Янко Кирилов вече е на 78 години, но още държи рекорда за най-млад играч с мач за мъжкия отбор на Левски. През далечната 1961 г. той е на 15 г. и 72 дни, когато дебютира за "сините" срещу Миньор Перник. Бившият футболист е и сред щастливците, имали честта да играят заедно с Георги Аспарухов-Гунди.

Кирилов има два периода в Левски (1960 – 1963, 1966 – 1972) и един в ЦСКА (1963 – 1966). Записва 215 мача и 53 гола в А група (159 мача с 35 гола за Левски и 56 мача с 18 гола за ЦСКА). Трикратен шампион на България и четирикратен носител на Купата на Съветската армия. Бил е треньор в школата на Левски, както и в Калиакра, Хасково, Велбъжд, Розова долина и Тунис.

Поводът да потърсим Янко Кирилов е филмът „Гунди - Легенда за любовта“, който ще излезе по кината през октомври.Специално за Gong.bg той даде интервю, в което се върна към спомените си за Аспарухов.


- Г-н Кирилов, спомняте ли си първата среща с Гунди?

- Разбира се, макар че беше много отдавна. Видях го за първи път по време на училищните първенства по райони, които се провеждаха по онова време. Тогава го бяха сложили да играе като център-халф (б.р. централен защитник), сигурно защото беше висок и здрав. Мен ме пускаха ляв бек.

- В Левски бързо ли се сприятелихте?

- С него беше лесно да си приятел. Прекрасен човек, без никаква злоба, и като дете беше такъв.

- Кои бяха силните му качества на терена?

- Гунди беше много комплексен. Имаше всичко - техника, бързина, ляв и десен крак, отлична игра с глава. И най-важното - беше голаджия.

- Вие с Гунди сте в основата на паметната победа 7:2 срещу ЦСКА - какво си спомняте от този мач през далечната 1968 г.?

- Вкарах два гола и изработих три. Гунди пък отбеляза три попадения. Получихме първи гол, но след това като ни тръгна - един, втори, трети...

- Имате ли обяснение защо Аспарухов беше толкова обичан от хората?

- Защото се държеше много човешки и беше скромен извън игрището. И много интелигентен. Лично аз не съм го виждал да обиди или да се скара с някого - обръщаше гръб и си тръгваше. Това беше Гунди - добро, възпитано и обичано момче.

- Но все пак беше агресивен на терена.

- За да си голям футболист, трябва да имаш спортна злоба, иначе нищо не става. И Гунди я имаше, искаше винаги да печели.

- Режимлия ли беше Аспарухов?

- Той можеше да си позволи всичко, защото хората го обичаха. Беше голяма личност и го канеха навсякъде. Само Сашо Костов ходеше с него по заведенията. Останалите - от игрището вкъщи.

- Имаше ли чувство за хумор?

- В Левски с най-голямото чувство за хумор беше Сашо Костов. Майтапите му не пропускаха никого, включително и Гунди. Но двамата с Гунди бяха големи приятели. Хуморът на Сашо беше много фин, перфектен и никой не оставаше обиден. На терена Костов и Аспарухов също много се разбираха, имаха си и заучени комбинации.

- Суеверен ли беше?

- Всички бяхме, и той не правеше изключение. Но не го разкриваше.

- Какви спомени пазите от последния път, в който го видяхте?

- Няколко дни преди финала за Купата с Черно море, Гунди дойде на стадиона, но стана ясно, че няма да тренира, а ще пътува до Враца за юбилеен мач на клуба. Той беше наказан, иначе едва ли щяха да го пуснат. Котето (б.р. Котков) се беше съблякъл за тренировка, но Йончо Арсов (б.р. треньорът на Левски) каза на Котков да се облече и да тръгне с Гунди, за да не е сам. Двамата се качиха в колата на Аспарухов и потеглиха за Враца, а ние останахме да тренираме. След като свършихме, отидохме в стола на Левски на "Денкоглу", където се хранехме целият отбор. И там научихме трагичната новина - казаха ни, че Гунди и Котков са катастрофирали.

Бяхме заедно с Георги Каменски (б.р. вратарят на Левски по онова време) и без да мислим много, се качихме на неговия Мерцедес и тръгнахме към Враца. Мястото на катастрофата беше отцепено от милицията, но нали клубът беше към нея, та имахме карти, с които ни пускаха навсякъде. Видяхме ги, гледката беше страшна, още е пред очите ми.

На погребението в София футболистите бяхме в първите редици. Беше много тежко за всички.

- От 1990 г. стадионът на Левски носи името на Георги Аспарухов, но според мнозина това е трябвало да стане много по-рано.

- Гунди е голямо име в историята на Левски и българския футбол. Велика личност. Заслужава го и е хубаво, че го направиха, макар и със закъснение.

“Гунди – Легенда за любовта“ тръгва по кината на 18 октомври, продуценти са Иван Христов и Андрей Арнаудов от „Междинна станция“, а Нова броудкастинг груп са ексклузивен медиен партньор.