Една от най-дискутираните теми в последните години в баскетболните среди е кой е по-велик: Леброн Джеймс или Майкъл Джордан? 

Според мнозина този спор не трябва да съществува, а аз съм един от тях. Джордан се е превърнал в икона на този спорт, считан от по-голямата част от баскетболната общност за най-великия на всички времена и човек дал пример на всички суперзвезди в лигата през последните години. Не говорим само за игрови пример. 

Въздушния промени стереотипа за глупавите американски спортисти, които няколко години след края на спортната си кариера. Той превърна името си в марка, направи повече пари извън баскетбола, отколкото когато дриблираше оранжевата топка и показа пътя на много млади спортисти. За промените, които донесе в играта и популярността, която НБА доби покрай него са несъизмерими с това, което всек един баскетболист е направил отвъд Океана, И ако се съгласим, че Джордан трябва да бъде поставен на пиадестал, от който да не бъде свалян, то остават двамата души, които в последните 20 години са били сравнявани с Въздушния - Коби Браянт и Леброн Джеймс.

Баскетболът специално, но и всеки един спорт, е игра подчинена на числата. Колко титли си спечелил? Колко награди за най-полезен играч имаш? Колко точки си отбелязал? Колко пъти си достигнал на финал? Някой неща обаче не могат да бъдат определяни просто от цифри, записани в база данни. Ако търсите четиво базирано около тях то следващите редове не са за вас. Тук става въпрос за сравнение на двамата най-близко до Джордан в определящото за него качество. Качество, което не може да бъде изобразено със статистическа графа и измерено в точки. Качеството да бъдеш лидер.

Кралят. Може би странен прякор за едва 18-годишно момче, което тепърва влиза в НБА, директно от гимназията. Това скромно момче от Охайо обаче не веднъж и 2 пъти доказа, че заслужава това прозвище. Историята ни учи, че добрите крале се асоциират с мощ, доминация, излъчване и непреклонност. Именно такъв е Леброн Джеймс. Човек ,който с тези свои качества си изгради име като един от най-доминантните играчи в историята на баскетбола. Като всеки един добър крал той правеше изгодни съюзи (в Маями Хийт с Дуейн Уейд и Крис Бош). Изпълняваше обещанията към своите поданици. 

Да, може би не донесе "6,7,8" титли на Маями, но 2 също не е малко. Най-голямото обещание също бе изпълнено. Отне му 13 години, но той донесе титла на Кливланд и то по един незабравим, исторически начин. Фигура, която историята ще помни…

Черната Мамба. Това е названието на едно хилаво момче, което дори преди да е навършил пълнолетието си бе част от НБА. Прякор, който дойде в хода на неговата кариера в лигата, защото малцина са вярвали тогава, но неговите обещания се изпълниха. Той се превърна в един от най-успешните играчи в историята и един от най-смъртоносните реализатори. Това е Коби Браянт. За разлика от Джордан, който преследваше през цялата си кариера, той далеч не бе толкова обичан сред лигата. Опърничав, краен, на моменти с работна етика граничеща с лудостта, но за 20-те си години в Лос Анджелис един достоен владетел в голяма част от тях. Не правеше съюзи, не го биваше в това. Знаеше точно от какво се нуждае и намираше начин да си го осигури (Пау Гасол). Не успя да изпълни голяма си цел. Стигна до 5, докато неговия идол спечели 6 пръстена. Въпреки това и Браянт ще бъде запомнен от историята.

Преди да бъдат сравнявани с Джордан тези две звезди бяха сравнявани помежду си. Така и не успяхме да разберем какво ще стане като се изправят един срещу друг на финал, защото това така и не се случи. Както стана дума по-рано, това не е история, в която доминират числата. Тези две фигури сами по себе си са невероятни, но винаги великите са сравнявани един срещу друг. Ако се опрем до статистиката, то цифрите са на страната на Леброн. Ако погледнем пръстените то 5 е повече от 3, така че Коби печели. Но за двама души, които гонят “призрака от Чикаго” не трябва да бъдат определящи числата, а нещо друго. Качеството, което направи Джордан велик. Неговото лидерство.

Това ни връща към сезон 2012-13. ЛА Лейкърс привлича Дуайт Хауърд да помогне на Коби Браянт и Пау Гасол. Да, името на Стив Неш също фигурираше, но канадския плеймейкър вече беше в края на кариерата си. Преди уикенда на звездите всички високи очаквания към Лейкърс изглеждат разбити, а “езерняците” са с баланс 25-29. 

След мача на звездите обаче Коби Браянт отправя едно много важно послание. Към своите съотборници, към останалите отбори в Западната конференция, към медиите, към фенове, към целия свят. То гласи: "Помнете ми думите. Лейкърс ще влезе в плейофи!". След този уикенд минутите и точките на Коби Браянт се увеличават драстично. През този сезон Коби е на 34 години. Помнете тези цифри. Те са единствените от значение за тази статия.

След уикенда на звездите Коби изпълнява обещанието си. В периода от мач номер 57 до мач номер 80 той има средно по 43:30 минути на мач, а точките са му по 36.2. Тогава идва датата 12-ти април 2013-та година. В мач срещу Голдън Стейт Уориърс (много преди Голдън Стейт да се превърне в страшилището на лигата) в наглед абсолютна стандартна ситуация ахилесът на Коби Браянт поддава. Още в този момент на Черната Мамба ѝ е ясно, че това ще е нещо много по-сериозно от счупения пръст, с който той печели титлата през 2010-та година. С видима болка в очите, накуцвайки, Коби Браянт застава на фаул линията и изпълнява 2-та си наказателни удара преди подпиран от своите съотборници и членове на треньорския щаб да се отправи към съблекалните. Скъсан ахилес и край на сезона. 

