Новият председател на Съдийската комисия Костадин Костадинов е роден през 1963 г. в София. В спортната му биография са вписани годините, през които е бил футболист на столичните Локомотив и Септември и на Хемус (Троян). Съдия по футбол е бил от 1989 до 2006 г., като през шест от тях е бил международен съдия. Ръководил е над 50 международни срещи, сред които световни и европейски квалификации между едни от най-силните отбори в Европа. На 18 януари 2010 г. бе утвърден от Изпълкома на БФС за председател на Съдийската комисия, първата му по-голяма изява на новата длъжност бе семинарът на нашите съдии преди началото на пролетгния шампионатен дял в професионалните групи. Един от въпросите, които 7- членната комисия разгледа и взе решение по тях, бе за новата ранглиста на съдиите и съдбата на наказаните рефери от предишната комисия.

- Господин Костадинов, какво ще предприемете по-нататък за наказаните рефери, известно е кои са те и защо бяха извадени от нарядите в „А" група?

- Според процедурата по така наречените кадрови проблеми, свързани с ранглистата, Съдийската комисия може да предлага едно или друго решение, но последен думата има Изпълнителният комитет на БФС. В Сливен ние единодушно решихме да предложим на ръководния орган на БФС на следващото си заседание да върне в съдийския елит Цветан Георгиев и Георги Игнатов, наказани от предишната комисия. Според нас те имат качества да ръководят срещи от „А" група и ние разчитаме на тях, освен всичко друго, беше обявено, че те са наказани до 31 декември 2009 г. Срокът изтече. Ще предложим на Изпълнителния комитет да удължи наказанието на рефера Станислав Ставров от Велико Търново да не ръководи мачове в „А" група до края на шампионата, а Александър Костадинов от София, също ръководещ в „А" група и международен съдия, и Тихомир Боболов от Велико Търново, асистиращ съдия в „А" група, да не получават наряди в „А" група в първите четири кръга на пролетния дял. Нашето желание е Изпълкомът да утвърди четирима от младите и перспективни наши съдии - Калин Людмилов (от София), Таско Тасков (от София), Богомил Маринов (от София) и Стоян Денев (от Велико Търново), които сега са ръководещи в „Б" група, да могат да получават наряди и за мачове от „А" група. Ние се спряхме на 24 ръководещи съдии за „А" група, шестима от които са от международна категория, но списъкът ни трябва също да бъде утвърден от Изпълнителния комитет на БФС

- Какво е становището на комисията за топрефера Антон Генов?

- Неговата кариера като футболен съдия е извън нашите правомощия. Знаем, че съдбата му ще се решава от Дисциплинарната комисия на УЕФА. Ако на 18 февруари в Нион тя потвърди, че Антон Генов е замесен в скандала около приятелската среща Македония - Канада (б.р.-3:3), която се разследва, той автоматично ще бъде изваден от нашата ранглиста. И обратното, ще продължи да ръководи мачове в нашето първенство. Известно е, че Антон Генов е във втората група на топреферите на УЕФА, в първата са 28 съдии, във втората, където е и той, те са 9. На нас ни направи впечатление, че Антон Генов не бе поканен от УЕФА на зимния семинар на топреферите, което на практика означава, че той няма да получава наряди в Шампионската лига през пролетта. Но това все пак са предположения. Показателно за кариерата на Генов ще бъде дали той ще бъде поканен от УЕФА за участие в летния семинар. Ако това се случи, ще го очакват добри дни като топрефер.

- Това е първото ви интервю в качеството си на председател на Съдийската комисия, футболната общественост у нас знае кой сте и какво е участието ви във футболното съдийство. Защо приехте да сте председател на една от най-трудните комисии на БФС?

- Предложението към мен за председател отправи президентът на БФС. С него сме връстници, макар и на различни позиции във футбола, сме заедно от деца. Имам пълно доверие на господин Михайлов и приех да работя за съдийството начело на комисията. Аз сам избрах кои да са хората в комисията, с които да работя. Познавам ги добре. Известно е какво е настроението към комисията и съдиите у нас и знам, че се захващам с тежка задача. Времето ще покаже дали съм в състояние да променя нещата в положителна посока.

- Какво искате да промените, вероятно знаете, че всеки нов председател на Съдийската комисия със заемането на поста е обявявал намерението си нещо да променя?..

- Най-общо казано искам да променя отношението към футболните съдии у нас, особено към онези, които ръководят или асистират в мачовете в професионалните групи. Искам да върна доверието към съдиите. Доверието на футболистите и треньорите, на клубните президенти и на феновете. Ще работим в тази посока, макар да сме наясно, че това са най-трудните промени.

- Приемате ли съществуващото обществено мнение за повечето наши рефери, че са „връзкари" и сами се залагат на клубовете особено на по-големите и влиятелни клубове?

- Приемам безусловно, че е така, дори бих могъл да добавя, че лично аз в настоящия момент бих квалифицирал българските футболни съдии така: 90 процента от тях като „връзкари", 5 процента като „супервръзкари" и 5 процента неутрални.

