Можеш да имаш добри точки на мач, висок процент на ефективност и всички останали основни статистически показатели, но пак да си останеш закотвен на губещата страна, защото има много неща, които остават незасегнати от светлините на прожекторите. Ако анализираш даден компонент от играта или състезател само на базата на сухите му показатели, значи не разбираш нищо от баскетбол. Най-важните приноси към играта не се виждат по числата. Но как се придвижваш по терена, колко играчи привличаш към себе си, какво отваряш като пространство на съотборниците си и т.н. истински спомагат на тима, за да може той да побеждава.

Задълбоченият анализ на някои по-особени показатели обаче може да даде по-завършена картина за представянето на даден играч. Тук ще ви предоставим част от тази елитна група и ще обърнем внимание на факта, че ако All-Star мачовете се определяха от тези статистики, а не от феновете, то титулярните петици на запада и изтока можеха да бъдат малко по-различни.

Плеймейкър: Стеф Къри, Голдън Стейт Уориърс

Стеф Къри прави неща в нападение, които буквално не сме виждали никога досега. Не става въпрос само за историческите му постижения от линията за три точки, а и за силния му процент в стрелбата за два пункта, особено при подминаване на коша и завършване с поднасяне. Друго нещо, което изпъква в последно време, е и че много трудно губи притежанието на топката. Има една особена статистика, в която Стеф нагледно се отличава от останалите - колко повече точки е отбелязал за всеки 100 притежания на топката в сравнение с играч от средна класа в отбор от средата на таблицата - Къри е с над 12 коефициент. Втори е Майкъл Джордан от 1988-ма с 9,8. Последният в Топ 10 е с 9,2, което е достатъчно показателно. Разликата дори не е малка. Доберманът с бебешкото лице бе естественият избор на феновете за All-Star мача, така че тук няма изненади.

Втори плеймейкър: Ръсъл Уестбрук, Оклахома Сити Тъндър

Ако Къри играеше в друга ера, сега вероятно всички щяха да обсъждат колко силен сезон прави Ръс за ОКС. Той продължава да е един от най-добрите пойнт-гардове в лигата при играта в защита. В нападение той вече е подкрепян от Кевин Дюрант и не е необходимо да притежава прекалено много топката. За него вече не се налага да прекарва много време на терена като най-резултатния играч за своя тим. И въпреки това той поддържа по 32,5 пункта средно на мач. Също така той записа най-добрия процент по реализирани асистенции, като пред него са само Ражон Рондо и Крис Пол. НБА никога досега не е срещала подобен феномен - никой не е притежавал топката с коефициент повече от 30, както и направени с 48% повече асистенции от общия актив на неговите съотборници. Никой не беше постигал това. Първи го направи Уестбрук. И бе селектиран под №2 на запад, тъй като и тук няма изненада.

Първа резерва: Кайъл Лаури, Торонто Раптърс - потвърден като титуляр на /// Втора резерва: Крис Пол, Лос Анжелис Клипърс - Лаури ще участва /// избран от феновете: Джими Бътлър, Чикаго Булс

Атакуващ гард: Джеймс Хардън, Хюстън Рокетс

Играта на Хардън в нападение остава почти недосегаема. Въпреки отсъствието на игра в защита за него, той си остана най-близкият до ума избор за позиция 2. От 21 състезатели, които имат средно по над 20 т. на мач през тази година, нито един от тях не може да се доближи до показателите на Хардън от линията за фаул. Само Дуейн Уейд и Джери Уест имат по-добри резултати в историята на лигата. Хардън бе избран от феновете, но не попадна сред титулярите.

Втори атакуващ гард: Андре Игуодала, Голдън Стейт Уориърс

Игуодала постига средно по 7,5 т., 4,3 борби, 3,5 асистенции, 1,2 откраднати топки и 0,3 чадъра средно на двубой, но той постига това при неособено много минути на терена. Андре е най-силен по ефективност - възползва се най-добре от възможностите, които му се предоставят. Иги не се движи с постиженията на своите съотборници, но успява да надвие конкуренцията на тази позиция с 6,2 т. повече на всеки 100 притежания на топката. Според базата данни на NBA.com Уориърс са използвали 22 различни петици в поне 20 минути през този сезон, като Игуодала е бил участник в 12 от тях. Според феновете обаче MVP на финалите от миналия сезон не заслужава място в тазгодишния All-Star.

Първа резерва: Дени Грийн, Сан Антонио Спърс /// Втора резерва: ДеМар ДеРоузън, Торонто Раптърс /// избрани от феновете: Кайъл Лаури, Джими Бътлър

Леко крило: ЛеБрон Джеймс, Кливлънд Кавалиърс

Не е тайна, че ЛеБрон не може да поема същото бреме както в най-добрите си години, но дори и направил крачка назад в нападение, той компенсира с много по-активна игра в защита. По най-малко допуснати точки в защита той изостава само от Къри и Уестбрук. Играта на крилото на Сан Антонио Кауай Ленърд в защита му печели симпатии, но ще трябва да мине поне още една година преди позицията на Краля на лекото крило да бъде застрашена.

