Стадион „Лужники“ празнува юбилей. Десет години поред там се играе традиционният турнир „Купата на легендите“, който събира славни футболисти от целия свят. 

С полет от Маями под прожекторите в руската столица се появи Христо Стоичков - единствения поканен българин. 

Естествено като капитан на световния отбор. „Купата на легендите“ традиционно събира шест отбора, а тази година те бяха Русия, Германия, Франция, Италия, Португалия и световните звезди. 

Екип на предаването „Код Спорт“ по ТВ+ също бе на голямото събитие и разговаря ексклузивно с двете най-големи звезди на терена – Христо Стоичков и Франческо Тоти. 

- Ицо, доста трудно започна годината, за две седмици вече имаш две купи. Тази е по-красива от предишната, получена в Истанбул…
- Получи се един страхотен турнир в Москва. Видяхме се с много бивши футболисти. Организацията бе невероятна. Да се надяваме, че юни и юли, когато е световното първенство, ще бъде още по-хубаво и по-красиво. Ще направим отбори, които да зарадват хората, които ще дойдат на този турнир. Ще се проведе от 8 до 14 юли в Москва, когато са полуфиналите и финалите на мондиала. Да се надяваме, че този път ще спечелим.

- Очевидно добре тренираш – три гола срещу Италия, един срещу Германия. Не си загубил форма…
- Важното е, че поддържаме форма. Хората се радват и подкрепяха шестте отбора. Независимо от коя държава си и къде си играл, хората искат да видят спектакъл. Ние се стараем да им го дадем, макар и на по-малко игрище. 

- Какво смяташ за руската публика, която през цялото време те аплодираше? Всяка твоя изява беше посрещана с аплодисменти…
- Не съм забравил уважението към нас от руския народ. Много пъти са ни помагали, както и ние на тях. В спорта хората знаят да уважават. Независимо, че съм играл толкова много години за националния отбор на България, побеждавали сме ги в един от най-тежките моменти за техния футбол, хората ни поздравяват и уважават. 

- С Франческо Тоти бяхте най-големите звезди тук или поне най-разпознаваемите фигури. Дълго време си говорихте. Би ли издал какво си казахте?
- Попитах го как е в новата му професия след толкова много години в Рома. Сега работи като главен мениджър на отбора, заедно с Мончи. Тази професия не му е трудна, харесва му работата. Много неща си казахме за това, което сме преживели по футболните терени, какъв ще бъде неговият живот оттук нататък – естествено пак ще е пътуване. Да изиграеш 800 мача и толкова години да си капитан, неслучайно го наричат Принца на Рим. Заслужил си е това прозвище, заради постигнатото с фланелката на Рома. 

- На него със сигурност ще му липсва Италия на световното първенство, а на теб?
- На мен най-много ще ми липсва България. За сетен път чакаме да се класираме, но не можем. Нито Италия, нито Холандия ще бъдат на Мондиала. Отбори с голям авторитет. За мен Италия е един от най-добрите тимове, но в последно време не показва това, което има като качества. Няма ги футболистите като Тоти, Джанфранко Дзола, Буфон…

- Значи следващата купа да я очакваме пак тук в Русия. Подготвяш твоя отбор за турнира…
- Да, вече съм си сформирал отбора. Ще бъде още по-здрав. Ще може да се преборим за първото място. 

След това идолът на Италия и Рома, световният шампион от Мондиал 2006 Франческо Тоти отдели няколко минути за „Код Спорт“ в съблекалнята на Италия, естествено със съдействието на кавалера на „Златната топка“ Христо Стоичков. 

- Сеньор Тоти, защо Италия не успя да се класира за световното първенство?
- Трябва да призная, че това е една голяма загуба. Такива моменти трудно се преживяват. Не успяхме да съберем силен и сплотен отбор и трагедията се случи. 

- Вашият най-голям успех е това, че станахте световен шампион през 2006 година. Какво е усещането?
- Невероятно и неописуемо, дори и днес. Още повече, че почти никой тогава не очакваше този удар от нас. И да, и това прави днес отсъствието на Италия от това световно още по-голяма. 

- Как приемате прякора Принца на Рим и какво е да изиграете почти 800 мача за Рома?
- Това е животът ми. Този прякор е и заради това, че винаги съм искал да остана в Рома и никога да не сменям любимите цветове на фланелката ми. 

- Липсва ли ви футболът? Вече половин година не играете.
- Може да се каже, че ми липсва, но продължавам да спортувам активно. А и подобни турнири за ветерани, като този в  „Лужники“, ми се отразяват добре.

- Спомени от български играчи, отбори...
- Нямам много спомени. Но знам главното -  винаги сте имали талантливи футболисти, които заслужено са се преборили за авторитета на страната ви в Европа.