- От това съотношение излиза, че можете да започнете състезателния сезон само с 5 процента съдии, готови да ръководят обективно?..

- Статистически е така, но на семинара в Сливен ние проведохме доста сериозен разговор с всеки един съдия, без значение дали е ръководещ или асистент и категорично заявихме позицията си, че като комисия ще бъдем безкомпромисни към всеки един, позволил си да залита в полза на един или друг отбор, да се оплита в комбинации и да върши „услуги". Ние искаме реферите да ръководят по правилата на играта, не искаме от тях да се изявяват по добилата известност „формула" 50:50. Смятаме това за погрешно схващане. Не „фифти-фифти" на терена, а 100 процента обективност по правилата на играта...

- Кой, според вас, е най-големият недостатък на българските съдии?

- Близо три години бях извън съдийството, но покрай сина си, футболист, имах възможност да следя как се изявяват нашите съдии на всички нива, не само в професионалните групи. Установих, че навсякъде е почти е едно и също и недостатъкът е един и същ - от приспособяване на по-младите и по-новите в бранша до пълния непукизъм на уж по-опитните съдии. За пример бих могъл да дам дори топрефера Антон Генов. В чужбина той е безупречен и за изявите си получава високи оценки, а у нас понякога си свира каквото и както си поиска. Поради това и мненията за него са различни. Най-лошото е когато реферът допуска умишлени грешки в ущърб на единия от двата отбора на терена. Така се получава тенденциозност и често упреците към съдиите са справедливи.

- Само у тях ли е вината за напрежението, което често витае над шампионатните мачове?

- Не, съдиите са само част от футболния процес, който се развива пред очите на милиони фенове всяка събота и неделя. Клубовете също не са безгрешни, за футболистите и треньорите да не говорим. В България е почти практика клубните президенти да заявяват претенците си към един или друг съдия и често да прибягват до ултиматоми - не искам този, не искам онзи да ми свири и т.н. Нека направим проста сметка и да видим, ако така се постъпва, какво може да се получи, когато предстои да се играе някое от дербитата в шампионата. От единия клуб заявяват, че не искат двама или трима от реферите да им свирят, от другия посочват пак толкова други имена. Нашите елитни съдии, както вече казах, са 24 души. Шестима от тях са нежелани от участниците в дербито, други четирима автоматично отпадат поради това, че са ръководили мачове на двата отбора в предишните два кръга (б.р. - такова е едно от условията при нарядите). Така се налага да се избира съдия не между всички тези 24, а от дванайсетината останали. Това го няма никъде по света и ние ще започнем да прилагаме европейската практика при нарядите.

- Какво имате предвид под „европейска практика"?

- Комисията колективно ще определя нарядите за кръговете и ще прилага опита на други страни. Имам предвид следното: в много страни винаги за даден мач се назначава онзи съдия, когото и двата отбора са обявили, най-често чрез медиите, че не искат да им ръководи мача. В Дания, Германия или Италия веднага назначават точно този съдия. И ние така ще правим, нека на клубовете да им е ясно отсега. Ако отборите имат предпочитание към отделен съдия за даден мач, точно него нигока няма да го назначим да ръководи. Време е от клубовете да свикнат, че нарядите се правят от комисията и после тя е отговорна за назначенията, а не клубовете. Няма случай председателят на съдийската комисия да е поискал от отборите да не пускат в даден мач двама или трима от своите футболисти, за да не развалят работата на рефера, но постоянно има случаи, в които клубните президенти обявявят, че не искали този или онзи съдия да им ръководи мача понеже щял да им развали играта и класирането...

- Какво не бива повече да се случва със съдиите и Съдийската комисия?

- Не смятам за редно българските съдии по футбол да се изявяват по един начин, когато са назначени да ръководят международни мачове и същите тези съдии да са съвсем други по нашите терени. Тогава и на децата им става ясно, че тези същите съдии се ангажират с един или друг отбор и са зависими от един или друг клуб. Срамно и обидно е, когато се наблюдава съдия, готов на всичко само и само да „услужи" на единия от двата отбора, особено, ако тези отбори са така наречените грандове или са отбори от първата шестица на шампионата. За добро или за лошо силите на отборите в българското първенство се изравняват, вече не е невъзможно последният в класирането да победи първия и това нещо трябва да се разбере и от съдиите. Не е редно те да се плашат, ако, примерно, ръководят мач на грандовете и нещата в този мач вървят към загуба на някой гранд и да се вайкат ах, какво ще стане после.

- Нашите рефери могат ли да печелят пари от съдийство?

- Могат да печелят и то не лоши пари. Достатъчно е да са на ниво и да са обективни. Възможно е от такси да изкарват толкова, колкото добър бизнесмен в своята област. Лесно е да се пресметни при такса от 1000 лева на мач, при 10-12 наряда само в „А" група и още няколко в „Б" групите каква сума може да получи един елитен футболен рефер за около два месеца и половина състезателен полусезон.