Второ леко крило: Кауай Ленърд, Сан Антонио Спърс

Макар и да е последен в илюзорната класация на играча с най-слабо изразяване на емоция след отбелязани кошове, Кауай неслучайно е в Топ 10 на най-ефективните защитници според ESPN. Той е 14 пункта пред следващото крило Тони Алън и 39 пред ЛеБрон. Ленърд има невероятен усет към това да спира противниковите нападения с открадване на топката. Той се превърна в истински лидер на своя отбор в защита и често се нагърбва със задачата да опазва най-трудните противници. Няма позиция на терена, в която противниковите играчи да успяват да подобрят средните си показатели, когато се изправят срещу Ленърд.

Първа резерва: Кевин Дюрант, Оклахома Сити Тъндър /// Втора резерва: Джей Кроудър, Бостън Селтикс /// и двамата са избрани от феновете, така че тук няма разминаване

Тежко крило: Дреймънд Грийн, Голдън Стейт Уориърс

Дреймънд не може да спре да подобрява представянето си. Интересното за него е, че той е по-добър в стрелбата си от всяка една част на паркета във всеки следващ сезон от своята кариера. Сега си представете, ако тази машина за трипъл-дабъл продължи по този възходящ начин. Нелош избор за втория рунд на драфта, нали? Феновете гласуваха добре за Грийн, но той нямаше как да измести Коби Брайънт или Кевин Дюрант от титулярната петица, макар че според мен заслужаваше да бъде в първите 5.

Второ тежко крило: Пол Милсап, Атланта Хоукс

За момент забравете за средните показатели на Пол Милсап и да обърнем поглед към задълбочения анализ, където можем да отбележим, че Милсап е един от най-разнообразните играчи, които сме виждали от много време насам. Милсап консумира едва 24,6% от притежанията на топката в своя състав, но бележи успешно в 57,5% от случаите. Единствените пред него по този показател са Къри, Дюрант, Ленърд, Лаури, Джеймс, Хардън и Клей Томпсън. Достатъчно за придобиване на елитен статут на стрелец. Той взима и по ⅕ от борбите на своя отбор. Също така има толкова асистенции и има много високи показатели по откраднати притежания на топката. Познайте колко играчи имат подобна силна статистика в толкова много компоненти от играта? Никой. Освен Милсап. Единствен в историята на лигата, който е достигал до този Олимп, е емблематичният Чарлз Баркли. Милсап ще участва в мача тази неделя и ще влезе като резерва.

Първа резерва: Пол Джордж, Индиана Пейсърс /// Втора резерва: Кевин Лов, Кливлънд Кавалиърс

Център: Пау Гасол, Чикаго Булс

Пау Гасол е отличен казус за изучаване на баланса между сухата статистика и реалната контрибуция към играта. Неговите показатели са много силни, но са продукт на много интересна ситуация, особено в защита. Чикаго намериха начин как да компенсират липсата му на бързо придвижване, като насочиха противниковите играчи към него в зоната на подкошието. Той е чудесен в тази си роля. Само Фестъс Изили, Джон Хенсон, Руди Гобер, Андрю Богът, Джеф Уити и Хасан Уайтсайд спасяват повече точки за 36 мин. под ринга. А и Булс са много по-силни, когато той е на паркета. С Гасол те съумяват да надвият конкурентите си с 1,1 т. на 100 притежания. Без него този рейтинг пада до -3,0. Той зае мястото на Джими Бътлър и ще вземе участие в своеобразния бенефис на бившия си съотборник от езерняците Кобе Брайънт.

Втори център: Руди Гобер, Юта Джаз

Елитният списък от играчи, които получават много стрелби срещу себе си, е значителен, но има един, който е със сериозен актив и аванс начело - Руди Гобер. Когато конкурентите му застават срещу него, те имат едва 39,9% успеваемост при стрелбата. Защитата на ринга е само част от най-добрите му качества. По борби Андре Дръмонд, ДеАндре Джордан, Хасан Уайтсайд и Андрю Богът имат по-добри показатели, но в играта в защита Руди е със сериозно предимство пред всеки един от изброените, така че цялостно той заема много добра позиция. Това е достатъчно, за да компенсира липсата на особено силна игра в нападение. Френският национал обаче няма място в тазгодишната надпревара.

Първа резерва: Ал Хорфорд, Атланта Хоукс /// Втора резерва: Карл-Антъни Таунс, Минесота Тимбъруулвс /// единствените реални центрове в All-Star двубоя са ДеМаркъс Къзънс и Андре Дръмънд, които ке започнат като резерви

Много хора питат дали феновете избраха добре през тази година - отговорът е Да. Коби заслужава този последен All-Star. На Запад Къри, Уестбрук и Ленърд са безспорни лидери в своите отбори и на своите позиции. Все още е трудно някой да оспори присъствието на Кевин Дюрант. Единствената въпросителна бе Дреймънд Грийн, за когото вече казахме, че заслужаваше да е титуляр. На Изток позициите на ЛеБрон и Пол Джордж са гарантирани. Тези, които можеха да получат Топ 5 още бяха Андре Дръмънд и ДеМар ДеРоузан.

Шоуто е гарантирано.

* статистиката е на Basketball-Reference.com, NBA.com, Nylon Calculus, SportVU, Adam Fromal

Всичко най-интересно от NBA All-Star 2016 можете да гледате по Diema sport и Diema sport 2, както и на платформата Gong Play.

Свали си приложението на Gong.bg – за ANDROID – за iOS