Легендарният капитан на ЦСКА и националния отбор Георги Димитров - Джеки даде интервю за предаването "Код Спорт" по TV+. Големият футболист говори за славните евробитки и за сегашното състояние на любимия му тим.  

- По принцип не обичам да се връщам толкова много назад, но се налага. Тъй като нямаме настояще, трябва да се връщаме в миналото. Хората, които сега се занимават с футбол, трябва да си вадят поуки от тези неща, а не да живеят с тях. 

- Всяка година феновете на ЦСКА почитат като рожден ден 17 март и победата над "Ливърпул". С какво тогава успяхте да победите най-силния отбор в Европа?

- Просто имаше един период от четири-пет години, в който играехме едни и същи хора. Имахме нелош отбор за онова време. Не че сме направили нещо велико, както се казва. Едно е да спечелиш КЕШ или КНК, а друго - да играеш на полуфинал. "Ливърпул" беше много силен, но понякога се случват и такива неща. Връщайки се 30 години назад, мога да кажа хиляди неща, но много хора дори не са гледали мача. Просто тогава хората обичаха футбола, ценностите бяха съвсем различни. Сега, не само в България, всичко се свежда до пари. Нещата много се измениха. 

- Година по-рано ЦСКА елиминира друг действащ шампион "Нотингам". Твърди се, че в този мач "червените" демонстрират много модерен за времето си футбол.  

- Скоро гледах срещата с "Нотингам". Наистина беше много силен мач, тъй като по принцип български отбор не може да владее топката. Единствените, които го можеха бяха момчетата от 94-а година. Това ни е най-слабото място. 

- Както се шегуват, на чужд терен - прибрано, затворено...

- Не, че сме искали да се затваряме. Просто като дойдат германците и ни натиснат, не може да излезем от пеналтерията. 

 - Говориш за немците, но срещу "Байерн" (Мюнхен) за 18 минути направихте 3:0. Като че ли не можехте да повярвате, че водите с такъв резултат?

- Ако мислиш, че срещу "Ливърпул" сме вярвали..."Байерн" се стресна при 3:0. Съдията започна да накъсва мача. Имаше плътно покритие, не можехме да минем центъра. Започнаха някакви центрирания и като ни вкараха първия гол, се успокоиха. При гола на Брайтнер бяха пуснали една изтъркана топка, все едно, че бяха играли на асфалт с нея. Брайтнер влезе с топката с Цецо Йончев във вратата. Съдиите бяха едни шотландчета, млади момчета...

 - Много се говори за 17 март, но първата стъпка до този момент бе първият мач на "Анфийлд", когато загубихте с не толкова лошото 0:1. Какво си спомняш от този двубой?

- Беше една комична ситуация. Още не мога да си обясня как стана. Някой стреля във вратата, Джони Велинов тръгна да търси топката зад вратата. И изведнъж топката се връща, вятър ли имаше...Попада в Сами Лий, Джони се обръща, а топката го уцелила в главата. Не знам как се върна топката, беше излязла три-четири метра навън. Вкараха ни случаен гол. Бяхме се затворили, както и тук. Играеха много по-модерно от нас. 

- Може би на Мондиал'94 владеехме топката...

- Разбира се. Имаше качествени полузащитници - Балъков, Лечков, Златко Янков. С труд се постигало всичко... Да, може да го постигнеш, ако ходиш да копаш някъде, но на терена е изкуство. Там няма заучени фрази, трябва да мислиш. 

- Футболисти в новото време на ЦСКА побеждаваха например последния в класирането на "А" група и получаваха премии. Вие имахте ли по-впечатляващи стимули, когато елиминирахте действащи европейски шампиони?

- Не е ставало въпрос за пари. Аз поне никога не съм мислел за тях. Двата пъти с "Нотингам", когато победихме, взехме по 100 лв. общо. Можеше да вземеш 80 лв. от началника, който тогава беше Георги Христов и 100 лв. от министъра. За мача с "Байерн" имаше един сръбски мениджър. Казаха, че ще дадат 5000 лв. Може да ти кажат и 5 милиона, но като не можеш да ги вземеш...

