"Върнах се". Двете думички, накарали феновете на Чикаго Булс да подскачат от радост на 19 март 1995 година. Преди точно четвърт век.

И не само тези запалянковци се радваха искрено.

Фразата, с която Майкъл Джефри Джордан, най-добрият баскетболист по онова време, а по всяка вероятност в историята, оповести, че отново ще прави това, в което е най-добър. А то е да тероризира съперниците си мач след мач. Каза го само година и половина, след като официално бе заявил отказването си от професионалния баскетбол и НБА. За първи път.

Съобщението до медиите е разпратено на 18 март, а 24 часа по-късно той вече е в състава на Фил Джексън за срещата от редовния сезон срещу Индиана. Така датата 19 март 1995 година е датата на Завръщането.

Година, в която нищо в спортния свят не беше наред - а това ви напомня за нещо твърде близко и реално в момента, нали...?

В НХЛ имаше локаут, бейзболистите стачкуваха, а звездата от американския футбол О'Джей Симпсън беше подсъдим в един от най-шумните и скандални процеси в историята.

Завръщането на Джордан може да бъде поставено редом до оттеглянето му в категория "изненадващи", но и двете събития имат предистория.

 

Отказването през 1993 година.

Майкъл е на върха на спортния свят. През лятото на 1993 година Булс печелят третата си поредна шампионска титла в NBA. Той от своя страна е избран за "Най-полезен играч" - първият в историята, който получава званието в три последователни сезона. Прави го така, както само той може - с рекордните 41 точки средно на мач в шестте мача срещу Финикс Сънс. Това е финална серия, в която Чарлз Баркли е толкова близо до бленуваната шампионска мечта, но в крайна сметка остава далеч от нея. Трофеят "Лари О′Брайън" е за "биковете" на треньора Фил Джексън. 

Около месец след всеобщата радост и празненствата, съпътстващи триумфа, всичко се преобръща с главата надолу за семейство Джордан. И то брутално. Бащата на Майкъл е убит. В онзи трагичен ден, Джеймс Джордан намира смъртта си на кът за отдих край път в Северна Каролина. Извършителите са двама тийнейджъри, които получават доживотни присъди. Справедливостта в съда обаче няма да върне Джордан-старши, а в навечерието на следващия сезон - 1993/1994, Майкъл оповестява нещо, което изглежда е обмислял доста време. Трагичната развръзка със смъртта на баща му е последната капка.

"Винаги съм казвал на хората, които ме познават, на журналистите, с които говоря, че когато загубя усещането за мотивация и усещането да докажа нещо като баскетболист, значи е време да се оттегля от баскетболната игра", лаконично обяснява причината за решението си MJ.

Най-добрият играч на шампионите ги напуска. NBA остава без най-голямата си звезда. Светът на спорта е в шок от решението на едно от най-разпознаваемите си имена. Говорим за един от най-ярките спортисти на планетата. Ако не и - в този момент - най-големият.

На пресконференцията присъстват тогавашната му съпруга Хуанита, цялото ръководство на Чикаго, треньорът Фил Джексън, съотборниците му, както и комисарят на Лигата - Дейвид Стърн.

Години по-късно, в автобиографията си "За любовта към играта", легендарният баскетболист пише, че се е подготвял за този момент още от лятото на 1992 година, когато е част от великия Дрийм Тийм на Олимпийските игри в Барселона.

 

Бейзболната мечта

Ако сте гледали филма "Космически забивки", то веднага ще се сетите за встъпителната сцена, когато малкият на години Майкъл играе баскетбол в задния двор на семейната къща.

"Искам да играя в Северна Каролина. В шампионски отбор. После искам да играя в НБА. А когато приключа с всичко това, искам да играя бейзбол, точно като теб, татко", казва хлапето, което играе Джордан в онази сцена.

Изплезеният език винаги е бил запазената марка на Майкъл. Това е едно от нещата, наследени от баща му. Джеймс Джордан се концентрира по този начин, докато поправя коли, а Майк се навърта около него като дете. Впоследствие порасналото момче се превръща в кошмар за съперниците, които сънуват как Въздушния атакува коша с изплезен език.

Другото е любовта му към бейзбола.

Така на 7 февруари 1994 година Майкъл Джордан подписва договор с Чикаго Уайт Сокс от MLB, но е пратен в дъщерния отбор на клуба - Бирмингам Барънс.

Ем Джей се впуска в преследване на мечтата на покойния си баща, който винаги си го е представял като елитен бейзболист. Нещо, което не се случва, но Майкъл дава всичко от себе си - играе както за Барънс, така и за Скотсдейл Скорпиънс, ала не стига до елита в този спорт - MLB.

По време на бейзболното му приключение Булс вадят от употреба №23 и откриват статуя, изобразяваща Джордан в полет. Пред "Юнайтед Сентър" - залата, която "той е построил", както често казват в Щатите. За месеците, в които играе бейзбол, Джордан не носи №23, а №45. Всъщност Майкъл избира №23 в баскетбола, защото е най-близо до половината от №45, който брат му Лари избира в гимназията.

Тръгва си от професионалния бейзбол след разразяването на стачка, която отменя остатъка от сезона, включително и Световните серии - нещо, случило се за последно през 1904 година.

 

"Върнах се"

След като на 18 март 1995 година Джордан обявява завръщането си в типично свой стил - кратко и ясно, ден по-късно отново облича екипа на Чикаго и напомня на баскетболния свят за себе си с 19 точки при загуба от Индиана. Минали са 17 месеца от отказването.

С №45 на гърба Майкъл почти веднага показва нивото, което всички са свикнали да очакват от него и в 17 мача до края на сезона Булс записват само четири загуби. Всичко изглежда точно както преди. Въздушния наказва Ню Йорк с 55 точки при гостуването в любимата му "Медисън Скуеър Гардън", но когато идват плейофите, "биковете" прескачат първия кръг, за да отпаднат от Орландо в 1/2-финалите на Източната конференция.

Мотивацията на Майкъл изглежда отново е същата, защото още през следващия сезон Чикаго стига до 72 победи и 10 загуби - абсолютно върхово постижение в историята на НБА към онзи момент. В плейофите пораженията са само три, а резултатът е нова шампионска титла. Дала началото на втората поредица от три или т.нар. three-peat. Общо шестте титли за Булс и Джордан ги превръщат в мит, в мерната единица, с която е сравняван всеки велик тим, в който и да е отборен спорт преди и след тях.

Чикаго е с шампионски пръстен през 1991, 1992, 1993, 1996, 1997 и 1998 г. Изпуска две за този период, като това са двата сезона, в които Ем Джей е извън играта (връща се в края на втория).

Доминацията на изплезения Въздушен Майкъл отново е тук, сякаш никога не си е отивала. За да се стигне до 1998 година, когато героят с №23 се отказва за втори път.

Но това е друга история.../corner.dir.bg