Чудите се какво прави денс тимът по време на Мача на Звездите в НБА? Дали всичко е само работа или остава време и за забавления?

ОК, сега ще разберем, какво се случи преди тазгодишния сблъсък миналата нощ.

NBA.com надникна в дневника на Кортни от Бостън - една от 30-те мажоретки, които ще представят отборите си по време на Звездния Уикенд.

Първо, малко представяне. Кортни е всъщност типично калифорнийско момиче, но само Бостън Селтикс и Лари Бърд са й на сърцето. Тя обича пресни курабийки, пазаруването и…… пазаруването. Ако искате да я опознаете по-добре обаче, време е да се заровите в книгите. Кортни говори 4 езика (включително английски разбира се).

Снимки, разкази, любопитни подробности….. Хайде, Кортни, дай ги насам. Готови сме да чуем: Какво правят мажоретките в Лас Вегас до Мача на Звездите?

Понеделник, 12 февруари

Добре дошли във Вегас!

Уау! Ето ни във Вегас. Кацнах днес, но полетът ми всъщност се забави, заради някакви метеорологични проблеми. Пристигнах в 7 вечерта, а до 7.30 трябваше да съм на събиране с представители на НБА и кмета на Лас Вегас. Стигнах там в 7.40 (не беше толкова зле). Влязох в стая пълна със страхотни, умни, интелигентни, невероятни момичета. Вечеряхме заедно и после имах достатъчно свободно време.

Получихме разни чанти, дрехи, часовници и други подаръци от лигата. И това беше. Бях изтощена от 3-часовата разлика, а и пътуването, което ми отне цял ден не помогна да се чувствам по-добре. Прибрах се в стаята си и си легнах.

О, и разбира се – Давай Бостън!

Вторник, 13 февруари

Събудих се рано. Първата репетиция беше за 9, но някои момичета имаха ангажименти по-късно, така че направо влязохме в 18-часов работен ден. Трябваше да научим основното от общите танци. Направо е невероятно!

Хореографката е луда! Обичам я – тя истински пожар! Държи всичко да се изпълни перфектно. Танците са „горещи” и нямам търпение да ги изпълним пред феновете.

След това имахме кратка почивка за обяд и се върнахме към репетициите.

Не си спомням да видяхме нещо от Лас Вегас до момента, освен червения килим в стаята, в която сме през цялото време. Трябваше да пробваме някои от танците и от Западната, и от Източната конференция. Малко съм пристрастна към тези от Изток, защото са си моите, но всичко е страхотно!

Ох, вече нямам търпение. И танците от Запада са супер. Много впечатляващи.

По-късно отидохме на вечеря, но след това се върнахме да довършим танците. Чак тогава – по леглата.

Сряда, 14 февруари

Тази сутрин осъмнах с толкова възпалено гърло, че нямам думи. Пихме енергийни напитки и кафе, и каквото друго намерихме, за да останем будни. Имахме невероятно дълъг ден. Отидохме и до голямата зала. Беше върховно! Не бях виждала подобно нещо.

Всъщност целия град се готви за Звездния Уикенд. Страхотно е, защото ние сме част от събитието и настина не мога повече да чакам. Направихме и цялостна репетиция в залата, за да усетим вкуса на предстоящото шоу. Имаме да изработим още един танц днес и сме готови.

Четвъртък, 15 февруари

Днес трябваше да отида до летището за някаква промоция с Доминик Уилкинс и Клайд Дрекслер. И всъщност се качихме на самолет. Позирах с Кимми от Сиксърс редом до Доминик, който махаше от стълбичката на самолета.

Ле-ле, направиха тонове снимки! Две от другите мажоретки облякоха спасителни жилетки. Много се забавлявахме. Голям купон стана. И всичко това до обяд. После трябваше да се върнем към тренировките.

Петък, 16 февруари

Искам да започна с това, че имам 30 нови приятели. Станахме доста близки в последните пет дни. Тези 30 девойки, всяка, от които живее в различна среда, идващи от цялата страна са просто невероятни хора. Вчера приключихме с тренировките чак след полунощ. Проблемът беше, че днес трябваше да танцуваме и искахме да се представим добре на Мача на Знаменитостите. Така, че нарочно се събрахме за допълнителни репетиции снощи. Направо бяхме пребити от умора и се прибрахме знаейки, че на другия ден трябва да сме на линия в 7 сутринта. Обаче колективът бе сплотен. Беше забавно.

Днес трябваше да репетираме за шоуто на Чарлз Баркли, а веднага след това да пробваме костюмите, които щяхме да носим два часа по-късно. С още пет момичета давахме автографи, а едни фенове на Селтикс ми подариха огромно плюшено мече с потника на Бостън. Беше чудесно да срещна привърженици на моя тим тук.

Събота, 17 февруари

И така. Шести ден в Лас Вегас и никакво време за губене, а само много работа. Истината е, че още не сме видели самия Вегас. Само залата и хотела. Нищо повече.

Но днес беше убийствено. Всяко момиче изпъкваше толкова добре, че можеш да кажеш точно защо е тук. Всяка внася допълнителен колорит, собствена енергия и добавя нещо специално към тима. За мен е невероятна възможност за работя с тях. Не ми се иска това да приключва…Мислим си за утрешния ден, който е последен и това ни натъжава – така и не разбрах кога мина времето.

Обаче дните продължават да са дълги… Поне тази сутрин не трябваше да се събираме рано. Прекарахме следобеда в репетиции и проби на костюмите в залата.

Шоуто вечерта бе невиждано! Всички тези знаменитости, наелектризираната публика… Беше невероятно. И да не споменавам, че Джералд Грийн от Бостън Селтикс спечели конкурса за забивки! Уау! Давай Бостън!

Понеже съм една от най-малките в денс тима, има толкова много момичета, които ме вдъхновяват. Все едно си малко дете и гледаш любимия си спортист!

И трябва да ви кажа, че на паркета изпълнението ни може да изглежда лъскаво и глезено, но на нас ни плащат да се потрудим. Много работа и не много свободно време за забавления – това е ежедневието тук във Вегас.

Обаче ще се видим утре!