз не помня доста моменти от моето лечение, химиотерапиите бяха много жестоки. Първите месеци все още бях позитивно настроен и на всеки 3 месеца се взима проба от костния мозък за изследване. На шестия месец ми казаха, че съм в ремисия, тогава те удрят със следващото нещо. Аз очаквах всичко да е наред, а следващото нещо, което ми каза, че следващият цикъл от шест месеца ще е още по-труден. Аз не знам кое беше най-тежкото, дали че бях загубил футбола или борбата ми за живот“, сподели Стилиян.

„Нали знаеш, че като дойдат трудните моменти, всички вярваме в Господ. Аз съм вярващ, а тогава вярвах още повече. Вярвам, че Господ ми даде шанс да продължа да се боря и да помагам на други“, каза още той.

Стилиян Петров се върна назад и към първата си среща със съпругата си Паулина.

„Георги Бачев ни запозна двамата. Намерихме се от пръв поглед. Запознахме се в едно заведение в София след един мач на националния отбор. Имаше една приятелка с нея, тя ми подаде номера, а приятелката ѝ го хвърли на земята. Аз го взех. Следващият ден трябваше да замина за Глазгоу. В следващите месеци имахме само телефонна любов. Радвам се, че срещнах такава специална жена, която е готова да се бори за семейството, да бъде невероятна майка. Всяко едно семейство преминава през трудни моменти, а ние сме преминали през много“

След това Стенли обърна внимание и на предстоящия "Мач на надеждата", с който иска да помогне на много нуждаещи се.

„Тя е поела голяма част от комуникацията във фондацията, двамата вършим всичко. Към момента разговаряме с много хора, болници и доктори и когато сме готови с болничните помещения, където ще дарим средствата, това ще стане ясно и на общността. Винаги има работа , остават около два месеца. Организацията е много, но аз съм сформирал един много динамичен екип, който дава енергията си да се получи едно емоционално и грандиозно събитие. Идват огромни звезди, повечето от тях са мои лични приятели. На всеки лично се обадих, поканите идват от мен. Всеки един го оценява, те знаят колко важна е тази кауза за мен. Знаят колко време и емоции вкарвам. С нетърпение очакват да излязат пред българската публика“

„Имаше няколко, Джон Тери, който е поел друг ангажимент, исках много да присъства. Поднася извинения, даже е направил едно видео с послание към българския народ. Вече е разговаряно и с Евертън и Ашли Йънг. Аз вече съм правил много събития, знам как се процедира, готови сме. Много хора реагират бързо и с голямо желание, което ни дава шанса да работим по-бързо и да направим по-хубаво събитие за нас“

„Да, тренирам. Неманя Видич, който ще дойде от Сърбия, каза, че не играе много мачове, но заради уважението ще бъде част от това. Това са хора, които си дават тяхното време безвъзмездно, за да бъдат част от нещо специално. Българските футболисти с нетърпение очакват отново да излязат. Доста от тях са започнали тренировъчен процес, някои от тях се пазаря за определени минути и номерацията. Като цяло усмивките им са на лицата и с нетърпение очакват този мач и отново да бъдат на терена пред българската публика. Това е моят последен мач, аз нямах възможността да се сбогувам с българските фенове и да им благодаря за подкрепата, която дадоха към моето семейство и мен. Ние като семейство няма как да ги забравим. Децата с нетърпение очакват събитието. Стилиян вече работи, той знае, че трябва да се труди. Може би го е взел и от нас двамата. Все още имам възможността да съм тук, да съм баща и съпруг“, завърши Стилиян Петров.