Воин Войнов е от легендите на Левски. От тези, за които друг отбор не е имало. През цялата си кариера като играч той не изневерява на "синята" фланелка и е основна фигура в тима през 70-те години. Три пъти става шампион и три пъти печели Kупата на България. За “сините” записва 297 мача и отбелязва 50 гола. Взима участие на Световното първенство в Германия през 1974 година, където асистира за попадението на Христо Бонев във вратата на Уругвай. За националния ни тим има 32 срещи и едно попадение. Треньорската му кариера стартира в детско-юношеската школа на любимия Левски, а след това води доста отбори у нас и в чужбина. Войнов даде специално интервю за Gong.bg.


- Господин Войнов, благодаря ви, че приехте поканата да разговаряме за легендата не само на Левски, но и на цяла България - Георги Аспарухов. Поводът е филмът „Гунди – Легенда за любовта“, който ще излезе по кината през октомври. Вие сте сред хората, които лично сте познавали Гунди и затова е интересно да разкажете какви спомени сте запазили от него.
- За мен е привилегия и чест, че имам възможност да разкажа за него, защото Гунди е знаме, не само за всички левскари. И не вярвам да има друг като него и в следващите 100 години.

- И до днес се носят легенди за неговата скромност – наистина ли беше толкова земен?
- За Гунди се знае всичко. Едва ли може да кажа нещо ново, но истината е, че аз имах възможност да бъда с него в мъжкия отбор на Левски, макар и за малко. Аз обаче съм израснал в школата на клуба и съм го наблюдавал с години. Той пълнеше стадионите не само на мачовете, на тренировка идваха по 10 15 хиляди души заради него. Като човек беше изключителен, за футболните му качества е излишно да говоря, защото той беше признат в цял свят. Ако играеше в друго време, той щеше да бъде още по-голяма звезда, въпреки че той никога не се правеше на звезда, остана си скромен до края.

- Когато започвате тренировки с мъжкия отбор, сте само на 17 години, а той вече е звезда. Какво си спомняте от първите дни в съблекалнята с него?
- Това никога не се забравя. За първи път ме повикаха в първия отбор за една контрола с Локомотив София. Отборът беше изключително силен и когато влязох в съблекалнята направо не можех да повярвам, че аз скромният футболист на 17 години съм сред тези велики играчи. Гунди явно веднага усети това и ми каза: „Какво си се притеснил, моето момче. Тепърва има да се развиваш и да доказваш. Горе главата“. Вълшебни думи, които и до днес си спомням. А контролата с Локомотив София премина доста интересно, победихме с 3:1. Аспарухов вкара първия гол с глава, а аз му асистирах. Веднага след това направи жест да отида при него и ме прегърна. Тази прегръдка няма да я забравя никога. Вторият мач, в който играх с Гунди, беше в Перник. Стадионът беше пълен, бихме с 2:0, а за мой късмет отново направих асистенция към него и отново бях привикан за прегръдка. Разказвах го дълго време след мача.

- Това специално отношение към вас ли беше или така се държеше с всички млади футболисти?
- Не, Гунди беше много толерантен към всички млади футболисти. По онова време, юношеските отбори се играеха преди мачовете на мъжете и това ни даваше възможност да се докоснем до тях отблизо, да комуникираме. Тук искам да вмъкна, че така от малки свиквахме да играем пред пълни трибуни и влизахме подготвени за мъжкия футбол. Когато свършваха нашите мачове, на път към съблекалните се разминавахме с мъжете – поздравявахме се, прегръщахме се.

- Как би се вписал Гунди в съвременния футбол според вас?
- Днешният футбол е много по-различен от времето, когато Гунди беше на терена. Тогава вратарите и защитниците не бяха активни, както сега. Дори не участваха в изграждането на атаките. Освен това в онези години Гунди имаше личен пазач във всеки мач, а тактиката на съперниците беше той да не играе. За съжаление много често и го контузваха. При тези положения, които сега се създават, Гунди щеше да бъде още по-голяма звезда и да играе в много силен европейски отбор.

- Кои бяха най-силните му качества на терена?
- Беше уникален в играта с глава. Като скочеше, имах чувството, че няколко секунди се задържа във въздуха. И придаваше такава сила, че все едно я рита с крак. Гунди беше и техничен, и много комбинативен. Притежаваше и добра бързина – голът му срещу Англия на „Уембли“ е нагледното доказателство.

- За играта му с глава се носят легенди - не е тайна, че той е тренирал и волейбол като юноша. На това ли се дължи според вас феноменалната му игра във въздуха?
- Може и това да е повлияло. Знам, че той е бил отличен волейболист и дори е имало дилема с кой спорт да продължи. Мисля, че не е сбъркал - 55 години след неговата смърт той е №1 за Левски, а съм сигурен, че и след 200 години пак ще бъде.