- Феновете как ви приемаха след тези успехи? Левскарите как се отнасяха? Тогава като че ли нямаше такава омраза като днес?

- То и сега няма омраза, има някакви сектанти. Говорих наскоро с Павката Панов, контактувам си с левскари. Има много ваши колеги, един от тях като започне за това "синьо" политбюро да дразни хората, защото ние сме спортисти... Виждаш какво пише на фланелката - "феърплей". Тук изкуствено се създава напрежение. Младите ще намразят думата "любов", защото толкова много любовчии се навъдиха около спорта...Не знам откъде изникват все измислени герои! Навремето феновете са били заедно, публиката не беше толкова близо до нас, нямаше как да контактуват с теб. Да, имаше и ексцесии. Спомням си при една загуба от "Марек" с 0:1 за Купата. Ама било комунизъм, било не знам си какво...Вечерта паркът беше пълен цяла нощ. Даже на Краси Ковачев и Валери Пейчев ги бяха пребили. Цяла нощ бяха обсадили стадиона. Ние бяхме войници, стояхме няколко човека. За феновете няма спирачка. 

– Медии и фенове са те наричали българския Бекенбауер. Как се отнасяш към това?

- Ако кажа, че не ми е приятно, ще излъжа. Но никога не съм се влияел. Винаги съм играел заради самата игра. Няма нищо по-хубаво от това - излизаш и играеш за удоволствие. Няма сценарий, няма нищо. Винаги съм обичал атакуващ футбол. Никога на са ми били любими защитници. Лека му пръст, Йохан Кройф беше любимият ми футболист. Един път се срещнахме в Холандия благодарение на Андрей Желязков. Сега гледам какво излъчване има...За мен той е най-големият футболист. И сега да го видиш - няма никаква разлика с Меси. 

- Замислял ли си се защо стана бранител?

- В началото играех нападател. В селото, 6-8 клас имаше групи и там съм играл нападател, след това защитник. В юношите пак почнах като нападател, като отидох в Стара Загора. Но ме върнаха като централен защитник. Бях стопер, който не играеше в линия, не пазех директно човека, макар че бях много слаб по геометрия. Стоях някъде по средата, защото знам, че топката все някога ще мине. Това е и някакъв инстинкт. Имах възможност да играя по-дълго с топката и се включвах в разиграванията. Даже един път Платини ме пита, като бях във Франция: "Ти какъв играеш - защитник ли, полузащитник ли?". Не съм мислил дали е модерен футбол, просто това ми е идвало отвътре. 

- Днес обаче ЦСКА вкарва не 4, а 11 гола например на "Ботев" (Ихтиман) във "В" група. Гледаш ли тези мачове?

- Не, не ги гледам въобще. Само като ходя на "Армията" и знам кои отбори са били тук...Такава радост изпитват някои хора... Не знам, сигурно всичко е изкуствено. ЦСКА във "В" група! Аз, ако бях, щях да бойкотирам по някакъв начин и да си стоим някъде по средата, а те искат да стават шампиони, нсега мечтаят и за Купата, да играели в някакви турнири. Не ги разбирам! Значи някой има интерес ЦСКА да си стои там, както и "Локомотив". Било им добре там! И как се развивал ЦСКА? Те, момчетата повечето бяха някъде по "Б", по "В" група и не играеха и там. Даже имам приятели от Радомир, които казват: "Ние ги изгонихме, а вие ги взимате в ЦСКА!". Има трима-четирима такива. 

- Любимият ти отбор се бори за оцеляване. И актуалният въпрос вече не е кой е виновен, а кой пречи за възкресението на ЦСКА? Кои са хората, които не искат да видят ЦСКА в "А" група?

