Във втора част на интервюто, което Артим Шакири даде специално за Gong.bg, бившият национал на Северна Македония се върна към спомените си от култовия гол директно от корнер срещу Англия, който го прочу по цял свят. Шакири разказа и за треньорската си кариера до този момент и не скри, че проявява интерес към това да работи в България. Специалистът, работил до момента в пет различни държави, поздрави феновете на ЦСКА и каза, че се надява някой ден да стане шампион на България и като старши треньор.

-Ще Ви върна още малко и за последно към един Ваш спомен като футболист. Може би това, с което Вие сте най-известен извън Балканския полуостров, а именно голът срещу Англия. Какви са спомените Ви от този мач и как изобщо се вкарва такъв гол срещу вратар като Дейвид Сиймън?

-Знаете, такива голове ги няма във всеки мач, защото е много трудно, изисква много работа, за да се вкара гол от корнер. Не е достатъчно само да работиш една седмица, две седмици, трябва да се случва нонстоп. Иначе аз имах вече такъв гол, този ми беше трети в моята кариера. Имах вкарани два в Македония преди това, но е много по-трудно да се постигне срещу една Англия и срещу един вратар от световен мащаб като Дейвид Сиймън, който сигурно е около два метра висок. Това прави още по-тежко и трудно да допусне такъв гол, но така е във футбола, никой не очакваше това аз да я бия директно за гол. То и аз не мислех, че ще влезе, реших да пробвам. Като видях, че моите съотборници в нападението при корнера не бяха толкова високи в сравнение с англичаните, които бяха между 1.90 и 2 метра високи в отбрана, си казах, че е малко трудно тук ние да скачаме и ще пробвам, пък ако влезе, влезе. Ако не, ще трябва пак да играем, но за щастие влезе, което бе хубаво. Знаеш, че моменти като този не се описват, защото нямаш време за размисли и за радване много-много. 30 секунди, минута радост и вече започва мачът от центъра и нямаш време за размисли какво е станало. Стана 1:0 за нас и си продължихме мача. След мача беше хубаво, когато върнах в България и в София. Аз тогава вече бях играч на ЦСКА и бях много добре приветстван в България, това много ме радва. Имам много хубави спомени там и се радвам да поддържам тези спомени и контакти и е нормално да искам някой футболист така да може да работи, за да направи такова нещо, да постигне гол от корнер. Днес футболът е игра за три точки и без разлика откъде ще влезе топката.

-Моите впечатления са, г-н Шакири, че сега футболът е по-тактически и не се дава толкова много свобода на играчите, но това ще кажете Вие като треньор. Работил сте в много държави и много клубове - Кукеси в Албания, Пембрук в Малта, за много малко сте били в Шафхаузен в Швейцария. Вашият най-дълъг престой е бил в Шкендия във вашата родина и то на два пъти, като последния път, както виждам, сте съвместявали с длъжността на спортен директор. Къде се чувствахте най-добре и може би Ви е яд, че не останахте за по-дълго време и да работите повече?

-Треньорската работа не е вечна, не е като да си футболист, защото много неща се случват във футбола и треньорът никога не е сигурен дали ще остане до края на договора си, било то година, две, три, пет. При футболистите си правиш договор за две-три години и е много трудно някой да те изгони от клуба. Но като треньор ще имаш четири-пет мача, месец-два и ако няма резултати, веднага те сменят. При мен не е било заради това. Моята първа година като треньор започнах в Шкендия през сезон 2012/2013. По онова време Шкендия не беше толкова силно финансово, както е сега, нямаше спонсор тогава, както е сега „Еколог“. С много малко финанси ние се класирахме за финала на Купата на Македония в онзи сезон. За съжаление ние паднахме след дузпи в този мач, като при резултат 1:0 за нас в 26-27 минута нашият вратар получи червен картон и ние играхме после с млад вратар на 17 години, който за първи път влизаше в първия тим. Добре се държахме докрай, 1:1 свърши мачът, но изгубихме при дузпите. След това отидох в Албания в Кукеси. За мен беше успешен сезон. Някои казват, че сезонът е успешен, ако направиш титла, спечелиш купа, но за мен сезонът ни бе много успешен, защото ние се борехме до последно за титлата. Докато аз бях треньор, бяхме все първи или втори и се борехме за титла и плюс това ние се класирахме на финала за Купата на Албания. Но много работи се случват… Президентът на клуба си е президент и аз нямам нищо против него, защото той дава пари, той плаща и той решава какво ще стане. Реши обаче друг треньор да води клуба във финала, не ме искаше и мислеше, че с друг треньор в последните четири кръга ще стане шампион, а ние бяхме втори в класирането. Той реши да ме смени и да се разделим, така се случи. Отидох в Пембрук за около 8 месеца. Клубът имаше финансови проблеми и се бореше, за да остане във Висша лига. Ние останахме в борбата докрай, но поради финансови проблеми федерацията искаше да понижи тима във втора или трета дивизия. Аз си заминах и отидох в Косово, където бях за кратко време във Фламуртари. После отидох в Шафхаузен, където подписах договор за три години като треньор, но ми бе нужна работна виза и трябваше бързо да се реагира. А беше много лошо време на пандемия тогава. Федерацията в Швейцария много гонеше клуба да назначат треньор с ПРО лиценз. Аз имах ПРО лиценз, но нямах разрешение за работа. Те бяха принудени да назначат домашен треньор, защото иначе щяха да ги гонят от купата и ще им вземат точки в първенството. Не се случи това да остана там и се върнах в Македония. След известно време се договорихме с Шкендия да работя като спортен директор. Исках така, че ако се върна в Македония, то да не работя като треньор. Повече исках да бъда спортен директор. И така подписах, започнахме работа, беше окей, но резултатите не бяха добри за Шкендия и ръководството реши да смени треньора. Ние търсихме треньор, а аз говорих и със Стойчо Младенов, за да го доведем като треньор там. Но в клуба по това време искаха по-млад треньор. Така се взе решение аз да водя отбора поне докато намерим треньор, който да поеме управлението. Така продължихме ние и европейските турнири. Имахме добри резултати, като в шест мача ние бихме три пъти и три пъти завършихме наравно. После изгубихме след дузпи от АИК Стокхолм в Скопие. В тези шест мача Шкендия играеше много по-добър футбол, всички бяха много доволни, но дузпите са късмет. Не може всеки да бие, трябва и някой да изпусне, такъв е футболът днес. Ние отпаднахме и след това клубът искаше да направи промени. Аз вече не исках да работя като спортен директор, исках да се работя като треньор. Съобщиха ми за промените, приех това, което каза президентът. Този, който дава парите, той реша. Не можеш да кажеш „не“ и да останеш (смее се). Ако съм президент и давам пари, аз съм човекът, който ще ти каже дали ще бъдеш тук или не. И така се случи и аз си заминах. Преди 6 месеца имах разговори с един национален отбор, но не се договорихме. И така чакам сега нещо друго и си търся друг отбор извън Македония, за да мога да почна като треньор да работя.

