Холандецът Франц Хук от два дни е в България. Той е тук по покана на треньорската школа и участва в семинар, посветен на треньорите на вратарите у нас. Тази сутрин той проведе практическите си занимания с треньорите от курса на стадион „Георги Аспарухов”, а следобяд беше теорията в НСА. Хук, който в момента е помощник на Лео Беенхакер в полския национален отбор, а преди това е работил 12 години в Аякс и 6 години в Барселона, където е бил помощник на Луис Ван Гаал, бе любезен да даде интервю, специално за Гонг.

Г-н Хук, добре дошли в България. Как се чувствате тук, харесва ли ви?

Тук съм по-малко от два дни. Това е много малко време за да имам някакво оформено мнение. Единственото, което беше отрицателно в крайна сметка бе моето пристигане тук. Но откакто дойдох, нямам никакви забележки и съм доволен от моето пребиваване тук. Познавам добре България като футболна страна, помня вашият отбор от 1994 година, работил съм с Христо Стоичков в Барселона, от него знам много неща за България. Така, че футболна България не ми е непозната. Повечето от нещата, които знам за футбола и живота тук ги знам от него. Мога да кажа, че съм обиколил почти целия свят, но съм за първи път в България и мога да кажа, че първите ми впечатления са добри. Радвам се, че бях поканен тук за да споделя своя опит в един курс за треньори на вратари към българската треньорска школа и се надявам този опит, въпреки малкото време, което съм тук, да помогне на тези млади хора, които са се записали в курса, да им помогне в бъдещата работа с вратарите в България.

Доволен ли сте от треньорите, с които работихте? От начина им на работа, от това как приемат Вашите съвети?

Това е един курс, организиран от българската треньорска школа, който е в интерес на българския футбол. И при всички положения е много позитивна тази инициатива, която е предприета от треньорската школа и респективно от БФС, защото винаги е полезно да споделиш опита си с други школи, с други държави. И това, което аз се опитвам да направя е да се опитам да предам частица от моя опит, който съм натрупал за да 12 години работа като треньор в Аякс, 6 години в Барселона, с холандския национален отбор и сега като помощник на Лео Беенхакер в полския национален отбор. Разбира се, всеки един от настоящите треньори на вратари, включително и тези хора, които участват в курса са натрупали своя собствен опит и имат свои собствени виждания. И в края на краищата те сами трябва да изберат, да решат как да продължат своята работа за в бъдеще. От къде какво могат да купят, така да се каже. Смятам, че достатъчно голям обем информация бе дадена на треньорите в тези кратки часове от моя страна. При всички положения те имат нужда от още, както всички ние по принцип. Вероятно ще им трябва и известно време за да могат да обработят информацията, която са получили. При всички положения виждам позитивно участието на хората, проявяват голям интерес. Смятам, че им е малко трудно при асимилирането на превода, тъй като много малко от тях владеят западен език.

Работили сте във велики клубове – Аякс и Барселона, в холандския национален отбор. Къде е най-тежко и къде е най-сладко да се работи?

Разбира се, когато работиш на топниво, а това е било в случаите, когато бях в Барселона, Аякс и холандския национален отбор, в крайна сметка става дума за постигане на резултат. Където и да работиш, каквото и да правиш, когато в крайна сметка имаш успехи е сладко и приятно да се работи. Тогава когато отсъстват резултатите, разбира се емоциите са негативни. Навсякъде, където съм работил положителните емоции са били повече. Навсякъде съм губил срещи и като старши, и като помощник треньор, но човек трябва да свиква и с неуспехите, защото и те са част от футбола.

Аякс, Барселона, Холандия...Кой е най-добрият вратар, с когото сте работили?

