Гледайки български футбол тези дни, размишлявайки за български футбол в последните седмици пак се сещам за онзи легендарен припев от времената, когато България се бунтуваше и сваляше властта. Пък и напоследък съзирам тук-там лика на Слави Трифонов по различни софийски калкани и билбордове. В „Тайсън кючек” се пееше „7-8 и ще си паднала...”, тук с лека перифраза се питам какво се случва с родните футболни грандове? Все още ли са такива и ако да, докога? Защото през месец май тази година ще се навършат точно 7 години от последната титла на Левски и 8 години от последната титла на ЦСКА! Времето минава бързо, нали?

И ако тази разлика от една година в полза на едните за сметка на другите продължава за някого да е от значение, извинявам се за вулгарния израз, но това напомня за мерене на мъжко достойнство. Като и двамата премерващи са със скромни размери, но единият все пак е със сантиметър повечко! Отдавна всякакви статистики бяха разбити на пух и прах, никога в историята на българския клубен футбол Левски и ЦСКА не са допускали такава грамадна пауза без титла за някой от двата тима. А по-притеснителното е, че също така никой измежду „сини“ и „червени“ не може категорично да е сигурен, че това скоро ще се промени, че следващата година вече ще бъде печеливша. По-скоро се чуват реплики: „Абе, докато на Киро не му писне...” Кога ще му писне на Киро, може само да гадаем, сега говорим за сякаш безвъзвратна подмяна на стойностите, на критериите, на поведението. Каква накратко е моментната картинка?

Левски успя само за няколко начални пролетни кръга да убие всякаква интрига за титлата. В полза на Лудогорец. Със спечелените едва 5 от 12 възможни точки, сините пак се включиха в битката за второто място. И дори налудничивата надежда за връщане на точките от Лозана вече не хваща дикиш. Освен ако успеят да закръглят искането си пред КАС за 10, че направо и за 15 точки, че да е по-сигурно. Левски изглежда притеснително, без видимо израстване за година време. Уютното алиби за „непобедимия и могъщ Лудогорец” не носи необходимото спокойствие за работа и за растеж на синия отбор. Той се подменя при всеки трансферен прозорец до неузнаваемост, която тотално обърква редовия фен. Допреди два-три месеца имаше някаква тъмнокожа перла, дето обеща да вкара повече голове за Левски от Гара Дембеле. Вече никой не помни името му, сега на ред е някакъв тигър, а четвърт от пролетните мачове вече отлетяха преди да го видим в пълния му блясък. Левски взе една-единствена победа тази година до момента, за няколко дни тя бе героизирана да небесата в съчетание с бойното среднощно пътуване до Варна. Ако по някаква случайност бяха взети наглед задължителните победи над едни от аутсайдерите в групата - Монтана и Локомотив Пд, тази серия щеше да предизвика небивал фурор, Тигъра и компания щяха да бъдат канонизирани почти до нивото на отбора на Гочето от 90-те години. Смятайте колко малко му трябва на „синия“ фен да се зарадва, усмихне и помечтае. Но и това не получава, дори това е непостижимо за Левски. Седем години без какъвто и да е трофей във витрината на отбора е фрапантно! Първият домакински мач за 2016 година, при това след победата във Варна е слабо посетен! Това, че бе затворен един сектор не е оправдание – останалият не бе пълен, никак даже. Левски гостува на „Лаута“ дни по-късно и не може да накара половин футболен Пловдив да се вдигне на стадиона – бая, бая празничко. Някои обаче му казват „добра посещаемост” просто, защото вече следват новите критерии. Къде е било това който и да е от грандовете да гостува където и да е и да има празни редове, празни сектори?