-Аз Ви слушах, без да Ви прекъсвам, и просто си мислех през цялото време, като може би се успокоявах, че не само в България се случват тези неща, които ми разказахте. Тъй като знаете, то може би е на Балканския полуостров това явление, че който плаща, той поръчва музиката, нали има една такава приказка.

-Не е само на Балканите, то е навсякъде в света във футбола. Когато си треньор, никога не можеш да си сигурен, че ще останеш по-дълго. Даже един мой приятел казва, че на треньора винаги багажът му е стегнат за отпътуване. Уж идваш вкъщи, но не можеш да си разопаковаш багажа, защото не знаеш колко време ще бъдеш там. Треньорът е така – днеска си там, утре ще ти се извинят, отиваш си и готово. Това не е само на Балканите, случва се в цял свят. Ако един клуб има дългосрочен проект, както е при големите, и искат да продължат в по-дълъг период… Нали виждаме какво стана в Байерн Мюнхен? В Байерн Мюнхен нещо не е както трябва, защото с Байерн винаги трябва да станеш шампион и винаги трябва да биеш. А като не върви, веднага се мисли за смяна на Тухел. Значи не е само на Балканите, има го и в Европа, Германия. Няма ли резултат, ще ме сменят веднага. Футболът е бизнес и се случват такива неща.

-Вие вече сте били в ролята на спортен директор, но аз например се сещам за един Стойчо Младенов, който не обича да има спортни директори на главата, така да се каже, и смята, че старши треньорът трябва да има цялата власт. Какво е Вашето мнение? Вие като треньор обичате ли да имате пълната спортно-техническа власт или напротив, по-добре е да имаш един спортен директор, който да ти помага?

-Навсякъде в света на футбола ги има спортен директор в клубовете. В големите държави, например в Англия, там старши треньорът е мениджър и той решава за футболистите. Но това не означава, че във всички клубове старши треньорът, мениджърът едно и също. В Арсенал Артета си има спортен директор, на който Артета му казва кои футболисти иска и онзи решава. Но пък финансовият отдел вече може друго да каже. В Манчестър Юнайтед знаем как е, в Челси знаем как е, в Сити знаем, че там Гуардиола решава за тези неща, но все пак си има поддръжка от директорите, които работят за него. Ще кажа така - искам да имам човек, спортен директор, който ще е на разположение на отбора, да работи за отбора, да работи със старши треньор. Все пак и аз като старши треньор ще кажа, че на мен ми трябва тази позиция, този футболист. После той трябва да търси и заедно да работим за доброто на отбора. Само тогава стават добри резултати и се прави добър отбор.

-Каква е Вашата философия за футбола? Какъв е футболът, който обичате да играят Вашите отбори?

-Аз обичам да играем нападателен футбол. Ако искаш да победиш, трябва да можеш да нападаш, трябва да имаш преса горе в противниковата половина, но не и през цялото време, все пак тактиката на един треньор включва и противник. Обичам контрола на играта, искам я да контролирам. Искам като треньор от моя отбор да поставям стил на игра, в който командваме играта. Нормално, противникът също ще играе с топката, но искам колкото се може по-бързо да се вземе топката и да се контролира играта. Искам победата, но е хубаво да се гледа да има и футбол за публиката.

-Вие казвате, че вече обмисляте вариант за нов клуб, който да поемете. А бихте ли работили в България, ако получите предложение от нашата държава и мечтаете ли например да получите предложение от ЦСКА някой ден?

-Искрено да. Българската лига е сред силните на Балканите, не е слаба, не е лоша, интересна е. Бих искал да се върна в България, да водя отбор там и да работя. Знам, че можем да направим много неща. Аз не мога на никого да гарантирам, че ще стана шампион, защото това не може никой да го гарантира, но с работа всичко може да се направи. Искам да се върна в България, едната ми година там премина много хубаво. Имам хубави и лоши спомени, но винаги надделяват хубавите спомени там и искам да се върна пак там и да работя. Вече бях шампион като играч, защо да не стана и като треньор?

-Тогава за финал на нашия разговор отправете поздрав или пожелание към феновете на ЦСКА и на българския футбол като цяло.

-Искам да поздравя цесекарите, защото те са верни фенове на клуба. Искам да поздравя всички фенове от всички клубове, защото футболът се играе заради феновете. Искам да им пожелая да гледат хубав футбол и да живеят с футбола. Футболът е хубаво нещо – приятелство с всички хора, без разлика кой какъв е. Поздрав за всички и се надявам да се видим по-скоро!