В събота обикновено е ден за размисъл. Когато на следващия ден предстоят избори. Би трябвало в този определен за мислене ден всичко да е спокойно, за да може избирателя да вземе своето адекватно решение кого да подкрепи. Е, у нас понякога не е така. Всъщност на много места по света подобен ден няма, именно часовете преди изборите са най-натопорчени откъм агитация.

Но именно тази събота аз се замислих за някои неща в родния футбол. Хайде, не само събота, но и в петък, когато стартира новото първенство. Същите работи си ги помислих и в неделя, когато имаше други два мача. Простете ако греша, но нали най-фундаменталния смисъл на футбола, на правенето на футбол, на поддържането на футболните клубове е всичко това, целия този труд да достига до максимален брой привърженици, зрители. Къде бяха те като цяло на старта на първенството? На почивка, на работа? Дори повечето да са във ваканция, как пък не се намериха поне още малко да дойдат по стадионите? Нали трябва да има тръпка след паузата, как беше онова плоското сравнение – „зажаднели за футбол”. Хм, оказа се, че футболните фенове може и да са зажаднели за нещо в тези жеги, но не и за футбол.

Нека направим кратък разбор, кратка разходка по елитните терени. Те вече са само пет на брой всеки кръг, така че задачата е лесна. Предварително изключваме двубоя в Коматево, тъй като там има лимитирани възможности за публиката и на този етап все още не може да се прецени в какъв процент фенове на Ботев ще присъстват на домакинските мачове, ако се играе на трибуни за 15-18 000 потенциални места. Мачът на откриването! Та-даммм! Десетки хиляди пропуснаха уникалната възможност да видят как Славия тръгва мощно. В такава степен, че направо отвя останалите мераклии за първото място след този начален кръг. Е бива ли така? Защо само 200-300 изтерзани зяпачи дойдоха? Добре де, да приемем, че са сбъркали и на следващото домакинство на белите стадионът в „Овча купел” вече ще жужи и бушува от страсти и емоции.

Скандалният вид на „Градския” в Ловеч още веднъж дава отговор на въпроса – защо Гриша Ганчев започна курс към ЦСКА. И срещу Йелгава в Лига Европа и сега на старта срещу шампионите едни бетонни 500-600 човека и толкоз! А точно в този мач си струваше! Литекс направи на пух и прах милионерите от Разград и ги вкара в сериозен размисъл часове преди полета им към Молдова. Маркираме и неделята – в Благоевград, след отсъствие от елита много празни места. На мача на Берое – една издънка и отлива се усеща. И то от страна на публика, която често е давана за положителен пример.

Теглим чертата – има-няма, по-скоро няма и десет хиляди в целия този първи кръг! И това ако не е повод за размисъл... Мнозина ще кажат – е какво толкоз, но пак ще ги попитам: не е ли това целия смисъл? Нали в театрите и в киносалоните, ако има тенденция към спад на посещаемостта спектакъла го свалят от сцена, а филмът – от екран. Това е жестоката икономическа логика. Други пък ще ме заподозрят, че ще опитам да направя паралел с контролата на ЦСКА срещу Оборище. Да, на нея имаше 4-5 хиляди, което е повече от похвално, но паралел няма да правя, тъй като през годините и червената публика е търпяла критики за необоснован регрес по време на възлови мачове. Пък и именно това ще се използва, за да се изопачи смисъла на коментара. При ЦСКА тепърва ще говорим и анализираме, че тази първична и екзотична еуфория, съпътстваща старта на участието на тима във В група се нуждае от постоянно и реципрочно отговаряне от страна на самия тим. В тези първи контроли стана ясно, че водата във В група няма да е до колене за ЦСКА и едно надменно отношение, ще доведе до сериозни сътресения. Сега публиката идва, идва, но съвсем скоро ще започне да иска зрелища. При липсата на такива, ще дойде момента когато и на „Армията” ще се кротнат едни хиляда души в очакване на по-добри времена. Да, тъжно е, че на спаринг на ЦСКА срещу Оборище има 4-5 хиляди, половината от общата посещаемост на цялата А група в първия кръг. Тъжно ми е за А група, но и за ЦСКА, че подобен ентусиазъм е налице, когато отбора е с аматьорски статут, защото помня, че толкова червени идваха и на част от последните победни Вечни дербита.

Сега някои се смеят, звучи им глупаво, смятат, че това не е проблем. Тази тенденция обаче, ще донесе тепърва много нови дни за размисли. Докато един ден, не си останем масово по домовете, размишлявайки дълбоко и оставяйки футболните мачове със съвсем празни трибуни. Което ще бъде чиста гротеска. А това време сякаш чука на вратата. 

-------------------------------

Следвай Ники Александров и в личния му Фейсбук профил