- Имаше ли по онова време все пак защитник, срещу когото на Гунди му беше трудно да играе?
- Може би Димитър Пенев. Лично на мен сблъсъците между двамата ми доставяха голямо удоволствие. Дори не си спомням Пената да му е направил фал, много чисто играеше. Ако трябва да съм честен, двубоите между тях протичаха при споделено надмощие. Все пак Гунди винаги намираше момента да нанесе решаващ удар. Много защитници обаче играеха изключително грубо и неспортсменски срещу него – не гледаха топката, а краката му. Затова и имаше много травми, отиде контузен и на последното си световно първенство.

- Оплакваше ли се от грубостите на съперника и как приемаше периодите, в които не играеше заради травми?
- Само вкъщи, доколкото имам спомени от неговата съпруга. В съблекалнята никога не се е оплаквал, дори не е говорил срещу грубите играчи и отбори. Беше много толерантен и затова го обичаше цяла България.

- С кои от съотборниците си в Левски беше най-близък Гунди и имаше ли приятели от други отбори?
- Беше много близък с Попов от Академик София. Той много често идваше на „Герена“. В Левски беше приятел с всички, не съм чувал да е имал врагове. Все пак най-много време прекарваше с Георги Цветков, Кирил Ивков, Сашо Костов.

- Знаем, че и феновете го боготворяха. Легенди се носят за това как всеки е искал да измие колата му или просто да му стисне ръката. Как приемаше той славата?
- Притесняваше се. Голяма борба падаше кой ще измие колата му преди тренировка. Виждал съм го много пъти, защото юношите не пропускахме заниманията на първия отбор. Той видимо изпитваше неудобство, но всички искаха да се докоснат до него.

- А наистина ли хора от цялата страна му носеха дарове преди мачове и тренировки?
- Това беше традиция. Преди дербитата с ЦСКА или международни мачове ставаше страшно – носеха му агнета, риби и още много неща. А след това той ги подаряваше, поне повечето.

- Невероятната му харизма ли е в основата на тази огромна любов на хората?
- Най-вече. Всички го уважаваха и го боготворяха. И аз съм имал възможност да поиграя доста в Левски и знам, че е невъзможно да си симпатичен на всички. За Гунди обаче това не важеше.

- Гунди е имал много приятели сред артистите и певците по онова време. Той ли имаше специално отношение към изкуството или те искаха да бъдат близки с него?
- И двете неща са верни, но истината е, че всички искаха да бъдат около него. По онова време преди всеки мач отборът на Левски ходеше на театър или на цирк. И по време на антрактите са ставали доста интересни неща, за които само съм чувал, защото аз бях заедно с него в отбора за твърде кратко. Всеки искаше да има автограф и снимка от Гунди.

- Няма как да не ви върна и към 30-ти юни 1971 г. - как научихте за катастрофата и смъртта на Гунди и Котков и какво си спомняте от погребението?
- Това е един от най-тъжните дни за България. Спомням си, че с юношите старша възраст трябваше да играем финал за шампионската титла на България срещу Волов Шумен. Пристигнаха ме към 11 часа на „Герена“ и някой каза, че Гунди и Котков са катастрофирали. Не след дълго започнаха да идват хора и да питат дали наистина е вярно. Стадионът се изпълни с хора, които плачеха неудържимо, ние също.

Никога няма да забравя погребението – събраха се половин милион хора, а може и повече да бяха. Трибуните на „Герена“ и теренът се изпълниха с хора - тогава стадионът събираше около 40 хиляди души. А отвън – море от хора, нне можеш да видиш нищо друго. Понеже бях най-малкият в отбора, ми дадоха да нося венеца заедно с Венци Арсов на процесията от „Герена“ до „Орландовци“. Вървяхме пред колата с ковчезите на Гунди и Котков, а зад нея бяха останалите футболисти и хиляди хора. Имаше милиционери през няколко метра. Всички плачеха, включително и ние.

- Споделяте ли мнението, че преждевременната и трагична смърт на Гунди е една от причините той да се превърне в най-голямата легенда на българския футбол?
- Според мен и да не се беше случила тази трагедия, той пак щеше да бъде толкова обичан.

- Ако трябва да опишете Гунди с една дума – любов ли ще е?
- Абсолютно.


“Гунди – Легенда за любовта“ тръгва по кината на 18 октомври, продуценти са Иван Христов и Андрей Арнаудов от „Междинна станция“, а Нова броудкастинг груп са ексклузивен медиен партньор.

Цялото интервю с Воин Войнов - гледайте във видеото