Другите хубавци от ЦСКА пък са в такова безвремие, че самите те не осъзнават мащаба на филма, в който са попаднали. Романтиката във В група вече избледня, вижте колко публика ще има този уикенд на „Армията“. Ако знаете изобщо срещу кого играе ЦСКА? Това с еуфорията по села и градчета също бе разбираемо, тъй като става въпрос за гостуване по места, където от години жадуват за какъвто и да е футбол. Няма как правилният критерий за ЦСКА да е, че е понапълнил стадиона в Пазарджик срещу ФК Сарая или че онзи ден на припека във Велинград е дошла мощна агитка от региона! Това не е ЦСКА, отстраняващ Байер Леверкузен с 15 национала в редиците си пред пълни трибуни на „Армията“! Това трябва да е посоката, която се срина в дългогодишните самоубийствени атентати, които упорито си правиха в Борисовата градина и които доведоха до тази безизходица. Може ли със сигурност днес да заложите какво ще представлява ЦСКА през месец юли да речем? Което е след 3-4 месеца. Този отбор ли ще се оздрави, друг ли ще се създаде за окръжните групи, Литекс ли ще става ЦСКА, друг отбор от А или Б група ли ще става ЦСКА или пък ще има Висша лига, която ще покани някакъв новоучреден ЦСКА? Ето ви на прима виста 5 варианта, като за мен всеки си има своите 20% шанс! Категорично не бих дал превес на който и да е, защото вече нищо не е сигурно, когато е свързано с ЦСКА. Е, според вас нормално ли е бъдещето на един клуб да представлява кръстовище, някакви пет кьошета, да има цели пет варианта само за след някакви си три месеца? На тази база кога този отбор ще става пак шампион, кога ще върне онзи си прашясал блясък? Тук-там се среща някакво надъхване, че това би се случило съвсем скоро, но докато то реално не се случи, всичко е в сферата на бленуването. ЦСКА в момента си бие, прави шоу, момчетата и треньора си вършат работата, харесва се, но на мен не ми харесва ЦСКА да стои във В група. Не ми е хубаво да не се знае какво ще се случи след месец, два. Какъв точно е проектът? Кой стои зад него? Има ли изобщо такъв или гадаем по някоя декларация от страна на „Нове холдинг“ или по това, че Гриша Ганчев се е появил на стадиона! Това проект ли е или аз нещо не разбирам?

Така времето си минава и се навършиха тези съвместни 7-8 години в които ореола на Левски и ЦСКА взе да пада, да се смъква от някога гордите им лица. Понякога се вмъкват хипотези, че можело и да не е точно така, че на Кирил Домусчиев отбора можело и да го няма. Ако Присо в онзи първи мач за титлата от десетина метра десетина минути преди края бе вкарал вместо да нацели гредата или пък ако Везалов не бе на терена в онзи, другия мач, който можеше да прати титлата не в Разград - отново. Но не се случи така, а по друг начин. И вероятно в двата случая логиката е възтържествувала. Повече от безсмислено е да се връща лентата по този начин. Или това се прави, защото няма визия за бъдещето. Едните обявяват за цел гоненето на евро-квота, което е с такова ниво на трудност в момента, все едно тригодишно хлапе да изяде три супи поред и да успее да се нацапа. Естествено, че ще се изцапа, както е естествено, че от 4 евроквоти в А група има точно 4 реални кандидатури! Е, няма как това да ти е цел, дори и да има някакъв минимален шанс откъм турнира за Купата да ти се пообъркат нещата, макар честно да не виждам как може да се случи това! А ЦСКА са в тежък махмурлук, приличат на попрекалил мъж, който не е сигурен на сутринта до кого се събужда в леглото. Така и ЦСКА не знае какво ще се случи следващата седмица! И вече наистина се притеснявам, че когато „на Киро му писне да се занимава с футбол”, ще се окаже, че Левски и ЦСКА не са на „стенд бай” позиция. Забравили са да бъдат на върха. И пак някой друг ще им отмъкне паничката изпод носовете!

Следвай Ники Александров в личните му профили във Фейсбук и Туитър

Свали си приложението на Gong.bg – за ANDROID – за iOS