Влюбих се в баскетбола в момента, в който за първи път влязох в залата на Славия през 1998-а. Всъщност излъгах, обикнах играта по-рано, но истински я усетих тъкмо тогава. Първоначално се прекланях пред майсторите на забивките, каквито бяха Крис Уебър, Шон Кемп и Антонио Макдайс. Като всяко дете и аз се лутах в избора си на отбор, който да подкрепям. Дали да е този, който винаги печели? Или онзи, който приятелите ми харесват?

В крайна сметка не се наложи да чакам дълго. Просто един ден бях потопен в жълто-лилавата магия и всичко ми се изясни – моят тим беше Лос Анджелис Лейкърс! В състава имаше чудесни състезатели, каквито бяха Глен Райс и Дерек Фишър, както и несправедливо подценяваните Рик Фокс и Робърт Ори. Но естествено, големите звезди бяха други – Коби Брайънт и Шакийл О’Нийл. Шак конкретно винаги ми е бил любимец, не на последно място и заради атрактивността си и чувството си за хумор.

Но когато говорим за баскетбол в най-чистата му форма, Коби нямаше равен за времето си. Той правеше неща с топката, на които малцина са способни. Стреляше от всевъзможни позиции, и обикновено вкарваше. И най-важното – за мен баскетболът е страст. А Брайънт винаги го играеше точно със страст. С хъс и непримиримост. И правеше нещата по своя си начин, но винаги така, че да изглеждат лесни.

Може би ви прави впечатление, че говоря в минало време. Да, защото преди няколко дни Коби обяви, че в края на сезона ще сложи край на богатата си кариера. Защото и самият той осъзнава, че макар и все още тук, е бледа сянка на себе си. Спадът е очевиден, а годините и многото контузии си казват думата. И така, както преди вкарваше отляво, отдясно и от центъра, сега успеваемостта му е около 30%, и почти няма мач, в който да няма еърбол.

Обаче знаете ли, това няма значение. Сега тялото му го предава, ала Коби постигна куп важни победи както на паркета, така и извън него. Може би една от най-големите е, че вдъхнови и накара цяло поколение, част от което и аз, да обикне баскетбола. Гарнира това с пет титли от НБА и 17 участия в Мача на звездите. И както написа самият той в прощалната си поема: „Скъпи баскетбол, обичах те толкова силно, че ти дадох всичко, което имам – от моя ум и моето тяло до моите дух и душа”.

Мнозина изказаха признанието си към Брайънт в емоционални обръщения, когато той съобщи, че ще се оттегли. Но понякога не е нужно да изричаме толкова много думи. Понякога и най-елементарното на пръв поглед изречение може да е достатъчно. В случая то беше изречено от гарда на градския съперник на Лейкърс – ЛА Клипърс, което е красноречиво. Джамал Кроуфърд просто заяви: „Баскетболът няма да е същият без Коби”.