Чувството е неописуемо! Емоциите също! Феновете, които напълниха "Васил Левски" на 20 май, 2016-а година са щастливци! Това е веднъж в живота и няма аналог. Великият Христо Стоичков събра над 40 хиляди на националния стадион за своето грандиозно шоу! "50 години номер 8" или номер 1, както ви харесва повече!

Всичко беше изпипано до последния детайл. Професионално.  Една от любимите думи на Стоичков. Този велик български футболист се превърна в посланик на страната ни по света. И същата тази страна му показа своята почит и уважение в петък вечер.

Проливният дъжд над столицата не беше в състояние да уплаши хилядите фенове на ХРИСТО СТОИЧКОВ. Нищо и никой не можеше да спре хората по пътя им към стадиона. Голяма работа, че ще се намокриш. Накрая остава задоволство, че си бил една малка частица от празника! По телевизията не е същото!

Стадионът затаи дъх и настръхна, когато гайдите огласиха нощна София. Сякаш се прехвърлихме в друг свят. Няма думи! Звездите на световния и европейски футбол постепенно започнаха да излизат на терена, но всички ние чакахме там да се появи Стоичков. И той дойде с онази специфична харизма, на която винаги съм се се възхищавал. Да,вече с побеляла коса и понатежал, но със същата уверена походка. Христо излиза, а ти вече си сигурен, че отборът му ще спечели!

Естествено, победата е факт, но не успехът бе най-важното в тази изключителна вечер. За пореден път изпитахме гордост. Сякаш искахме да си припомним това позабравено чувство, съзнавайки, че друг трудно може да ни го даде. Бяхме там в дъжда не заради Папен, Валдерама, Кампос, Малдини, Саморано или останалите футболни величия, а заради Христо Стоичков. Символът на успеха! 

Той ни донесе незабравимата радост през 1994-а заедно с изключителния ни национален отбор. Той спечели купата на европейските шампиони с Барселона на същата дата през 92-а година и отново той грабна Златната топка. Превърна се в идеал и идол на много поколения. В Каталуня е равен на Господ.

И пак той събра всички тези гениални футболисти на юбилея си. Те дойдоха заради него, за да го уважат! Защото победителите ги уважават всички.

Но и в техните очи понякога се появяват сълзи. Почитта към Трифон Иванов преди мача просълзи цял един стадион, Стоичков също не се сдържа. И най-големите плачат! Може би и Туньо се разплака от небето, защото дъждът се усили.

После дойде 14-а минута. Също сюблимен момент. Това бе мигът, в който отдадохме своето уважение към легендарния Йохан Кройф, дал шанс на Христо да стане световна звезда. Двубоят премина на един дъх и малко след 22 часа спектакълът приключи. Искаше ми се това шоу да продължава още и още. В края прочувствената реч на Стоичков за семейството му и зарята над нощна София бяха най-значимите щрихи. 

На излизане от стадиона пороят ме върна към далечната 1995-а година и европейската квалификация с Германия. Бях на 10 години и много исках да присъствам на този мач, но така и не успях. Гледах го по телевизията вкъщи. Имаше викове, радост, фойерверки, но все пак осъзнавах, че на стадиона е съвсем различно. Благословени са хората наблюдавали на живо този двубой. Велик обрат от 0:2 до 3:2 с два гола на Стоичков от две дузпи и победно попадение на Костадинов. Тогава за пръв път си дадох ясна сметка, че не винаги трябва да ти е комфортно и уютно, скрит на топло от дъжда, за да изпиташ истинското щастие докрай.

20 май, 2016-а година. Усетих чувството да си благословен и щастлив. Благодаря ти, Христо!