- Честно казано и аз питам. Ходя на стадиона и си говорим, но никой не знае точно какво става. Ето, гледам пресконференция на Сашо Тодоров, а аз не го знам той какъв е. Излиза с някакъв друг юнак и говорят за монумента на Стоичков. Че кой седи и говори за Стоичков? Те не са го виждали през живота си, само по телевизията. Ще сложат монумента на стадиона, който може да падне всеки момент. Отворили сметка и не могат да намерят 60 хиляди лева. Те откраднаха милиони, а няма един да извади... Сашо Чакмаков, Стефан Войнов не знам дали знаят за това нещо, но всеки от тях ще извади и ще ги даде тези пари. Имам чувството, че нарочно го правят. Мисля, че няма да съберат парите, за да го унижат и да му кажат: "Не можем да ти съберем пари, за да направим монумента". 

- Когато някой не ти харесва го наричаш "Мики Маус. Кой днес е най-големият Мики Маус в родния футбол или анимационните герои са цял отбор?

- Толкова слаби ръководители никога не е имало. Случайни хора се занимават с това нещо. Влизат някакви запалянковци, шоумени... Не знам кой трябва да влезе, навремето имаше треньори, доктор, масажист. Вече нищо не ме учудва! Без ръководители, не става! Ако беше само до пари, Саудитска Арабия,   Емирствата да са световни шампиони всеки ден. 

- Казват, че мениджмънтът на футбола ни е най-зле...

- Навремето имаше добри футболисти. Те можеха да продават фланелки, но тогава нямахме фланелки. А сега има всичко, но няма на кого да продават! Добре, че е това тържество на Ицо на 20 май, да събере сума ти хора. Всеки ден ми звънят за билети.

- Как ти звучи "Висша лига"?

- Истината е, че хората се чудят как да спасят ЦСКА. Поне така мисля. Със седем отбора или пък четири, как ще направиш и национален отбор? Първенството е безинтересно. Някои казват - ще играем четири пъти с едни и същи. Еми, някой като не е ял пържоли и след това ги яде десет дни, накрая ще му омръзнат. При нас няма нито конкуренция, нито нищо. "Лудогорец" още десет години ще стават шампиони без никакъв проблем. 

- Кажи нещо за националния отбор. Кога започна реално пропадането?

- Не се работеше. Не се радваме на нашите футболисти, защото няма такива. Остана само Бербатов. Има още две-три момчета, Божинов...Няма наши идоли. 

- Как видя победите на България над Португалия и Македония? Има ли повод за оптимизъм?

- Все пак резултатът може да им вдъхне малко самочувствие, но при нас трябва постоянство. За да имаш някакви резултати, трябва да има постоянство. Ако тръгнем зле в квалификациите, които ще бъдат много трудни... А и когато няма равностойни заместници, не може само да разчиташ на едни и същи. Да, преди играеха 11, но нямаше как да ги сменяш. Ще смениш Стоичков...С кого? Или Балъков, Лечков...Сега я няма ротацията. Виждам, че и на Запад се свърши с ротацията, защото хората плащат да гледат Меси, а не мен или някой друг. 

- Защо никога не води ЦСКА? Като капитан водеше отбора на терена, но като треньор - не. Спомням си, че когато Васил Божков беше собственик, ти беше назначен за няколко часа. Какво се случи тогава?

- Не съм бил назначен. Искаха да ме сложат там, както Спас Джевизов го сложиха и той припадна на един мач. Знам за какво става въпрос. Те не искат такива хора, искат да ги слушат. ЦСКА никога след тази т.нар. демокрация, която дойде....Аз нито съм бил партиен ръководител, може би името Георги Димитров го свързват с Мавзолея.

- Предполагаш ли как щеше да се развие кариерата ти, ако беше излязъл по-рано в чужбина? Игра силни години в "Сент Етиен", но по ваше време играчите бяха пускани зад граница едва ли не в зенита на кариерите.

- Нито съм мислил, нито ми е било мечта. Даже се чудех как да не отида. Просто тогава нещата бяха по-различни. Имаше интерес, стадионът беше пълен.