Няколко са най-добрите вратари, с които съм работил. Има разбира се малка разлика между това, когато отиваш треньор някъде и заварваш класни вратари, с които трябва да продължиш да работиш, така като се е работило с тях. Има разлика в случаите, когато поемаш млади вратари, в самото начало на тяхното обучение и трябва да ги оформяш по-нататък в тяхното развитие. Работил съм и с едните, и другите. Имал съм щастието да работя с класни и доказани вратари, както и с млади и много талантливи момчета. За мен беше страхотно удовлетворение от собствената ми работа, тъй като в последната година между последните четири в Шампионската лига, трима от вратарите бяха хора, с които съм работил – Пепе Рейна от Ливърпул, Виктор Валдес от Барселона и Едвин ван дер Саар от Манчестър Юнайтед.

Следите ли българските вратари? Има ли имена, които се доближават до имената, които изброихте?

В момента съм изцяло концентриран върху работата си с вратарите си в полския национален отбор. Живея в Холандия и наблюдавам много мачове от местното първенство, плюс такива от английското, испанското и германското. Много съм далеч от българския футбол и нямам възможност да проследявам дори националния отбор, а какво да кажем за вътрешното първенство, така че не мога да дам мнение. Миналата година разговарях с колеги от Ливърпул и те ми казаха, че има един млад и много добър, и талантлив вратар, който е бил ангажиран от Ливърпул, но за съжаление не се е сдобил с работна виза за Англия. Сега доколкото знам е в холандския Твенте. За съжаление не мога да кажа името (б.р. – Николай Михайлов).

Това ли е пътят, по който българските специалисти, които работят с вратарите да направят име, да пробият в професията. С покани към чужди лектори, които да им покажат тънкостите в професията?

Както казах и преди смятам за много добър ход на БФС съвместно с треньорската школа, да кани хора отвън, от различни треньорски школи. И при всички положения тези две институции трябва да решат кой е най-добрият път за по-нататъшно обучение на треньорите изобщо.

Трудно ли се работеше с Христо Стоичков?

За мен не беше никак трудно. Напротив беше много лесно. Защото Стоичков е един човек, който много обича футбола и той му извира от сърцето и в този смисъл никога не е имало проблеми с него. Разбира се знам, че отношенията му с моя колега Луис ван Гаал не бяха в най-приемливия и желан вариант. Но да работиш и тренираш с него в ежедневния процес и да го гледаш как играе и как превъплъщава на терена, това което е тренирал беше удоволствие. Тук може би трябва да разкажа и една малка история. Моите отношения с Христо бих определил като много добри. Както знаете той игра и в САЩ. Имаше един момент, в който доколкото си спомням Стоичков трябваше да играе с Чикаго срещу Сейнт Питърсбърг във Флорида. По това време аз също бях там. Тогава се чухме с него по телефона и преди мача той дойде на трибуните за да се видим. Попитах го „Ще играеш ли?”, а той ми каза: „Не, контузен съм! Но ще играя в последните 10 минути и ще видиш какво ще се случи!” Преди последните 10 минути резултатът бе 1:0 за отбора противник на Христо и в последните минути той обърна мача. Доколкото си спомням той вкара гол и асистира за другия. За 10 минути той настрои срещу себе си цялата публика и съдиите. Но той на практика спечели мача. И след мача като се видяхме той ми зададе само един въпрос с усмивка на уста: „Видя ли какво стана?” За това Христо е такъв, какъвто е. Иска да бъде №1 в света. По мое мнение по негово време той наистина беше един от най-добрите в света. И прави всичко възможно за да спечели дадена среща.

Последен въпрос. Кой е най-добрият вратар в света?

За да дадеш мнение по този въпрос, трябва да наблюдаваш известен брой вратари всяка седмица. Но има няколко от тях, които всяка седмица са на топниво. Например Касияс, който е невероятно стабилен и добър вратар. Петер Чех вече за съжаление не е този, който беше преди контузията, но независимо от това е един от най-добрите в света. Разбира се и Джанлуиджи Буфон. Трябва да споменем и Ван Дер Саар, който дори и на тези години продължава да пази на топниво. Разбира се има вероятно и други. Има различни вратари, но тези са имената, които бих споменал.