Този епизод разказва историята на Националния стадион "Васил Левски". Храмът на спорта, станал свидетел на паметните за българската спортна история съперничества.

Празна, незастроена площ. Накрая на София. Вдясно от река Перловска, преди "Орлов мост". Там, където в началото на века Софийската община изхвърля боклуците на софиянци. Там, днес се намира той –  храмът на спорта, станал свидетел на паметните за българската спортна история съперничества.

НАЦИОНАЛЕН СТАДИОН ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Националният стадион е изграден върху останките на два стадиона, останали живи само в спомените на софиянци – игрище „Левски“, проектирано и изпълнено от арх. Зафир Абрашев, и стадион „Юнак“, който по онова време изпълнявал ролята на национален. Предложението за многофункционалния комплекс идва от арх. Теньо Дундаков през 1949 година. 4 години по-късно, на 1 май 1953 година стадион „Васил Левски“, с неговите 60 000 седящи места, е официално открит. Пригоден предимно за футболни мачове стадионът остава в този си вид до 1998 година, когато се дава старт на необходимата вече модернизация.

След неколкократни преразглеждания на проектните решения, през 2002 година реконструкцията на Националния стадион най-накрая е завършена. През октомври същата година с международната футболна среща между България и Хърватия стадионът отново започва да функционира, но вече според изискванията на УЕФА – с 43 340 места.

От самото си създаване до ден днешен, вече 66 години, Националният стадион „Васил Левски“ е истинска арена на българската спортна слава. Стадионът е домакин на европейското първенство по баскетбол през 1957 година, когато пред 40 000 зрители българските баскетболисти печелят сребърен медал. Три години по-късно примерът им е последван от женския национален отбор. На същия стадион Продан Гарджев се окичва със златния медал от световното по борба в свободен стил, а години след това Руси Петров повтаря успеха му. 

През 1971 година трима велики български борци – Александър Томов, Петър Киров и Георги Мърков стават световни шампиони, а отборът ни за първи път в историята печели отборната световна титла. И леката атлетика триумфира на Националния стадион с едни от най-паметните постижения в спортната ни история. По време на световните студентски игри през 1961 година Валери Брумел поставя световния рекорд от 225 см. на скок височина, а ненадминатата и до днес Стефка Костадинова скача рекордните 208 см. по време на турнира „Народна младеж“ през 1986 година.

И все пак, най-запомнящ се остава мощният вик „Българи юнаци“ на хилядите футболни фенове по трибуните на Националния стадион „Васил Левски“. Цар футбол винаги е държал в плен своите верни почитатели. Именно на този стадион радостните футболни привърженици посрещат най-обичаните български футболисти, донесли 4-тото място на Световното първенство по футбол в САЩ през лятото на 94-та. 

Още се носи и славата на паметния реванш между Левски и Милан през 1967-а. На реванша, пред 50 000 души, превзели трибуните на Националния стадион, в 75-ата минута Гунди изстрелва такъв снаряд, че огъва пръстите на вратаря Бели. Години по-късно пред повече от 70 000 зрители един от най-великите моменти в историята си бележи и другият футболен гранд у нас – ЦСКА. На 7 април 1982 година в първия полуфинал за КЕШ червените повеждат над Байерн Мюнхен, за да стигнат до крайната победа с 4:3.

Помнят се и концертите на световноизвестните звезди. На 24 юли 1990 година, с хеликоптера на Тодор Живков, Лепа Брена пристига на препълнения стадион за най-посещаваното и до днес музикално събитие у нас. Продадени са 110 000 билета. Пред препълнените трибуни на стадиона гостуват и звезди от ранга на Scorpions, AC/DC, Whitesnake, Metalica, Мадона, Rammstein. Стадионът е сред 5-те най-добри в класа си съоръжения в Европа.

Такъв е Националният стадион „Васил Левски“ – внушителен и единствен по рода си. Един истински храм на спорта и славния български дух. Духът на „Българи юнаци”!