Тази травма се оказа повратна точка за остатъка от кариерата на Коби Браянт, който така и не успя да се отърси от контузиите до края на своето баскетболно приключение. Но не това беше важното в този миг. Важното е, че той изпълни обещанието си. Лейкърс е на плейофи, дори без Коби Браянт! На този етап последното участие в тази фаза на “езерняците”.

Това ни връща към лятото на 2018-та година. Още в началото му голямата новина за него е факт. Леброн Джеймс подписва 4 годишен договор с Лос Анджелис Лейкърс. Вълнението в града на ангелите се завръща. В последните няколко години отбор разкъсван от постепенното сбогуване с Коби и процеса на преизграждане най-накрая отново гледа към това, което вдъхва смисъл на всички 82 мача през редовния сезон - плейофите. Началото е обещаващо. На връх Коледа ЛА Лейкърс се изправя срещу шампиона Голдън Стейт Уориърс, а по това време езерняците се намират сред първите 8 на Запад. Понякога съдбата ни поднася много ирония. Именно в този мач се контузва суперзвездата на отбора - Леброн Джеймс. За малко повече от месец без него “езерняците” изпадат от зоната на плейофите и тогава идва завръщането на Краля. То се случва при победа над местния съперник ЛА Клипърс. Тук правим важното уточнение, че Леброн Джеймс също е на 34 години.

Преди уикенда на звездите Лейкърс изостава на 3 мача от ЛА Клипърс, който записа 8-та позиция в класирането на Западната конференция. Последното място даващо право на участие в плейофите. Всички фенове в златно и лилаво очакват обещание, гаранция от техния нов лидер, че те ще бъдат част от плейофите. Такова обаче не се чува. 

Напротив! В седмиците преди уикенда на звездите единственото ,за което се говори е евентуалната сделка между Лейкърс и Ню Орлиънс, в която “езерняците” ще дадат половината си отбор, за да привлекат Антъни Дейвис след интервю, в което Леброн заяви, че много би се радвал да играе с него. В мачове пък след звездното събитие се забелязват няколко неща. Липса на желание от Леброн, постоянно обвиняване на съотборниците му и нещо, от което Джордан и Коби никога не са бягали- играта в защита. Така с 18 мача преди края на редовния сезон Лейкърс е на 6 победи от 8-та позиция, а шансовете за участие в плейофите изглеждат нищожни…

Именно заради това сравненията между Джордан и Леброн може би трябва да почакат. За Кралят има друга фигура, която да прескочи. Сравнението между тези 2 г не беше случайно. И двамата са били в сходна ситуация на 34 години. Подходът е коренно различен. Много може да се говори за Коби Браян и самият той е потвърждавал повечето слухове. Отнасял се е гадно със съотборници. Малтретирал ги е на тренировки, за да изведе максимума от тях. Искал е повече отколкото се е очаквало. Всичко това са факти. НО, едно голямо НО! Никога Коби Браянт не е използва медиите, за да постави отбора си в неприятна ситуация и да критикува открито случващото се в него, както прави сега Леброн Джеймс. 

Той няколко пъти показа съмнение в своите съотборници. Открито заяви интерес към друг играч, знаейки какво ще причини това на химията в съблекалнята и освен това след този случай обвини младите играчи в отбора, че явно не са готови за напрежението. Треньорът на тима най-вероятно също ще бъде уволнен след края на сезона, защото не е харесван от Леброн. Тези факти не са изброявани случайно.

Лидер. Това е думата, която описва най-точно Майкъл Джордан. Ако някой иска дори да се усъмни в неговия завет, то той трябва да демонстрира същото. Приликите между тези трима души са очевидни. Те обаче са различни. Само един от тях носи прякора Кралят, но всеки един от тях е носил короната и е усещал нейната тежест. Всеки един от тях е бил на престола, който се полага на шампиона в НБА. Но техния завет е различен. Майкъл Джордан е безспорно най-добрия играч на всички времена и това никога не е било заради неговата статистика, а заради завета, който е оставил зад себе си. 

Може би фигурата на MJ нямаше да е толкова митологична, ако Интернет е съществувал по негово време. Може да не го признаваме, но свободата да излагаме всичко, което мислим пред света ни е направило далеч по-крайни и злобни към всичко и всеки. Коби Браянт и най-вече Леброн Джеймс трябваше да се справят и с този аспект. Това е ерата обаче, в която те са играли. Джордан се пенсионира отдавна. Преди 3 сезона същото направи и Коби. Леброн все още е в лигата. 

Леброн все още е с 3 пръстена. Леброн все още има какво да доказва, колкото и сам да го отрича. Неговото преминаване в Лос Анджелис направи сравненията с Коби неизбежни и сега той трябва да защити своя завет. И той не е определян от това, което сам човек каже за себе си, а от това, което останалите мислят за него. Наскоро в интервю Леброн заяви, че чувства, че може да бъде считан за най-великия на всички времена заради обрата срещу Голдън Стейт през 2016-та година. Не съм чувал обаче Джордан и Браянт да говорят за това. Толкова години Джеймс беше считан за кралят на Изтока и оправдаваше тази своя титла. Сега е време сам да защити тези свои думи. Не казвай кой си...докажи го! Защото короната може да е тежка, престолът да е временен, но заветът… той остава завинаги!


Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Gong.bg. Можете да го изтеглите от Google Play, App Store и AppGallery.